Казват, че „очите са прозорец към душата“, но ново изследване показва, че те могат да бъдат и прозорец към мозъка.

Нашите зеници реагират не само на светлината. Те показват възбуда, интерес или умствено изтощение. Разширяването на зениците дори се използва от ФБР за откриване на лъжата. Сега проучване, публикувано в Cognition, и проведено в лаборатория на Технологичния институт на Джорджия, предполага, че основният размер на зениците е тясно свързан с индивидуалните различия в интелигентността. Колкото по-големи са зениците, толкова по-висока е интелигентността, измерена чрез тестове за логически разсъждения, внимание и памет.

Всъщност в три проучвания авторите откриват, че разликата в основния размер на зениците между хората, които са постигнали най-висок резултат от когнитивните тестове, и тези, които са отбелязали най-нисък резултат, е достатъчно голяма, за да бъде открита с невъоръжено око.

Учените разкриват тази изненадваща връзка, докато изучават разликите в количеството умствени усилия, полагани от хората, изпълняващи задачи за памет. Изследователите използват разширението на зениците като индикатор за усилие, техника, популяризирана от психолога Даниел Канеман (Daniel Kahneman) през 60-те и 70-те години на миналия век. Когато откриват връзката между основния размер на зениците и интелигентността, се питат реално ли е това и какво означава.

Заинтригувани, провеждат няколко мащабни проучвания, за които събират повече от 500 души на възраст от 18 до 35 години. Изследователите измерват размера на зеницата на участниците с помощта на очен тракер, устройство, което улавя отражението на светлината от зеницата и роговицата с помощта на мощна камера и компютър. Те измерват зениците на участниците в покой, докато се взираха в празен компютърен екран до четири минути. През цялото време очният тракер записва и с негова помощ учените изчисляват средния размер на зениците на всеки участник.

За да бъде ясно, размерът на зеницата се отнася до диаметъра на черния кръгъл отвор в центъра на окото. Може да варира от около два до осем милиметра. Зеницата е заобиколена от цветната зона, известна като ирис, която е отговорна за контрола на размера на зеницата. Зениците се свиват в отговор на ярка светлина, наред с други неща, затова лабораторията е затъмнена за всички участници.

В следващата част от експеримента участниците извършват серия от когнитивни тестове, предназначени да измерват „флуидната интелигентност“, способността да се разсъждава при нови проблеми, „капацитета на работната памет“, способността да се запомня информация за определен период от време и „контрол на вниманието“, способността за фокусиране на вниманието сред разсейване и смущения.

Като един пример за тест за контрол на вниманието, участниците е трябвало да не поглеждат към удебелена, мигаща звездичка от едната страна на екрана на компютъра и вместо това бързо да погледнат в обратната посока, за да идентифицират буква. Буквата изчезва бързо, така че дори едно кратко движение на очите към мигащата звездичка може да доведе до пропускането й. Хората са подготвени да реагират на обекти, преминаващи през периферното им зрение, което някога е позволявало на предците ни да забелязват хищник или плячка – но тази задача е  изисквала от участниците да пренасочат фокуса си от мигащата звездичка към буквата.

Изследователите откриват, че по-големият основен размер на зениците е свързан с по-голяма флуидна интелигентност, контрол на вниманието и, в по-малка степен, капацитет на работната памет - което показва удивителната връзка между мозъка и окото. Интересното е, че размерът на зениците е в отрицателна връзка с възрастта: по-възрастните участници по-често имат по-малки, по-стеснини зеници. След като се стандартизира за възрастта обаче, връзката между размера на зениците и когнитивните способности остава.

Но защо размерът на зениците корелира с интелигентността?

За да се отговори на този въпрос, трябва да разберем какво се случва в мозъка.

Размерът на зениците е свързан с активността в locus coeruleus, ядро, разположено в горния мозъчен ствол с далечни невронни връзки с останалата част от мозъка. Locus coeruleus освобождава норепинефрин, който функционира едновременно като невротрансмитер и хормон в мозъка и тялото и регулира процеси като възприятие, внимание, учене и памет. Той също така помага да се поддържа организацията на мозъчната дейност, така че отдалечените мозъчни региони да могат да работят заедно за постигане на трудни задачи и цели. Дисфункцията на locus coeruleus и произтичащото от това разпадане на организацията на мозъчната дейност са свързани с няколко състояния, включително болестта на Алцхаймер и хиперактивност с дефицит на вниманието. Всъщност тази организация на дейността е толкова важна, че мозъкът отделя по-голямата част от енергията си, за да я поддържа,

Хипотезата е, че хората, които имат по-големи зеници в покой, имат по-голям контрол на активността от locus coeruleus, което е от полза за когнитивната ефективност и мозъчната функция в състояние на покой.

Необходими са допълнителни изследвания, за да се проучи тази възможност и да се определи защо по-големите зеници са свързани с по-висок флуидна интелигентност и контрол на вниманието. Но е ясно, че се случва нещо повече, отколкото изглежда.

Справка: Is baseline pupil size related to cognitive ability? Yes (under proper lighting conditions)
Jason S.Tsukahara, Randall W.Engle; Cognition Volume 211, June 2021, 104643
https://doi.org/10.1016/j.cognition.2021.104643

Източник: Pupil Size Is a Marker of Intelligence, Jason S. Tsukahara, Alexander P. Burgoyne, Randall W. Engle, ScientificAmerican

Още по темата

15/12/2021

Животът

Британски учени: Ракетните инженери и мозъчните хирурзи не са кой знае колко по-умни

22/10/2021

Животът

Защо човешкият мозък е намалял по размер преди 3000 години

30/10/2019

Животът

Само мисълта за светло или тъмно кара зениците да се стесняват и разширяват

06/03/2018

Човекът

Как да достигнем оргазъм, използвайки само ума си (видео)