07 октомври 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Супервулканът в Нова Зеландия тътне толкова силно, че измества земята над себе си

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 18 юли 2022 в 00:01 49700
Училище по ветроходство - езерото Таупо. Снимка: Wikimedia Commons

Огромната площ на небесносините води на езерото Таупо, обградено от мъгливи планински хоризонти, предизвиква усещане за изключително спокойствие.

И все пак, дълбоко в земята под него се зараждат геоложки сътресения според нова статия в New Zealand Journal of Geology and Geophysics.

Езерото Таупо е най-голямото сладководно езеро в тази част на земното кълбо, разположено в центъра на Северния остров на Нова Зеландия. И макар че днес то изглежда спокойно, историята на езерото е бурна.

Водите на езерото се намират в праисторическа калдера - (термин, идващ от испанската дума за "котел" или "врящ котел"), образувана по време на последното суперизригване на Земята, изригването Оруануи, преди 25 400 години.

Когато магмата се освобождава от супервулкан (дефиниран като изхвърлил поне 1000 кубични километра материал при едно изригване) в случай като изригването Оруануи, изчерпаните магмени отвори се срутват, земната повърхност потъва и пейзажът се променя трайно в калдера.

През последните 12 000 години вулканът Таупо е бил активен 25 пъти. Последното му изригване през 232 г. от н.е. е описано от авторите на новата статия като "едно от най-експлозивните изригвания на Земята в исторически времена". Оттогава насам вулканът е имал поне четири документирани "епизода на неспокойствие", които са предизвикали разрушителни земетресения, а през 1922 г. - масивно пропадане на земни маси.

Изследователите са проучили именно по-съвременните периоди на неспокойствие на супервулкана, като са анализирали около 42 години данни, събрани в 22 обекта, разположени около и в езерото. Има и доказателства, че супервулканът все още тътне.

"През 1979 г. [изследователите] започват нова техника за проучване, която използва повърхността на езерото за откриване на малки промени, като оттогава всяка година се правят по четири проучвания", обяснява водещият автор и сеизмолог от Университета Виктория в Уелингтън Фин Илсли-Кемп (Finn Illsley-Kemp). Тази техника включва използването на манометър, който измерва вертикалното преместване на дъното на езерото.

За да се гарантира, че данните са надеждни, тези манометри се претеглят, за да се намали влиянието на вълните, и се правят няколко измервания за всяка точка от данни, за да се открият степени на вариация и отклонения. На всяко място се инсталира и резервен манометър като застраховка срещу смущения от други сили.

В началото на проекта измерванията се записват от ръчни измервателни уреди, поставени само на шест станции. Между август 1982 г. и юли 1983 г. са добавени още осем станции и през това време започва да се проявява ценността на тези измервания.

Сенсорните станции на проучването. Кредит: Peter M. Otway, Finnigan Illsley-Kemp & Eleanor R. H. Mestel

В началото на 1983 г. системата засича покачване или спадане на нивото на водата в различни места. Не след дълго серия от земетресения леко разтърсват областта, в резултат на което се разкъсват няколко разлома, които изтласкват надолу централния разломен пояс Каяпо и предизвикват покачване на други райони в южната част на езерото.

Земетресенията от 1983 г. са само първият от седемте отделни епизода на земетресения, регистрирани през последните 35 години.

До 1986 г. всяка година се провеждат рутинни проучвания с допълнителни сензори и допълнителни наблюдения след земетресенията, което създава надежден набор от данни, който с времето става все по-подробен.

Кумулативна вертикална деформация за 35 години, след инсталирането на крайните станции, между 14 април 1986 г. и 5 юли 2021 г. Кредит: Peter M. Otway, Finnigan Illsley-Kemp & Eleanor R. H. Mestel

Авторите забелязват, че по време на периоди на геоложки сътресения североизточният край на езерото (който е най-близо до центъра на вулкана и прилежащите разломни линии) има тенденция да се издига; дъното на езерото в близост до центъра на разломния пояс потъва; а в южния край на езерото се наблюдава известно незначително пропадане.

"В рамките на езерото, близо до рифовете Хороматанги, вулканът е причинил 160 мм издигане, докато на север от езерото тектоничните разломи са причинили 140 мм потъване", отбелязва Илсли-Кемп.

Той смята, че в този район, в който има много малко земетресения в сравнение с околните райони, се намира резервоарът на магма в Таупо, където дълбоко разположените скали са твърде горещи и разтопени, за да възникнат земетресения.

Изследователите смятат, че 16-сантиметровото издигане - което, макар и да не е катастрофално, определено е достатъчно, за да причини някакви щети на сгради или тръби - вероятно се дължи на приближаването на магмата към повърхността по време на периоди на раздвижване.

Илсли-Кемп заявява, че изследването показва, че Таупо е активен и динамичен вулкан, който е тясно свързан с околната тектоника.

Изследователите смятат, че е по-вероятно североизточният край на вулкана - където са най-младите отвори - да бъде засегнат от разширяването на горещата магма, която изтласква терена нагоре. Те смятат, че "потъващият" център на разлома Таупо и пропадането в южния край на езерото вероятно се дължат на дълбоко охлаждане на магмата (и следователно свиване), на тектонско разширение на разлома или и на двете.

Илсли-Кемп редовно уверява хората, че макар да е в състояние на нестабилност, няма доказателства, че вулканът ще изригне в скоро време.

"Въпреки това Таупо най-вероятно ще изригне на някакъв етап през следващите няколко хиляди години - и затова е важно да наблюдаваме и разбираме тези периоди на смущения, за да можем бързо да идентифицираме всички признаци, които могат да показват предстоящо изригване", коментира той пред New Zealand Herald в статия от 2021 г.

В крайна сметка това изследване е по-скоро за да се разбере нормалното "поведение" на калдерата и какво да се търси, когато нещата станат по-напечени.

Справка: Taupō volcano’s restless nature revealed by 42 years of deformation surveys, 1979–2021
Peter M. Otway, Finnigan Illsley-Kemp & Eleanor R. H. Mestel
New Zealand Journal of Geology and Geophysics, Received 23 Feb 2022, Accepted 07 Jun 2022, Published online: 11 Jul 2022
https://doi.org/10.1080/00288306.2022.2089170

Източник: A Supervolcano in New Zealand Is Rumbling So Much It's Shifting The Ground Above It
JESS COCKERILL, sciencealert


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.