Дългите, плитки вдлъбнатини, покриващи повърхността на спътника на Марс Фобос, са ранни признаци на нарушения в структурата, които в крайна сметка ще го унищожат. Този процес на разпад ще продължи не повече от 50 милиона години.
Тази прогноза на учени от НАСА бе обявена на годишната среща на Американското астрономическо общество, а заключението е изнесено в сайта на агенцията.
Фобос е на орбита около Марс на едва 6000 км над повърхността на планетата. Така Марс и Фобос са най-близо един до друг, отколкото която и да е друга планета и нейния спътник в Слънчевата система. Заради тази близост гравитационните приливни вълни, предизвикани от Марс са набраздили повърхността на Фобос, по-голямата от двете му луни. Спътника се спуска към планетата си с около 2 метра на всеки сто години. Учените очакват двете да се съберат след 30 до 50 милиона години.
"Смятаме, че Фобос вече е започнал да пада и първият знак за това е появата на тези бразди", заяви Тери Харфорд (Terry Hurford) от Центъра за космически полети Годард на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.
Снимка: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona
Констатациите на Харфорд и колегите му са представени на 10 ноември, 2015 г., по време на годишната среща на подразделението за планетарни науки към Американското астрономическо общество в Харбър, щата Мериленд.
Дълго време се е смятало, че плитки вдлъбнатини по повърхността на Фобос, са образувани в резултат на сблъсък с друго космическо тяло, което е довело до образуването на кратера Стикни на повърхността на спътника. Но изследванията показват, че браздите не се събират при кратера, а са разположени в различна област в близост до него. Появи се и предположението, че може да са образувани в резултат на по-малки сблъсъци.
Дълбокият кратер Стикни на повърхността на Фобос. Снимка: NASA/JPL-Caltech/University of Arizona
"Но най-новият модел, предложен от Харфорд и колегите му подкрепя становището, че каналите са по-скоро нещо като "стрии", деформации, които Фобос получава от приливообразуващите сили", пише в публикуваното след срещата прессъобщение на НАСА.
Гравитационното притегляне между Марс и Фобос предизвиква тези приливни сили. Земята и Луната взаимно се привличат по същия начин, създавайки приливите в океаните на нашата планета и леко яйцевидната форма на спътника й.
Същото обяснение за браздите е предложено преди десетилетия, след като космическият кораб Viking изпрати първите снимки на Фобос на Земята. Но по-късно е отхвърлено, защото по това време, Фобос е смятан за твърдо и компактно тяло, което приливните сили не биха могли да разрушат така.
Сега изследователите са склонни да приемат, че уязвимостта на Фобос е свързана с неговия строеж. Предполага се, че вътрешността на Фобос е от дребен чакъл, който едва се държи заедно, заобиколен от слой от праховата почва реголит с около 100 метра дебелина.
Този външен слой на Фобос е достатъчно еластичен, за да издържи напрежението, предизвикано от приливните сили, но също и достатъчно слаб, за да стане видимо разрушаването му.
Същата съдба може би чака и луната на Нептун Тритон, който също бавно пада и има подобна разрушена повърхност. Изводите от това изследване засяга и поведението и състоянието на екзопланетите.
"Ние не можем да наблюдаваме тези далечни планети, за да видим какво се случва, но тази работа може да ни помогне да разберем тези системи, защото всякакъв вид планета, които падат към своята звезда може да са разкъсани по същия начин", отбеляза Харфорд.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12.11 2015 в 06:45
11.11 2015 в 11:19
Прогнозите за падането му на планетата обаче са силно преувеличени - далеч по-вероятно е образуването на планетен пръстен.
Последни коментари