12 декември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Разгадаха усмивката на Мона Лиза - според науката тя е щастлива (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 11 март 2017 в 16:1071352

Обект на внимателни изследвания и дебати от векове, прочутата усмивка на Мона Лиза често е описвана като двусмислена.

Но наистина ли е толкова трудно да бъде разбрана? Оказва се не и за науката.

При необичайно проучване, оповестено от АFP, близо 100% от запитаните хора категорично описват изражението на Мона Лиза като "щастливо". 

"Бяхме наистина изумени от резултатите", коментира Юрген Корнмайер (Juergen Kornmeier) от Фрайбургския университет в Германия (University of Freiburg), който е съавтор на проучването. Корнмайер и неговият екип са изполвали безспорно най-известната картина в света в проучване по какъв начин хората оценяват визуалните знаци като изражението на лицето. 

Известна по целия свят като Джокондата, Мона Лиза често е смятана за символ на емоционална загадка. Портретът за мнозина в първия момент изглежда като с нежна усмивка, но колкото повече се вглежда човек изражението придобива подигравателна усмивка или с тъжен поглед.

Като използва черно-бяло копие на шедьовъра на Леонардо да Винчи, екипът леко манипулира ъгълчетата на устата на модела да се извият нагоре и надолу и така създава осем образа - четири незначително, но прогресивно "щастливи" и четири "тъжни" Мона Лизи. На 12-те участника в теста се показват общо 9 образа по 30 пъти всеки. Участниците е трябвало да описват дали лицето е тъжно или щастливо. За изненада на учените в 97% от случаите отговорът е бил "щастливо".

Във втората фаза от експеримента оригиналната Мона Лиза е била показана заедно с осем "тъжни" версии с още по-големи разлики в извивките на усмивката. Оригиналът продължавал да бъде описван като щастлив, но участниците определят останалите образи като леко по-тъжни в сравнение с първия експеримент, обяснява Корнмайер. 

Учените обясняват, че резултатите потвърждават, че хората нямат абсолютно фиксирана скала на щастието и тъгата и те в голяма степен зависят от контекста. "Мозъкът ни успява много, много бързо да направи преглед на зрителната област. Забелязваме целия обхват и след това прилагаме нашите преценки като използваме спомените си от предишни сетивни познания", обяснява Корнмайер.

Разбирането на този процес може да се окаже полезно при проучването на психичните разстройства, обяснява още Корнмайер. Засегнатите хора могат да имат халюцинации, като виждат неща, които другите не могат, което вероятно е резултат от несъвпадане на мозъчното осмисляне на сензорно-перцептивната дейност. Следващата стъпка за учените ще бъде провеждане на същия експеримент при пациенти с психично разстройство. 

Други интересен резултат от теста е, че хората откриват по-бързо щастливите Мона Лизи от тъжните. Това предполага наличието на леко предпочитание на щастието у хората коментира Корнмайер. Що се отнася до самата картина, екипът вярва, че тяхната работа най-сетне е сложила край на хилядолетните въпросителни. "Може и да има двусмисленост що се отнася до друг аспект, но не и по отношение на чувството щастие-нещастие", заключава Корнмайер.

При предишно проучване на творбата на Леонардо да Винчи беше обявено, че е разкрита тайната на художника по създаването на "неуловима усмивка". Тогава учените (от университета Sheffield Hallam и университета Sunderland) разкриха по какъв начин картината La Bella Principessa, нарисувана от Леонардо да Винчи преди да завърши Мона Лиза в края на 15-и век, използва хитър трик за измама на зрителя.

При внимателно смесване на цветовете, за да се проучи периферното зрение на наблюдаващия, формата на устата изглежда като че се мени според гледната точка. Изследването разкрива, че когато картината се гледа директно, устата изглежда извита надолу. Когато обаче погледът на наблюдаващия се премести по другите части на картината, устата изведнъж се обръща нагоре, като създава усмивка, която може да бъде видяна само индиректно, подобно като при Мона Лиза.

