След големи сътресения човечеството се променя към по-добро

Ваня Милева Последна промяна на 10 май 2020 в 08:46 11831 0

Кредит Pixabay

Пандемията COVID-19 един ден ще отстъпи, но човечеството никога повече няма да бъде същото. В много области на живота старите норми ще престанат да действат, а новите понякога ще са трудни за приемане като всяка промяна в обичайния ред.

Историците и археолозите са готови да предложат един вид терапия на обърканото човечество: те знаят по-добре от другите, че големи сътресения са се случвали неведнъж в миналото и всеки път Homo sapiens успешно се адаптира към новите условия, доказвайки невероятната жизненост на нашия вид.

Археологът и историк Аня Котарба  (Ania Kotarba) от Австралийския университет Флиндерс изучава връзката между търговските пътища на древния свят и адаптирането на човечеството към екстремни промени. Тя изследва последствията от екстремни събития, застрашаващи самото съществуване на вида Homo sapiens, и получава доказателства, че обществото и икономиката са в състояние да се възстановяват отново и отново, получавайки нови стимули за развитие.

Известно е, че в началото процесът на урбанизация и нарастване на населението в древния свят провокира както местни огнища на инфекциозни заболявания, така и мащабни епидемии. Понякога последствията са ужасни, но по-често тези събития изненадващо стимулират развитието на икономиката.

Черната смърт - чумната епидемия, която убива от една четвърт до една трета от жителите на Европа и Близкия изток през 14 век - в дългосрочен план доведе до подобряване на условията на живот и труд на работещото население, отвори пазарите и стимулира икономиката“, припомня Котарба в статия на сайта на университета.

Археологическите данни показват, че древните епидемии започват с възникването на градския живот,  в самото начало на процеса на урбанизация, и се засилват с появата на древната глобална икономика, разказва д-р Котарба. 

Д-р Котарба по време на археологическо проучване в Кувейт. Кредит: Flinders University

Но населените места продължават да се разрастват и да се развиват в градове, търговските отношения се разширяват и след тях броят на епидемиите и мащабите на последиците се увеличават. И така в кръг.

„Първото известно на археолозите широко разпространение на инфекциозни болести е в периода на неолита, когато малките ловно-събирателни групи преминават към по-заседнал живот. Първите големи селища и тенденцията към урбанизация увеличават броя на хората, живеещи в непосредствена близост не само един с друг, но и с наскоро одомашнените животни, които се хранят с отпадъците им“, разказва д-р Котарба.

„Това даде възможност за първите големи разпространения на зоонозни (пренасяни от животни) болести, като бубонна чума - въпреки че първите следи от зоонозни болести вече могат да бъдат наблюдавани в скелети от преди около 2,8 милиона години, в един от най-старите ни предшественици Australopitecus Africanus (африканския австралопитек).

 „Археологията показва, че това е нещо, с което хората - и древните, и съвременните - са се сблъсквали в продължение на милиони години и тези проблеми са се изостряли с преминаването към по-модерен начин на живот“, коментира Котарба.

Ситуацията става по-сложна, след като между напълно урбанизираните градове, които се развиват в различни части на света през бронзовата епоха (приблизително 3000–1200 г. пр.н.е.) започва да процъфтява търговията, свързваща далечни точки на зараждащите се цивилизации.

До желязната епоха населението на много градове е било близо 100 000 жители, а в Рим, според учените, през II век са живели повече от милион души.

„Търговските пътища, често свързани с търсенето на екзотични и луксозни стоки (като подправки), са отговорни за широко разпространените огнища на инфекциозни болести в древния свят, както и през Средновековието и в ранния модерен период.

„От зората на глобалната икономика каравани и кораби свързват различни нации, култури и екосистеми и по този начин играят ключова роля в разпространението на болестите по целия свят“, обяснява Котарба.

Говорейки за ролята на корабоплаването за разпространението на инфекции, д-р Котарба добавя, че в древни времена не е имало пътнически кораби, така че всички са пътували на търговски кораби по търговски пътища. Дори думата „карантина“ (буквално „четиридесет дни“) е всъщност от терминологията на мореплаването - тази практика е въведена за първи път в средновековна Венеция: за четиридесет дни кораб, пристигащ отдалече, е трябвало да бъде на рейд, а на екипажа и пътниците му е било забранено да го напускат.

Независимо от това, Homo sapiens остава един от най-адаптивните видове на Земята, след като успешно се е възстановил от най-екстремните демографски и екологични бедствия, подчертава д-р Котарба. Тя цитира примера с изригването на индонезийския супервулкан Тоба преди 75 000 години: тогава се е получило генетично „тясно гърло на бутилка“, през което са оцелели не повече от 3 000-10 000 души на планетата.

Аня Котарба посочва „Чумата на Юстиниан“ (541-542  пр.н.е.) - първата документирана пандемия, която убива 25 до 50 милиона души: „След това отново хората се възстановиха като вид - оцелелите придобиха адаптивен имунитет и частично го предадоха на бъдещите поколения, т.е. в същото време ситуацията се да обръща в наша полза".

Тази историческа картина стана по-ясна благодарение на биомолекулярната археология и генетиката на патогените, които сега са в авангарда  в изследванията на древните болести, заедно с изучаването на свързаността на древните търговски пътища.

Новите технологии създадоха нова представа за териториалния обхват на различните щамове от вируси и бактерии. Те позволиха и да се идентифицират последващите положителни последици от епидемиите и други катастрофални събития в историята на човечеството.

„Вече виждаме някои малки положителни ефекти на изолацията, свързани с COVID-19, например върху изменението на климата“, коментира д-р Котарба.

„Виждаме все повече хора, които се занимават с градинарство и се стремят да бъдат по-близо до природата, докато популистките правителства сякаш губят своите последователи, тъй като избирателите все повече се обръщат към лидерите, които проявяват съпричастност и се ръководят от строго научни факти в своята информационна политика.

„Да се ​​надяваме, че подобно на нашите предшественици в Древен Египет, Рим и средновековна Англия, ще изплуваме отново от изолацията си по-силни и надяваме се по-мъдри“, обобщава Аня Котарба.

ИзточникClues to pandemic rebounds from the past, Flinders University

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !