Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
19 октомври 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Саргасово море - море без край

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 09 октомври 2017 в 11:5231781

Представяме ви една статия на Ралица Зидарова, излязла под оригиналното заглавие "Море без край" в 101-вия брой на сп. "Българска наука".

На планетата има едно единствено море, което противоречи на дефиницията за „море" и си няма брегове: Саргасово море. Намира се в Северния Атлантически океан в близост до Северна Америка между 22° и 38° северна ширина и граничи само с океан. Единствената суша в него са Бермудските острови, разположени в западната му част, за жителите на конто морето има огромно национално и културно значение. Границите на Саргасово море са очертани от големи океански течения, конто оформят единна система, циркулираща по часовниковата

стрелка. На запад морето е обградено от Гълфстрийм, на север от Северноатлантическото течение, на изток от дифузното Канарско течение и на юг от Северноатлантическото екваториално течение. Водите на цялото море се въртят бавно с теченията около него. Площта му е около 2 млн. кв. мили, но не е и точно определена, тъй като се мени в зависимост от ограничаващите го течения. А теченията се изменят сезонно с т. нар. Азорски максимум - почти постоянната област на високо налягане (антициклон) над Азорските острови.

Фиг. 1 Местоположението на Саргасово море с обграждащите го течения. Източник: Robinson Library.

Спокойните и кристални води на Саргасово море са покрити с килими от кафяви водорасли от род Sargassum. Легендите твърдят, че през 1492, когато Христофор Колумб достига до Саргасово море със „Сайта Мария", виждайки в далечината огромната маса със златистокафяв цвят, първоначално решава, че най-накрая е открил търсената от него земя. Но после, приближавайки златистата „земя", моряците му се развикват: „sargazo, sargazo!" (което на испански означава водорасло). Флотилията на Колумб остава неподвижна на място за дни, а моряците му - уплашени от засядане в плитчини, тъй като за всеки моряк водораслите означават, че сушата и дъното са близо. Видът на плаващата маса водорасли на Саргасово море векове наред е всявала страх сред капитаните на корабите под ветрила. Дори Колумб пише, че се тревожи, че може да не успее да се завърне в Испания. Но не килимът от водорасли е причина за улавянето на корабите им в капан на неподвижност, а характерните за Саргасово море слаби ветрове на т. нар. конски ширини. Последните се разполагат на около 30° северно и южно от Екватора. В миналото ветроходните кораби са били обездвижвани за седмици от слабия вятър на тези ширини.

Поради ниското количество валежи в същата зона и невъзможността за събиране и на дъждовна вода, сладката вода на борда бързо се е изчерпвала. Корабите често пренасяли коне на борда си като стока. Заседнали без път напред в слабия вятър, и без вода, моряците са били принудени да изхвърлят зад борда конете, умиращи от жажда. Така постепенно се появява и името на тази част от планетата - конски ширини, конто минават като пояси през цялата Земя, но и точно през Саргасово море.

Легендите за безследно изчезнали кораби и самолети в Бермудския триъгълник, част от който е разположен в югозападната част на Саргасово море, допринасят за мистичната му слава и са основа на множество литературни и филмови творби. На Саргасово море се спира и Жул Верн в книгата си „Двадесет хиляди левги под водата", където сравнява спокойните му води със същинско езеро насред океана, а капитан Немо държи „Наутилус" на няколко ярда под водата, за да предпази моряците си от сблъсъка със страховитата плаваща маса от водорасли.

Саргасово море е една от уникалните екосистеми на планетата. Въпреки голямата му прозрачност (казват, че там светлината се пробива път до 61 м под водата), в Саргасово море водораслите от род Sargassum съществуват само в плаваща форма. Плаващата маса от водорасли се поддържа на повърхността на водата от специфични за тях малки мехурчета, изпълнени с въздух, конто им служат като персонални плавателни средства -„шамандури" с размер на плод от касис. В плаващата си форма водораслите от род Sargassum се размножават само вегетативно. Причината за необичайния им живот (бел.: нормално видовете от род Sargassum живеят прикрепени и се размножават и полово) е голямата дълбочина на Саргасово море -1500 до поне 4500 м. Това прави невъзможно прикрепянето на оформените при полово размножаване зиготи и въобще невъзможен живота на водораслите на тази дълбочина, поради липсата на светлина за фотосинтеза.

Морските биолози наричат килима от водорасли на Саргасово море „златната плаваща тропическа гора на Атлантическия океан". Дебелият между 3 и 5 фута (т.е. до около 1.5 м) водораслов килим, образуващ дълги ивици на повърхността на морето и с обща биомаса около 1 млн. тона, е истински оазис в океана. Водораслите приютяват множество организми далече от сушата и им осигуряват храна. Сред водораслите се крият поне 145 вида безгръбначни животни и поне 10 ендемични за района видове, като раци, скариди, охлюви и амфиподи. С дрейфа на Sargassum за него се прикрепят и още множество „пътешественици без билет", конто се установяват сред водораслите и са храна за много гръбначни животни. Там са и над 127 вида риби, включително млади индивиди дорадо (махи-махи), но и няколко вида риба тон, комерсиално преследвани по кулинарии причини, което значително е намалило популациите им в световен мащаб. Около 80 вида риби снасят хайвера си сред морския килим.

Много видове ежегодно мигрират до водите на Саргасово море. Европейските змиорки са критично застрашен вид, чиято численост е намаляла с над 90% от 70-те години на 20-ти век. Те се размножават точно в Саргасово море. С океанските течения новоизлюпените змиорки започват своето първо пътешествие чак до реките на Европа, където живеят, за да предприемат дългия обратен път към Саргасово море и да се размножат отново там малко преди да умрат.

(фиг. 2. Горе: Килимът от водорасли на Саргасово море. Снимка: Unioersity оf Southern Mississippi Gulf Coast Research Laboratory. Долу: Плаващите видове от род Sargassum, както се виждат с просто око. Снимка: SEA Semester Бел.: Водораслите от рода притежават тънка сптьблоподобна част, около която са подредени подобни на листенца пластинки. В основата на пластинките се намират въздухоносните мехурчета, които подпомагат плаваемостта им.)

Океанските течения за транспорт ползва и гигантската атлантическа костенурка Карета, която е считана за уязвим вид. Източните брегове на Флорида са едно от основните места за нейното размножаване. Младите костенурки улавят теченията край бреговете на Америка и с тях достигат до Канарските острови. Учените са установили, че по пътя си на изток много от подрастващите костенурки излизат от теченията, за да поплуват в по-топлите и спокойни води на Саргасово море. Счита се, че по-топлата вода на Саргасово море - която се дължи и на абсорбиращия слънчевата топлина килим от водорасли, спомага за ускоряване на растежа на младите влечуги, а така те по-бързо надрастват опасностите и се предпазват от дебнещите ги в океана хищници. Регулярно дотам плуват и няколко вида акули. Сред тях е селдовата акула, друг уязвим вид, който мигрира от Канада до дълбоките води на Саргасово море.

(фиг. 3. Костенурката Карета е и една от атракциите на Средиземноморието.
Източник: https://kefaloniaisland.org/stories/the-loggerhead-turtles-caretta-caretta-in-kefalonia)

Около 30 вида китове са засечени в Саргасово море. Легендите разказват, че някога около Бермудите кашалотите са били толкова многобройни, че техните викове и игри са държали жителите им будни по цели нощи. Друг морски гигант - гърбатият кит, всяка година изминава десетки хиляди километри, за да се разходи и из Саргасово море по пътя си от Карибите към Северния Атлантик.

Саргасово море е на пътя и на много морски птици: различни видове петрели, рибояди и рибарки, включително арктическата рибарка, която лети десетки хиляди километри над океана всяка година. Саргасово море е спирката, където птиците намират храна по своя път. Това са само малка част от причините за голямата значимост на Саргасово море за живота на планетата. Саргасово море има и огромна икономическа стойност за човечеството, главно свързана с риболовната индустрия. Но поради отдалечеността си навътре в океана, дълго време то о става ничие море и е подложено на прекомерна експлоатация.

От години водораслите от род Sargassum, поради голямото количество микроелементи в тях, се събират и използват за торене и храна на добитъка. Новите идеи за разширяване на комерсиалната експлоатация на Sargassum с цел получаване на биогорива (биоетанол) се превръщат в друга потенциална заплаха за уникалната екосистема на Саргасово море.
Наред с това климатичните промени също заплашват Саргасово море и неговия живот. С промените в климата могат да настъпят промени в океанските течения, което да разруши уникалната екосистема на Саргасово море.

Саргасово море, като море сред океана, страда и от други индуцирани от човека „океански болести". В епохата на пластмасата, в която живеем (вярвам, че точно така ще бъде наречена някой ден), с помощта на океанските течения човешкият боклук от бреговете на сушата достига и до Саргасово море. Поради циркулационните особености на границите му, боклукът си намира път към вътрешността на морето, превръщайки го в огромно депо за отпадъци насред океана. Освен че са изключително грозни, пластмасовите отпадъци имат неблагоприятен ефект върху морската фауна. Морските птици и костенурките лесно могат да бъдат заловени в човешкия боклук, което да доведе до тяхното задушаване.

(фиг. 4. Уловът от боклук при разходка в океана между Бермудските и Азорските острови. Няколко организации непрекъснато събират човешкия боклук от океана. Източник: http://panexplore.com/our-uDork/ocean-plastics/ no снимка на Maarten Vanden Eynde.)

Изследвания на поетата храна от морски обитатели по цял свят са доказали, че волно или неволно морските обитатели и птиците поглъщат и парченца от пластмасовия ни боклук в океана. По този начин те не получават нужните им хранителни вещества, но се излагат на потенциално токсични химикали в пластмасата. Отдавна е установено, че полихлорираните бифеноли (PCBs), използвани и при производството на пластмаси, са неколкократно по-концентрирани във водите с плаваща маса от водорасли от род Sargassum, отколкото в открития океан. Други устойчиви органични замърсители са също открити в плаващите насред океана острови от пластмаса и създават риск за морските животни. А това е индиректен риск за здравето на хората - по хранителната верига.

