Долната страна на един от най-големите плаващи ледници в Южния океан не се топи, както се очакваше, а замръзва, пише сайтът на National Geographic.
Учените надникват в един от най-малко изследваните океани на Земята - огромен район, разположен край бреговете на Западна Антарктика. Той е заключен под кората на ледник, по-голям от Испания, с дебелина повече от 300 м, което прави водите постоянно тъмни - и изключително трудни за достъп.
Сега екип от изследователи след като разтапя дупка през леда, изважда проба от океана под леденика. Работата им може да хвърли светлина върху неразбираем, но опасен епизод в неотдавнашното минало на Антарктида.
Екипът от учени от Нова Зеландия започва тази двумесечна експедиция през ноември. Те кацат със самолет на 220 мили от базата близо до средата на шелфовия ледник Рос - масивна плоча лед и сняг, която стърчи от брега на Западна Антарктика и плава върху океана. Под блясъка на 24-часовата лятна слънчева светлина, която се процежда през мъглата, те сглобяват специална апаратура.
Тази машина генерира мощна струя гореща вода, с която са разтопени два тесни отвора, всеки с диаметър няколко сантиметра и около 350 м надолу до дъното на леда. После спускат камери и други инструменти през дупките до водите отдолу. По този начин те се надяват да отговорят на един въпрос от световно значение: колко сигурен е ледът на Западна Антарктика?
Западноантарктическият леден щит е с дебелина до 3 км на някои места. Той е разположен в широка, ниска падина, която се спуска хиляди метра под морското равнище - правейки го уязвим за дълбоките топли океански течения, които вече го разяждат по външните му краища. Той е стабилизиран, поне засега, от фаланга плаващи шелфови ледници по външните му ръбове - от които Рос е най-големият. Тези плаващи „рафтове” осигуряват опора. Те "задържат много голямо количество лед", коментира Крейг Стивънс (Craig Stevens), океанограф от Националния институт по водни и атмосферни изследвания в Нова Зеландия, участвал в експедицията.
Глобалните нива на морското равнище ще се увеличат с 3 м, ако Западна Антарктика загуби тези важни стабилизатори и разтопеният лед се влее в океана. Учените се опасяват, че някои от тези шелфови ледници вече отслабват. Стивънс и колегите му се надяват да оценят здравината на ледовете на Рос, като измерят температурите на водата и океанските течения под него, като по този начин определят колко лед се топи отдолу.
Изненадващо откритие
Изненадите започват почти веднага щом бе спусната камера в първия сондаж. Долната страна на шелфовите ледници обикновено е гладка поради постепенното топене. Но когато камерата минава през дъното на дупката, тя показва долната част на леда, украсена с блестящ слой от плоски ледни кристали - подобно на кичур от снежинки - доказателство, че на това място морската вода всъщност замръзва върху основата от леда, вместо да го топи.
"Това ни побърка", разказва Кристина Хулбе (Christina Hulbe), глациолог от Университета в Отаго, Нова Зеландия, която ръководи експедицията. Това наблюдение би могло да обясни защо сега шелфовият ледник Рос се счита за по-стабилен от много други подобни ледници в Западна Антарктика.
Ако няколко сантиметра от морската вода периодично замръзва на дъното на ледника, това би предпазило от изтъняване шелфовия ледник.
Въпреки че шелфовият ледник Рос днес изглежда стабилен, всъщност е претърпял няколко драматични колапси в близкото минало. "Той се е появявал и е изчезвал много пъти през последните милиони години", разказва Рийд Шерер (Reed Scherer), микропалеонтолог от Университета на Северна Илинойс, който е изследвал проби от Западноантарктическия леден щит през 1998 г. Вероятно се е стопил през топлия период преди 400 000 години. Но той смята, че може да е колапсирал и преди 120 000 години - последният път, когато температурите са били толкова високи, колкото са днес.
Проектът на Нова Зеландия може да хвърли светлина върху този въпрос.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари