Рандеву с една комета

Вера Гоцева Последна промяна на 29 април 2016 в 11:10 7008 1

Мат Тейлър © ESA/C.Carreau

Да приземиш сонда върху... комета! Главният учен на мисията "Розета" ще гостува на Софийския фестивал на науката, за да разкаже за това уникално космическо постижение.

"Откъде идваме?" е основният въпрос, който занимава учените от край време. Предположенията ни изпращат в различни посоки, като често пъти те сочат към космоса. През 2014 г. екип на Европейската космическа агенция направи нещо знаменателно – апарат, управляван от Земята, успя за пръв път да кацне на повърхността на комета от Слънчевата система. Това постижение е толкова невероятно и сложно за осъществяване, че е дори трудно за осмисляне. Екипът зад космическата мисия "Розета" бе ръководен от британския астрофизик д-р Мат Тейлър, който е един от основните гости на тазгодишното издание на Софийски фестивал на науката.

Кометите интригуват хората от край време. През последните столетия на Земята често пъти сме се чудили дали те са множество падащи звезди? Дали е кораб, който идва при нас? Защо са циклични? И какво ли не друго. И въпреки техническия ни напредък кометите все още остават загадка за нас. Учените считат, че кометите все още са носители на останки от зараждането на Слънчевата система преди повече от четири милиарда години. Едно разкриване на тайните им би ни приближило до истината за нас самите. Смята се, че кометите са образувани по същото време като планетите гиганти – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Предполага се дори, че съдържат същите съотношения прах и лед като след Големия взрив. Още по-смелите учени допускат, че именно кометите са примитивни отломки на времето и съдържат "семената на живота", които ще ни разкрият отговора на въпроса "Откъде идваме?". Всичко това е причината да се осъществи космическата мисия "Розета" и кацането на сондата "Фила".

Мисия "Розета" е абсолютен пробив в космическите науки и изследвания, защото до преди нея никога не сме имали достъп до повърхността на комета. През март 2014-та космическият апарат изминава милиарди километри, за да доближи и лети достатъчно дълго паралелно с кометата "Чурюмов-Герасименко". След прецизни изчисления сондата "Фила", управлявана от Земята, каца през август, за да вземе проби от химическия състав на кометата. Това е кулминацията на 10-годишен проект, в който участват редица учени от различни страни.

Рисковете около това начинание са безкрайни, но Д-р Мат Тейлър е толкова убеден в успеха на мисията, че още преди тази щастлива ноемврийска сряда, решава да татуира върху бедрото си космическата станция "Розета" и кацналия върху кометата „Фила“. Това не е нетипично за „ракетният инженер бунтар“, както го наричат всички, който има страст не само към космоса, а и към пънкарското облекло и татуировките. С това Мат е поредното доказателство, че учените съвсем не са онези застаряващи господа с невъзможни за описване очила, които говорят неразбираемо. Напротив – астрофизикът, защитил докторска степен в Империъл колидж Лондон, има не само блестяща кариера в областта на физиката, но е и популярен лектор с характерен стил. Британецът, на който целият свят ръкопляска през 2014-та, винаги има по няколко изненади в ръкава си и можем само да предположим, с какво ще ни смае на фестивала.

Онова което със сигурност можем да очакваме от Мат е да ни разкаже за последните новости около "Розета", да ни разкрие до къде са стигнали с изследванията на кометата и да ни каже какво предстои. Дали бъдещето ни зависи от изследването на миналото от преди 4 милиарда години, ще разберем на Софийския фестивал на науката на 12 май от 20:30 часа на Голяма сцена на Театър "София". Задължително събитие. Побързайте с билетите, защото д-р Мат Тейлър е една от звездите ни тази година.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

11300

1

Танг

29.04 2016 в 14:11

Винаги съм бил крайно критичен към "Розета" поради факта, че същият бюджет можеше да се изразходва за разработка на канселирания, със 100 метрово огледало OWL. Достъпа от първа ръка до обекти от облака на Оорт, каквито са кометите, е изключително важен и обогатява представите ни не само за телата от облака, но и за историята на Слънчевата система като цяло, запълването на 1мм - 1м гап в конвергенцията при образуването на тела, възможността за обогатяване на планетите със сложни, химични съединения и т.н. Друго гигантско постижение е астрогационния подвиг на влизане в орбита на и кацане върху комета.
Въпреки това, нямаше ли да по-добре да разполагаме с изображения с висока резолюция на екзопланети с размера на Земята? Нямаше ли да е по-ценно да добием представа за динамиките на техните атмосфери в подробности и за възможностите за наличен, сложен живот? А чутовната разделителна способност за обекти, като галактическият център Sag A*, компактните бинарни системи и т.н.?