Рядък фосил на половин млрд. години разкрива еволюцията на груповото поведение на древните животни

Ивайла Сопотенска Последна промяна на 21 октомври 2019 в 10:59 4363 0

Кредит Jean Vannier

Група от древни членестоноги, открити подредени в колона, променят идеите ни за поведението на животните, според нов анализ на фосил на 480 милиона години, публикуван в Scientific Reports

За груповото поведение на съвременните членестоноги се знае доста. Например при миграцията си, боровата процесионка (Thaumetopoea pityocampa), използва феромонни следи, за да се движат в плътна колона прилепени едни до други на големи разстояния, за да открият места за превръщане в какавида. В Тихия океан, лангустите изпълняват масова миграция през открития океан, за да достигнат подходящо място да хвърлят хайвер. И в двата случая, тези членестоноги остават в контакт едни с други, докосвайки другарите си със сензори или общувайки с химични вещества. 

Но историята за поведението на древните животни остава неясна. Колективното и социалното поведение еволюират чрез естествен подбор преди милиони години, но произходът им остава слабо познат. Сега, подредените в колона Ampyx priscus, членестоноги трилобити, живели в океаните преди 480 милиона години, помага на учените да разберат как древните животни формират групи.

Учените изследват колоната от членестоноги с размер между 16 и 22 милиметра, като предната част на телата на всички са ориентирани в една и съща посока и поддържат контакт с шиповете си. Когато учените сравняват това поведение с лангустите, те откриват, че и двата вида проявяват един и същи тип поведение, който не може да е резултат от "пасивно преместване", а по-скоро става дума за колективно, координирано поведение. 

"Ampyx priscus вероятно мигрират на групи и използват дългите си шипове, за да поддържат формация в колона чрез физически контакт, вероятно свързан с механо-рецептори и/или химична комуникация", пишат авторите в изследването си. "Това групово поведение може да е в отговор на стрес от средата в резултат на периодични бури, които са доказани от седиментните доказателства или може да е свързано с възпроизводството."

Двете неизключващи се хипотези за механизма на групиране на Ampyx priscus - чрез сензорен контакт или химична сигнализация. Jean Vannier et al. Scientific Reports volume 9, Article number: 14941 (2019)

Подобни групи са откривани по целия свят, от Канада до Полша и Португалия, но често липсва информация как животните са намерили смъртта си. В случая с откритите в Мароко Ampyx priscus, учените смятат, че вероятно са загинали внезапно, докато са се придвижвали, вероятно затрупани с утайки по време на буря. 

"Количеството утайки, отлагащи се по време на буря вероятно е достатъчно да затрупа трилобити и други дънни животни на място, но не достатъчно, за да ги отнесе надалеч", отбелязват авторите. 

Ampyx priscus са били слепи, поради което са общували чрез сензорна стимулация с шиповете си и изпускайки химични съединения като феромони например. Ако това наистина е координирано усилие, без значение дали целта е намиране на място за размножаване или бягство от неблагоприятна среда, учените смятат, че това ще подобри разбирането ни за еволюцията на колективното групово поведение при животните. 

Източник: IFLScience - Mysterious Event Buried Orderly Arthropods In A Perfect Line 480 Million Years Ago

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !