Съхранението на ядрени отпадъци в сол не е съвсем безопасно

Цветан Петров Последна промяна на 08 декември 2015 в 17:05 10333 4

Скорошно изследване, публикувано в научното списание Science Magazine, разкрива, че може би трябва да преосмислим това, което знаем за солните хранилища и съхранението на ядрени отпадъци в тях.

От десетилетия на солните каверни се гледа като на идеалното място за съхранение на ядрени отпадъци. В момента единственото хранилище за отпадъци в САЩ "Waste Isolation Pilot Plant" (WIPP) в Ню Мексико се намира в солни каверни. Защо? Защото солните хранилища са забележително стабилни.

Складовете на WIPP са се формирали преди 250 милиона години, когато голямо солено море е покривало вътрешността на континента. Когато морето пресъхнало, изпарилата се вода оставила след себе си обширни находища на сол. През следващите години солта си останала на мястото, уплътнявайки кухините между скалите. Тази сол леко изтича надолу между скалите, но без вода, която да я отмие, или земетресения, които да образуват големи пукнатини, нейното движение  може да запълни малките пукнатини, които може да се образуват.

Именно заради тази стабилност на солта, правителствата гледат на солните каверни като на добро място за ядрените отпадъци - всякакви пукнатини, които могат да доведат до изтичане, ще бъдат бързо запълнени със сол, без никаква човешка намеса. Освен това находищата са и на достатъчна дълбочина (складовете на WIPP започват на около 800 метра дълбочина). Подобни пукнатини със сол се използват и за съхранение на нефт.

До тук всичко звучи супер, нали? За съжаление, във въпросното изследване учените са открили, че някои течности са способни да пробият слоевете на солта.

Най-общо, изследователите допускат, че нефтът не може да премине през бариерите от сол към земята - течностите с висок вискозитет не могат да се просмучат през гъстата сол. Авторите на новото изследване обаче са открили, че при високи температури или налягания, като тези които действат в дълбоките слоеве на Земята, солта може да стане по-пропусклива и така да позволи дори и на течности като нефта да преминат през нея.

Изтичането на нефт е достатъчно лошо нещо, но ние искаме да опазим ядрените отпадъци там, където сме ги сложили. Освен това, ако течност може да изтече през солната бариера, то значи би трябвало да може и да протече през нея улавяйки радиоактивните материали и разпространявайки ги.

Все пак няма причина за паника. Според изследователите не сме обречени, а занапред, когато трябва да приберем ядрени отпадъци за милиони години напред, трябва просто да складираме хранилища като WIPP в сол, която обаче се намира в още по-голям съд.

В момента относно WIPP има по-належащи проблеми, за които да се притесняваме. При два инцидента, единият от които е пожар от февруари 2014, който достигна до хранилището на WIPP, известно количество ядрени отпадъци бяха освободени. Пожарът беше причинен от камион, който влезе в контакт с гореща повърхност, а последствията от изтичането на радиоактивните вещества все още не е ясен. Оттогава в WIPP не са вкарвани нови ядрени отпадъци.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Физика

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    10.12 2015 в 10:51

    -0
    +0
    Ми да се научат да ги сушат.

    09.12 2015 в 17:57

    -0
    +0
    Стефане, Стефанеееее

    Извън чисто руските източници е известно че технологията с остъкляването на радиоактивни отпадъци освен в Русия се използва и в САЩ за отпадъците, за които е изобщо приложима. Има обаче изобилие от другия вид отпадъци.

    09.12 2015 в 00:35

    -2
    +5
    О, британските учени вече са се захванали с американските проблеми? Похвално.
    През последните месеци не бях срещал по-тъпо изследване.

    Не ми е известно място, където през последните стотина години се намира дифундирал до повърхността нефт. И нито едно място, за цялата история на планетата, където това е станало именно през солни залежи.
    Не ми е известен също така механизъм, при който при такава дифузия, на такова разстояние, нефта да успее да отнесе значими количества радиоактивни материали.
    Но ако американските учени, посъветвани от истински британски учени, наистина решат че прехвърлянето на ръждясали консерви с радиоктивен буклук с фадроми е лошо нещо, то могат да си купят от прости руски инженери евтини технологии за остъкляване на тия материали. И през следващия милиард години да са донякъде спокойни, че няма да им се налага да плащат скъпите грантове на британските учени за безумни изследвания на несъществуващи проблеми.

    Боже, до къде е стигнало шмекеруването в неграмотния ни чиновнически свят ...

    08.12 2015 в 17:53

    -5
    +11
    Съхранението на ядрени отпадъци НИКЪДЕ не е абсолютно безопасно. Но приемливи нива на риска са постижими.

    Един от основните проблеми при работа с ядрените отпадъци е секретността - много от контейнерите просто не се знае какво съдържат, каква му е химическата активност и доколко и с какво е съвместимо. В това отношение отпадъците от ядрената енергетика са една от малките беди.

    Обсъжданите в статията отпадъци обаче са с друг произход. Те са от научни, военни или комбинирани експерименти и в тях има какво ли не.