Тази техника се нарича сфумато и може да бъде видяна и в двете картини на Да Винчи. И докато мнозина художници са се опитвали да я използват, нито един досега не е проявявал такова майсторство като ренесансовия гений, отбелязват учените. "Изчезване на усмивката веднага щом зрителят се опитва да я "улови" - ние нарекохме тази визуална илюзия "неуловимата усмивка", пишат учените Алесандро Соранцо (Alessandro Soranzo) и Мишел Нюбъри (Michelle Newberry ) в статия, публикувана в списание Vision Research.

За да открият по какъв начин работят илюзиите на Да Винчи, учените провеждат тест, в който участниците трябва или да разглеждат портрети от дистанция или да наблюдават замъглени версии, съобщава статия в списание Discover. Използват се серия от експерименти за проучване на това как различните гледни точки и нива на замъгляване на образите могат да променят възприятията на наблюдаващия. 

Учените карат доброволците да погледнат La Bella Principessa, Мона Лиза и друга типична картина от същия век - Портрет на момиче (Portrait of a Girl), дело на Пиеро дел Полайуоло. Първо провеждат няколко теста за проучване по какъв начин дистанцията от портрета влияе върху възприятието. Откриват, че когато се наблюдават по-отдалече двете творби на Леонардо да Винчи изглеждат по-усмихнати от портрета на Дел Полайуоло.

Използвана е и дигитална манипулация за промяна на нивото на затъмнение на всяка картина. При затъмняване на картините на Да Винчи усмивките се увеличават. При картината на Дел Полайуоло усмивката на жената остава непроменена през повечето време, като леко дори се намалява при увеличаване на затъмнението. Това предполага, че техниката на Да Винчи разчита на наблюдаване на устата с нефокусирани очи, за а се появи усмивка.

При последния експеримент, учените тестват дали устата или очите са отговорни за илюзията с мистериозната усмивка. За целта ги прикриват с черни правоъгълници. Те откриват, че когато е скрита устата, илюзията не се появява, но когато са скрити очите, наблюдаващите продължават да отчитат загатване на задоволство при La Bella Principessa. "Предвид майсторството на Да Винчи в тази техника и последвалата й употреба при Мона Лиза, е напълно възможно тази двусмисленост да е умишлена", коментира Соранцо. 

Смята се, че La Bella Principessa е 13-годишната Бианка Сфорца, дъщеря на херцога на Милано Людовико Сфорца, която е трябвало да се омъжи за командира на миланските сили. Само месеци след сватбата обаче тя загива от вероятна извънматочна бременност, което прибавя трогателност към нейното изражение на портрета. 

"С познанията си за размириците в Миланското херцогство по онова време, Леонардо да Винчи е бил наясно за вътрешните терзания между невинността на младото момиче на прага на женствеността и нейния наложен брак и съдба", коментира Майкъл Пикард (Michael Pickard), съавтор на проучването от 2013 г. "Не е трудно да се повярва и че Леонардо е погледнал под повърхността и е искал да улови нежната същност на момичето, като използва техника, която ще усъвършенства при Мона Лиза", допълва Пикард.

Учените освен това смятат, че Да Винчи вероятно е опитал за първи път тази техника дори още по-рано - в творбата си "Мадоната на скалите" от 1483 г. (Virgin of the Rocks).


Препоръчани материали
+ 0
- 1
Те вече 1000 пъти я разгадават тая цапаница. Покрай нея човечеството е прахосало твърде много ресурси, които би могло да се оползотворят по значително по смислен начин.
+ 0
- 0
"...творбата си "Мадоната на скалите" от 1483 г."

Хубаво, ама сте сложили снимка с втората версия на картината рисувана 10-20 години по-късно.
 
Още от : Новини
5 изненадващи факта за Коледа
5 изненадващи факта за Коледа
24 декември 2019 в 00:135428
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.