16 ноември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Състоянието на тялото ни влие на възприятието ни на света

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 04 ноември 2016 в 10:0064520
Снимка: The Conversation

Как осъзнаваме нашите собствени мисли и чувства? И какво ни позволява да разберем дали сме взели добро или лошо решение? Всеки ден се сблъскваме с неясни ситуации. Ако искаме да се поучим от грешките си, е важно от време навреме да разсъждаваме над решенията, които сме взели.

Направих ли правилния избор, като ипотекирах къщата си? Беше ли светлината на светофара зелена или червена? Чух ли наистина стъпки в хола, или това беше просто вятърът?

Когато сме в ситуация на несигурност - когато например предното стъкло на колата ни се замъгли, докато караме, обикновено сме по-неуверени по отношение на това, което сме видели, или сме решили. Смята се, че способността да изследваме съзнателно нашите собствени преживявания, още наричана интроспекция, зависи от преценката на мозъка за това доколко информацията, насочваща тези преживявания, е достоверна или хаотична. Някои учени и философи вярват, че капацитетът за интроспекция е необходимо качество на съзнанието само по себе си, подхранвайки важната връзка между усещане (sensation) и осъзнаване (awareness).

Според една теория мозъкът функционира като статистик, който претегля различните възможности на базата на тяхната яснота, за да произведе повече или по-малко чувството на увереност в съответствие с това, което всъщност сме видели, почувствали или направили. И макар и въпросната теория да обяснява успешно защо в редица случаи се чувстваме уверени, тя неглижира една важна подробност за нашите мозъци - те се намират в нашите тела. Дори сега, докато четете думите на страницата, може би преходно осъзнавате как чорапите ви се допират до стъпалото, колко бързо бие сърцето ви или температурата на стаята, в която се намирате.

Дори да не съзнавате напълно такива неща, тялото винаги оформя начина, по който възприемаме себе си и света около нас. Това означава, че преживяванията ни винаги зависят от някаква отправна точка, вплетени са в дадена перспектива.

Наистина, скорошни изследвания подкрепят идеята, че съзнателното ни възприятие за света до голяма степен се определя от вътрешните състояния на тялото ни. Но какво да кажем за увереността? Възможно ли е, когато размишлявам за това какво току-що съм видял или усетил, моето тяло да работи "зад сцената"?

Постановка на експеримента

За да се тества експериментално идеята, учени разработват сценарий, при който да се проследят неусетни, несъзнавани промени в степента на физиологична възбуда при 29 участници - като например сърдечен ритъм и разширяване на зениците. Резултатите са публикувани в списание еLife.

"Искахме да разберем как това ще повлияе техните съзнателни решения и увереността им в прост визуален стимул. Тъй като знаем, че степента на увереност зависи от яснотата на преживяването, нашата цел беше да видим дали този процес може да бъде преобърнат от внезапна несъзвана промяна във възбудата.", обяснява когнитивният учен Мика Ален (Micah Allen) пред The Conversation.

Това изисква експериментален стимул, при който прецизността, или несигурността при възприятието, може да бъде манипулирана. Доброволците в експеримента трябва да следят облак от точки и да решат дали точките се движат наляво или надясно. Съответно една част от точките имат висока прецизност, а друга ниска.

В лявата картинка е сравнително ясно, че точките се движат надясно. Тези от дясната картинка обаче са хаотични. Както се очаква, участниците дават по-неточни отговори за хаотичната картинка и са по-неуверени. Изглежда мозъкът се държи като статистик. Без знанието на доброволците обаче при половината опити за части от секундата преди задачата на екрана се показва отвратено човешко лице - твърде кратък период от време, за да бъде регистрирано съзнателно.

Незабележимата промяна има забележим ефект - сърдечният ритъм на участниците се ускорява и зениците им се разширяват. Погледнато еволюционно, отвращението е силен сигнал, че нещо може да не е наред с нашето тяло. Ако някой човек около нас изглежда отвратен и започне да повръща, сходна реакция може да се задейства и в нашите тела. Чрез краткото подаване на сигнала, при участниците е предизвикана т. нар. "грешка при интероцептивната преценка" - мозъкът им е подведен да си мисли, че се е случило нещо неочаквано в тяхното тяло.

Неочакваните промени във възбудата на участниците обръщат ефекта на двете картинки върху тяхната увереност - като тя намалява при "лесните" точки, но се увеличава при по-трудните. В допълнение въпросното преобръщане може да се забележи и при зениците и сърдечния ритъм.

Колкото по-голяма реакция на отвращението имало тялото на даден доброволец, толкова по-голяма промяната в усещането за увереност при даден опит. Въпреки че умът функционира като статистик, той също така използва информацията от тялото, за да формира усещанията на участниците.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Първото селфи в Космоса
Първото селфи в Космоса
11 ноември 2019 в 00:006118
Първото селфи в Космоса
Първото селфи в Космоса
11 ноември 2019 в 00:00
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.