19 април 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Раждането на Луната "преобърна" Земята (видео)

Нова теория обяснява как Луната е попаднала там, където е

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 02 ноември 2016 в 10:30 105420
Гигантски сблъсък е довел до образуването на нашия спътник и еволюцията на системата Земя - Луна. Илюстрация: Dana Berry

Луната, нашият най-близък съсед е едно от най-странните тела в Слънчевата система. Орбитата ѝ лежи необичайно далеч от Земята и има изненадващо голям орбитален наклон. Години наред учените са се опитвали да измислят подходящ сценарий, който да е подходящ за тези и други свързани с тях характеристики на системата Земя – Луна. Най-новите изследвания, базирани на цифрови модели за формирането на Луната след гигантски сблъсък и развитието на системата Земя – Луна ни дават нова информация за ранните етапи от формирането на нашата система.

Ново изследване, публикувано в престижното списание Нейчър (Nature) и съобщено от sciencedaily.com ни разкрива нови тайни около орбитата на най-близкия ни съсед – Луната, като затвърждава още повече теорията за Гигантския сблъсък, довел до образуването на нашия спътник и еволюцията на системата Земя – Луна. Според публикацията ударът, формирал Луната е довел до драматични промени във въртенето на Земята и наклона на нейната ос.

„Доказателствата сочат, че гигантският сблъсък е изхвърлил огромно количество от материал, който е формирал Луната“, казва проф. Дъглас Хамилтън (Douglas Hamilton) от Университета в Мериленд и съавтор в статията, публикувана в Nature. „Този материал би образувал първо пръстен от отломки, след това този пръстен би се концентрирал, за да образува Луната. Но този сценарий не би сработил, ако Земната ос бе същата, каквато е днес – с наклон от 23.5 градуса“.

Ако нещата се бяха случили при тези условия би трябвало Луната да лежи на една равнина с еклиптиката на Земята, но днес знаем, че нейната орбита е наклонена на 5 градуса спрямо земната еклиптика.

„Този голям наклон е много нетипичен и до сега нямахме достатъчно добро обяснение“, допълва Хамилтън. „Но можем да разберем защо това е така, ако предполжим, че Земята е имала много по-драматична история в началото, отколкото си мислехме преди“.

Проф. Хамилтън, работейки в екип със свои колеги от Харвард и Калифорния, начело с Матия Чук (Matija Cuk) от SETI, водещ автор на статията, тества няколко възможни сценария. Но най-успешният от тях се оказва този, при който ударът, формирал Луната е накарал Земята да се върти изключително бързо, почти два пъти по-бързо, отколкото е предвиждано в други модели. Ударът също така е отклонил Земната ос под по-остър ъгъл – между 60 и 80 градуса.

Моделът също така предполага, че новосформираната Луна първоначално е била много близо до Земята, като постепенно се е отдалечавала достигайки 15 пъти по-далечно разстояние от първоначалното. След това Слънцето е започнало да оказва по-силно влияние върху орбитата на Луната.

Според изследователите двата фактора – силно наклонена, бързо въртяща се Земя и отдалечаваща се Луна са допринесли за създаването на странната орбита на Луната в момента. Новообразуваната Луна най-вероятно е следвала земния екватор, който е бил наклонен под 60-80 градуса, съвпадайки с тогавашния наклон на Земята.

„Постепенно, с течение на милиарди години наклонът на Луната спрямо еклиптиката на Земята се свежда до познатите ни 5 градуса. Така, че можем да кажем, че днешните 5 градуса са спомен и знак за много по-голям наклон в миналото“, казва Матия Чук.

Проф. Хамилтън пък признава, че моделът не отговаря на всички останали въпроси относно орбитата на Луната. Но пък създава основа, върху която биха могли да се изградят отговорите на нови въпроси вбъдеще.

Екипът смята, че това изследване ни отвежда по-близо до моментът, в който ще разберем какво всъщност се е случило в ранните етапи на формирането на системата Земя – Луна.

В модела на формиране на Луната след „гигантски сблъсък“ младата Луна започва да орбитира, следвайки екваториалната равнина на Земята. В стандартния вариант на този модел (горната част на фигурата) наклонът на Земната ос е близък до днешния – 23.5 градуса. Луната би трябвало да се отмества навън плавно по траектория, която бавно се отмества от екваториална равнина към еклиптична такава, определена от орбитата на Земята около Слънцето. Обаче, ако след сблъсъка Земята има по-наклонена ос (около 75 градуса, долната част на фигурата), след прехода между екваториална и еклиптична равнина този наклон на остта би бил по-стръмен, което води до големи колебания около еклиптиката. Втората фигура е в съответствие с наклона на Луната от 5 градуса спрямо еклиптиката.
Източник: Douglas Hamilton


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.