Малки птички (Pomatostomus ruficeps) от семейство врабчови, които живеят на общности в слабо населените райони на Австралия, могат да използват "фонеми", които да съчетават в смислени послания в комуникацията помежду си, са установили изследователи.
Резултатите им показват, че способността да се пренареждат безсмислени звуци, за да бъдат използвани като сигнали, може да се наблюдава в животинския свят. Освен това, учените смятат, че нещо подобно се е наблюдавало в ранните етапи на формиране на човешкия език. Изследването е публикувано в PLoS Biology.
Учените отдавна проучват системите за комуникация на различни животни, от маймуните до зебровите амадини за да намерят нещо, което прилича на човешки език. И намериха няколко прилики. Например, маймуните на Кембъл (Cercopithicus cambelli) могат да издават два характерни звука, свързан с хищниците, всеки от които се изменя по предвидим начин, когато трябва да се обозначи по-обща опасност, чрез добавяне на специален "суфикс".
Но все пак учените не са успели да намерят прилики с по-фундаменталното свойство - способността да се вземат нищо незначещи звуци и да се комбинират в смислени съчетания. Както пишат авторите на новото изследване, основният въпрос на теорията на еволюцията на езика е от къде се е появил тласъкът, който е породил езика.
При птичките Pomatostomus ruficeps са намерени 15 различни сигнали за конкретни ситуации. Но три двойки от тези звуци имат едно необичайно свойство - те се състоят от пермутации (размествания, комбинации) на едни и същи елементи.
Изследователите пишат, че това е доста необичайно, защото птиците обикновено комбинират различни звуци в "песни", които не означават нищо, освен може би основните, означаващи "Опасност!" и "Виж ме, колко съм хубав!". Тези "съобщения" не могат да бъдат пренаредени за да означават нещо друго.
Pomatostomus ruficeps за разлика от повечето пойни птици, не пеят. Вместо това, обширният вокален репертоар на тези силно социални птици, живеещи в австралийската пустош, се характеризира с дискретни (накъсани на порции) разговори, съставени от по-малки, индивидуални звуци, обяснява Сабрина Инджасер (Sabrina Engesser) от Университета в Цюрих, водещ автор на изследването.
Екипът е установил, че Pomatostomus ruficeps повторно използват акустично различими "А" и "B" в различни съчетания, представящи определени поведения.
По време на полет, птицата съобщава комбинацията "AB!" като повикване за летене. А когато се връща в гнездото при пилетата - "BAB" . Преди излитане и преди хранене, птиците издават същите звуци, но в различна комбинация.
Изследователите анализират внимателно "речта" в акустична лаборатория, за да се уверят, че няма някакви фини различия между различните комбинации, които могат да се уловят от ухото на птиците.
Когато изследователите дават на птиците да слушат двете различни "песни", птиците успявали да направат ясно разграничение между тях: когато се възпоизвеждала комбинацията изпълнявана по време на полет, птиците гледали към небето, а когато чували звуците, издавани по време на хранене, те гледали в гнездото.
За да се уверят със сигурност във верността на своите предположения, изследователите нарязали звукозаписа на съставните елементи (А и B) и направили запис, в който те са разместени. Звуците на хранене и за полет, получени в лабораторията, предизвиквали същите съответни реакции при птиците. Авторите на изследването пишат, че са получили първото доказателство, че в комуникативната система на животните има константи, подобни на фонемите в нашия език. Тези малки австралийски птички могат да ги пренареждат, за да им дадат нов смисъл.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари