Северна и Южна Америка са огромни територии, но първата група хора, установила се на американските континенти, е била малка - само около 250 души.
Това твърди ново генетично проучване, публикувано в списание Genetics and Molecular Biology.
Тези хора, известни като "групата на основателите", са мигрирали от Сибир в Америка преди около 15 000 години, съобщава водещият изследовател Нелсън Фагундес (Nelson Fagundes), професор в катедрата по генетика към Федералния университет в Рио Grande do Sul, Бразилия.
Определянето на размера на групата е от ключово значение, тъй като определя размера на генетичното разнообразие, което се предава на потомците на групата, разказа Фагундес.
Това, на свой ред, може да покаже колко ефективно естественият подбор може да отхвърли лоши гени, отбелязва Фагъндес.
"Големите популации имат много ефективен подбор, докато в малките популации могат да се разпространяват леко увредени алели (версии на гени), които могат да увеличат генетичната чувствителност към някои заболявания", обяснява Фагундес за Live Science.
За да разследва размера на първата група туземни американци, Фагундес и колегите му изучаваха ДНК проби от 10 местни индианци, разпръснати в Централна и Южна Америка, 10 души от различни сибирски групи и 15 души от Китай. (Местните американски групи включват Ахе от Парагвай, Бригри, Гуатусо и Гуами от Коста Рика, Ленгуа от Аржентина, Кечуа от Перу и Арара, Уайуай, Ксаванте и Зоро от Бразилия). Изследователите не включват местни американци от Северна Америка поради простата причина, че мнозина от тях са се свързали с хора от по-късни миграции, което би направило по-трудна за отделяне първата група, обяснява Фагундес.
След като се сдобиват с ДНК на потомците на първите местни индианци изследователите разглеждат девет участъка, всеки от които съдържа около 10 000 базови двойки или букви от генома на всеки човек.
Кечуа от Перу. David Rockefeller Center for Latin American Studies
Изследователите знаят, че генетичните вариации в извадката са пряко свързани с големината на популацията, разказва Фагундес. Това, съчетано с факта, че генетичните различия между две популации (като индианците и сибиряците) се увеличават с течение на времето, позволяват на изследователите да включат ДНК данните в модели за компютърна симулация и да проследят промените назад, за да разберат първоначалния размер на "групата на основателите".
Според моделите между 229 и 300 души са били в първоначалната група, което доведе до крайната оценка от 250 души, твърдят изследователите. Този брой е толкова малък, че би създал "генетично гърло на бутилка" (genetic bottleneck), което означава, че е имало малко генетични вариации в първата голяма вълна на миграция в Америка, коментира Фагундес.
Под ефект "гърло на бутилка" в популационната генетика се разбира еволюционно събитие, при което значителна част от една популация по някаква причина е с малък брой, което възпрепятства размножаването й.
Обаче толкова много време е минало, откакто тази първоначална група е пристигнала в Северна и Южна Америка, че местните американци като цяло са имали време да си възвърнат генетичното разнообразие чрез нови генетични мутации, отбелязва изследователят. Освен това някои индианци от Северна Америка са се свързали с хора от по-късни миграции, което също е увеличило генетичното разнообразие, коментира Фагундес.
Само предположение
Важно е да отбележим, че числото 250 е само предположение, казва Фагундес. Въпреки това оценката е подобна на констатациите от други проучвания. "Тази група може да включва повече от 1000 индивида, въпреки че по-ниските стойности (да кажем между 150-700 индивида) изглеждат по-вероятни", заяви Фагундес. "Има някои дори по-ниски оценки, но данните ни не ги подкрепят".
Определянето на размера на "генетичното гърло на бутилка" е важно, защото помага на учените да разберат колко генетични маркери са необходими за улавяне на генетичното разнообразие на индианските популации в проучванията, както и за оценка на това колко са вредните или полезните различни версии на гените в тази популация, поясняват изследователите.
Генетичните данни илюстрират начина, по който древната миграция се развива в Северна и Южна Америка, заяви съавторът Майкъл Крофърд (Michael Crawford), професор по антропология в Университета в Канзас.
"Да се стигне от няколкостотин основатели до около 40 милиона жители на Америка, които в крайна сметка живеят при различни условия на околната среда, към които се адаптират, е доста вълнуващо", коментира Крофърд. "Става въпрос за разбирането как работи еволюцията по отношение на генетичното разнообразие".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари