22 октомври 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Съветски орбитални изтребители, които така и не полетяха

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 31 август 2015 в 14:0162610
Космическата надпревара между САЩ и СССР е пряк наследник на тайните разработки на Третия райх. Още през 1934 г. германският инженер д-р Ойген Зенгер публикува ,,Проект за бъдещ ракетен бомбардировач“.

Космическата надпревара между САЩ и СССР е пряк наследник на тайните разработки на Третия райх. Още през 1934 г. германският инженер д-р Ойген Зенгер публикува "Проект за бъдещ ракетен бомбардировач“.

Машината по проекта за Зенгер получила название "Сребърна птица“ (Silbervogel) или още Amerika Bomber. Тя представлявала орбитален бомбардировач с предназначение да нанесе точни авиоудари по Ню Йорк и промишлените райони на СССР в Урал и Сибир. Обаче през 1941 г. разработката била спряна, а през 1944 безуспешно се опитали да я възобновят.

Германски чертеж на Silbervogel от 40-те г. с нанесени впоследствие върху него английски названия на частите на бомбардировача



Оцветен модел на Silbervogel

Именно разработките на Зенгер стават и основата на проекта "Спирала“.

Още през 50-те г. станало ясно, че пред бъдещите съветски космически кораби ще стои задачата не само да овладяват Космоса, но и да се сражават с възможен противник в орбитално и суборбитално пространство. И в СССР наистина се разработвали такива проекти. През 60-те г. САЩ работят по проекта Dyna Soar – създаване на свръхзвуков орбитален пилотируем прехващач-бомбардировач и разузнавателен кораб Х-20. В отговор СССР решава да създаде собствена авиацонно-космическа система и през 1965 г. поръчката била дадена на опитно-конструкторското бюро ОКБ-115. Изследванията се оглавили от главния конструктор инж. Глеб Лозино-Лозински. Излишно е да се обяснява колко големи надежди били възлагани на проекта "Спирала“.

Компютърно създаден триизмерен модел на Silbervogel

Според проекта бъдещият космически кораб можел да изведе в орбита полезен товар в размер на 9 % от общото тегло на системата. Цената на издигане в орбита на всеки килограм била 3,5 пъти по-ниска от тази на американския конкурент; също така орбиталният бомбардировач можел да се приземява бързо във всяка точка на земното кълбо и при всякакви природни условия.

Проектът включвал свръхзвуков самолет, двустепенен ракетен ускорител и орбитален самолет. По замисъла на Лозински, първият елемент заедно с орбиталния самолет на борда трябвало да може да излита от летището-база и да развива скорост от около 7500 км/ч. При достигане на височна 30 км орбиталният самолет трябвало да се отдели от свръхзвуковия и чрез двустепенния ракетен ускорител да увеличи скоростта си до първа космическа (около 7,9 км/сек). След това да залети в околоземна орбита и да изпълни бойна задача (напр. разузнаване, прихващане на космически цели с ракети "Космос-Космос“ и бомбардиране с ракети тип "Космос-Земя“ с ядрена бойна глава). На практика, това било истински космически изтребител.

Както орбиталният самолет, така и свръхзвуковият били пилотируеми. Мястото на летеца представлявало отделна капсула, която при възникване на извънредно положение трябвало да се отдели и така да спаси живота на пилота дори и в открития Космос.

Разработката на "Спирала“ вървяла с пълен ход и се планирало през втората половина на 70-те г. вече да започнат полети с напълно окомплектована такава система. Но съветският министър на отбраната Андрей Гречко, вместо да утвърди проекта, изхвърлил цялата му документация в кошчето за боклук и заявил "С фантастики няма да се занимаваме!“ Така проектът "Спирала“ бил закрит.

И тогава тепърва, при все че Спирала била вече почти готова, се започнала работа по много по-мащабния проект Енергия-Буран, който се контролирал отново от Глеб Лозино-Лозински. Създаденият в рамките на проекта орбитален кораб за многократно използване "Буран“ бил отговор на американския Space Shuttlе. Първият и единствен полет на "Буран“ се състоял на 18 ноември 1988 г. и бил успешен, но този проект бил също така закрит през 1993 г. По проект е трябвало да бъдат построени пет "Бурана“. Завършени са само два, а третият е недостроен. Първият е и единственият, летял в Космоса. На 12 май 2002 г. е унищожен поради разрушаване на покрива на хангара, в което е съхраняван, като при това загиват осем работници.

Вторият кораб се намира в Казахстан на космодрума Байконур и е собственост на тази страна. В началото на 1993 г. готовността му за полет е 95-97 %. Третият кораб остава недостроен. Степента му на готовност се е оценявала различно - от 30 до 50%. Продаден е на авиационен музей в Германия.

Това са по-широкоизвестните сведения около проекта "Буран“, но съществува и друга версия, която никога не е била построена!

Корабът „Буран“ върху Ан 225

По време на работата над проект, през 1976 г., излязло специално секретно постановление от ЦК на КПСС и Министерският съвет на СССР под дългото заглавие "За изследване на възможностите на създаване на оръжие за водене на бойни действия в и от Космоса“. Работата по създаването на тази хипотетична суперконцепция била започната в НПО "Енергия“. За поразяване на особено важни цели на основата на класическия "Буран“ се разработвал орбиталният бомбардировач "Буран Б“. При него фюзелажът се използвал като носител на голямо количество гориво, защото двигателят трябвало да притежава голяма маневреност в орбита, а това качество черпи гориво. Полезният товар – бойните глави – се разполагали в товарния отсек. Като боен блок се предвиждал апарат на основата на вече изпробвания и изпитан орбитален самолет от типа БОР ("Лапот“ - пряка заемка от орбиталния самолет на "Спирала“, проектиран през 1966 г.). Друг вариант за въоръжение представлявали екранирани балистични ядрени бойни глави.

Орбитален бомбардировач "Буран“

Една бойна глава БОР представлявала пилотируем или дистанционно управляем орбитален самолет с ядрени или други боеприпаси. Фюзелажът бил оформен по схемата носещ корпус с заоблени триъгълни крила. Термозащитата се осигурявала от облечени крила от ниобиева сплав с покритие на основата на дисилицид молибдена. Температурата на повърхността на носовата част на фюзелажа можела да достига до 1600 градуса на някои от стадиите на спускане от орбита. Двигателят бил типичен ракетен с течно гориво с високи възможности за орбитално маневриране. Присъствали и два спирачни двигателя от същия вид, имало също изпомпваща система, която трябвало да подава на компонентите гориво, както и блок за ориентация. Той се състоял от 6 до 10 двигателя – съответно за ориентация от груба до точна. Турбореактивният двигател за полет на дозвукови скорости и приземяване работел с керосин. Разглеждани били опити да може да се извършва фото- и радиоразузнаване и нанасяне на удари по морски и наземни цели. След изстрелване ракетите можели да имат възможност да се направляват от спътник.

Орбиталният самолет като фоторазузнавач

Прихващачите на космически цели се разполагали в отсека за полезен товар в последователно подредени револверни катапултни изстрелни гнезда. На всяка въртяща се катапултна установка се събирали до 5 такива бойни блока. С отчитане на страничните маневри (+/- 1100-1500 км) на всеки боен блок един-единствен ударен модел "Буран“ при изстрелване в атмосферата можел (с помощта на своите 10-20 маневриращи блока БОР) да унищожи всичко живо от лицето на Земята в радиус от 3000 км.

Експериментален модел на ,,Буран" в мащаб 1:8

Планирани били два режима на използване на "Буран Б“. Първият бил патрулиране в околоземна орбита със завръщане, тоест последователно изстрелване на поредния патрулиращ кораб. Вторият бил автономно орбитално дежурство на кораби, които имат цяла бойна космическа станция. Основа на това трябвало да стане тази от серията 17К ДОС "Мир“ с автономни модули "Буран Б“, въоръжени с бойни блокове от балистичен или планиращ тип.

Една такава бойна единица се състояла от базов обитаем блок (подобен на този на "Мир“), център за управление на бойните блокове, модул с прицелни комплекси и бойни модули на основа фюзелажа на орбиталния кораб "Буран“ от "класическия“ тип. Снабдяването и смяната на дежурните екипажи се планирало да се осигури с превозни кораби "Прогрес“, "Заря“ или пилотируеми "Буран“. При тревога те можели да се отделят и да излязат в самостоятелна бойна орбита с цел последващо отделяне на блокове и насочването им по цели по команда от Земята. Това имало особено значение в контекста на стратегическото сдържане, тъй като една такава система имала ресурса да нанесе прицелен "хирургически“ удар дори в случай, че бъде унищожен самият СССР. Подобно на ядрените подводници, системата трябвало да изчака първия удар и да нанесе ответен "удар на възмездието“.

Бойна космическа станция

Съществуват данни и за други военни приложения на орбиталните кораби. Например, в рамките на т. н. "несиметричен отговор“ на американската програма за "звездни войни“ се планирало миниране с помощта на "Буран“ на околоземното космическо пространство и създаване по този начин на непреодолима завеса за американската Strategic Defense Initiativе (широкомащабна пограма за създаване на ПРО, обявена от президента Рейгън на 23 март 1983 г.). В СССР се провели широки научни експерименти по създаване в наземни условия на орбитални взривни облаци, бързо "изчистващи“ от космически кораби целия околоземен космос на височина до 3000 км. В интерес на истината, опитите показали, че след една такава операция той става напълно недостъпен за период от няколко месеца или години, но се предполагало тези марки да се използват само по време или непосредствено преди пълномащабен военен конфликт между СССР и САЩ.

На 12 май 1987 г. на космодрума Байконур Михаил Горбачов разгледал образците космическа техника с гражданско и военно предназначение. След това той заявил: "Колко жалко, че не знаех за всичко това преди Рейкявик!“ (има се предвид срещата на високо равнище Р. Рейгън и М. Горбачов. Обсъжда се широк кръг от проблеми, включително за ограничаване на стратегическото въоръжение на суперсилите – стратегически бомбардировачи, ракети "Круз", балистични ракети, за конфликтните ситуации и др. След 36 часа (11–12 октомври) непрекъсната работа договореност по проблема за разоръжаването не се постига, но двете държави сближават концепциите си за намаляване на напрежението в света). Съдбата на амбициозната орбитална програма била вече ясна, защото на срещата с военни и работници от космодрума на следващия 13 май Горбачов заявил: "Ние категорично сме против пренасянето на надпреварата във въоръжаването в Космоса“. През септември 1987 г. работите по проекта били преустановени и не се възобновили никога повече. "Новото мислене“ в международните отношения и започващата криза в съветската икономика довело до пълно прекратяване на финансирането за бойни орбитални станции през 1989 г. А през май 1993 г. спрели абсолютно всички работи над проектите "Енергия“ и всички видове "Бурани“. Това бил последният епизод от сагата за орбиталните изтребители.

_______________________

Антон Оруш, Sandacite.net

Източници:
Проекты СССР. Космический истребитель "Спираль"

Первый и последний полет «Бурана»

Нереализованные проекты: орбитальные истребители СССР. Часть I


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.