Скорошно изследване, публикувано в научното списание Science Magazine, разкрива, че може би трябва да преосмислим това, което знаем за солните хранилища и съхранението на ядрени отпадъци в тях.
От десетилетия на солните каверни се гледа като на идеалното място за съхранение на ядрени отпадъци. В момента единственото хранилище за отпадъци в САЩ "Waste Isolation Pilot Plant" (WIPP) в Ню Мексико се намира в солни каверни. Защо? Защото солните хранилища са забележително стабилни.
Складовете на WIPP са се формирали преди 250 милиона години, когато голямо солено море е покривало вътрешността на континента. Когато морето пресъхнало, изпарилата се вода оставила след себе си обширни находища на сол. През следващите години солта си останала на мястото, уплътнявайки кухините между скалите. Тази сол леко изтича надолу между скалите, но без вода, която да я отмие, или земетресения, които да образуват големи пукнатини, нейното движение може да запълни малките пукнатини, които може да се образуват.
Именно заради тази стабилност на солта, правителствата гледат на солните каверни като на добро място за ядрените отпадъци - всякакви пукнатини, които могат да доведат до изтичане, ще бъдат бързо запълнени със сол, без никаква човешка намеса. Освен това находищата са и на достатъчна дълбочина (складовете на WIPP започват на около 800 метра дълбочина). Подобни пукнатини със сол се използват и за съхранение на нефт.
До тук всичко звучи супер, нали? За съжаление, във въпросното изследване учените са открили, че някои течности са способни да пробият слоевете на солта.
Най-общо, изследователите допускат, че нефтът не може да премине през бариерите от сол към земята - течностите с висок вискозитет не могат да се просмучат през гъстата сол. Авторите на новото изследване обаче са открили, че при високи температури или налягания, като тези които действат в дълбоките слоеве на Земята, солта може да стане по-пропусклива и така да позволи дори и на течности като нефта да преминат през нея.
Изтичането на нефт е достатъчно лошо нещо, но ние искаме да опазим ядрените отпадъци там, където сме ги сложили. Освен това, ако течност може да изтече през солната бариера, то значи би трябвало да може и да протече през нея улавяйки радиоактивните материали и разпространявайки ги.
Все пак няма причина за паника. Според изследователите не сме обречени, а занапред, когато трябва да приберем ядрени отпадъци за милиони години напред, трябва просто да складираме хранилища като WIPP в сол, която обаче се намира в още по-голям съд.
В момента относно WIPP има по-належащи проблеми, за които да се притесняваме. При два инцидента, единият от които е пожар от февруари 2014, който достигна до хранилището на WIPP, известно количество ядрени отпадъци бяха освободени. Пожарът беше причинен от камион, който влезе в контакт с гореща повърхност, а последствията от изтичането на радиоактивните вещества все още не е ясен. Оттогава в WIPP не са вкарвани нови ядрени отпадъци.