Историята на Моби Дик също не е съвсем случайна приумица на Херман Мелвил. Засиленият трафик на кораби в океана увеличава опасността за големите морски бозайници. Данните показват, че с нарастването на скоростта на корабите над 13-15 възела (бел: 1 възел = скорост от 1 морска миля или 1852 м в час) са се увеличили и случаите на сблъсъци на кораби с китове в световен мащаб. Сблъсъците водят до тежки наранявания на китовете и често завършват фатално за големите морски бозайници, а получените понякога огромни пробойни на плавателните съдове застрашават и живота на моряците. Корабният трафик води и до шумово замърсяване, което според учените също неминуемо влияе на морския живот. Саргасово море не е изключение в океана.

(фиг. 5. Интересна мярка за защита на китовете от товарните кораби предприемат от другата страна на Америка. Там организации решават да платят по 2500 щатски долара на корабните линии на всеки техен курс, за да премине корабът им със скорост, no-малка от 12 възела през каналите на Санта Барбара. Така не само намаляват смъртните случаи на китове, ударени от кораби, но и вредните емисии от корабния транспорт в района. Източник: Wendy Purnell, https://www.perc.org/articles/slowing-ships-whales. Снимка: J. Calambokidis/Cascadia Research)


През 2009 в Бермуда се състои среща, на която се търсят възможности за защита на Саргасово море. WWF, the Nautical Institute и GlobalMET (Global Maritime Education and Training Association) инициират проекта SEA (Seafarer Environmental Awareness Project), чрез който с плакати на символична цена да обяснят на всички мореплаватели проблемите за околната среда, конто те и техните съдове могат да създадат в чувствителни райони на океана. Първият плакат е за Саргасово море (виж го тук: http://www.globalmet.org/services/viewsar.aspxV

С участието на учени, управници и няколко морски институции и със спонсорството на различни организации, през 2010 е създаден Sargasso Sea Alliance. Той цели да се изгради международно партньорство, което да осигури глобално разпознаване на важността и екологичната значимост на Саргасово море и да бъдат взети мерки за неговата защита и управление. В хода на мерките за Саргасово море Алиансът се надява да намери и отговор на големия въпрос - как да се защитават успешно ничиите океани и морета? На 11 март 2014 Азорите, Бермуда, Великобритания и Северна

Ирландия, Монако и САЩ подписват т.нар. Хамилтьнска декларация за Сътрудничество в опазването на Саргасово море. Малко по-късно към нея се присъединяват още няколко държави. С надеждата да опазим поне мистичното море без брегове.


Основни източници:


В новия 101-ви брой на сп. "Българска наука":

СЪДЪРЖАНИЕ:

Наука
Море без край
За видимата и невидимата реалност ще стане дума на форума на Ratio
Българска наука на сватба или как може да се съчетае полезното с приятното
Интервю с Недялка Аценова: Исках да стана астрном 
Къде са всички? Изводите от космическото мълчание 
Може ли да се одомашни лъв 
Руски учени създадоха почва, в която дърветата растат по-бързо
Пълно затъмнение, частичен провал: истории за провалени научни мисии

Медицина
Stapholococcus aureus: резистентност и роля на капсулата
Защо усещаме болката в мускулите след тренировка? 

Хуманитаристика
Българското кино в епохата на социализма 
Констритуционни проблеми при ратифициране на смесени споразумения между ЕС и държавите-членки, от една страна, и трета държава, от друга

История
2 в 1 или ДВЕ ПОКОЛЕНИЯ В ЕДНО ПОСЕЩЕНИЕ 

Може да го изтеглите безплатно от тук.

***

ДОПЪЛНЕНО – СЪДЪРЖАНИЕ

Онлайн курс на БГ Наука за автори
Разказ №3: Непознатите българи, Част 2: Културата, писмеността и научните знания на
волжските българи
Непознатата Южна земя (История на картите на Антарктида)
Вестоносците на човечеството по пътя към безкрайността
Озонова нуклеолиза – съвременното лечение на дискова херния
Индивидуалната декорация на плаковата част на снемаемите ортодонтски апарати, като част от мотивацията за лечение на малките пациенти (опит от практиката)
Могъщи мъници: Emiliania huxleyi, или кой направи морето тюркоазено?
Други видове “хакерски атаки”, които не са толкова популярни, но представляват сериозна заплаха са Lookup и Rainbow таблиците
Електронен мониторинг на осъдени лица
Черно море като източник на въоръжени конфликти или извор на синергия в зората на третото хилядолетие
Еволюцията на града
Телевизионната индустрия като творческа индустрия
Художествени измерения на социалното, според доктор Кръстев

Свободата, Брекзит и изкуственият интелект


0 Коментара
Коментирай
Виж всички |  Новите отгоре  |  Първите отгоре
+ 0
- 1
Саргасовото море не е без край, а без бряг.
 
Още от : Новини

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.