26 юни 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Свръхнова се раздели на четири заради гравитационна леща

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 06 март 2015 в 12:3338420
Червените галактики, членове на масивния клъстер MACS J1149.6 + 2223 , създават гравитационна леща (в средата) , която е разделила на светлината от избухваща свръхнова в четири изображения (със стрелките), образувайки "Айнщайнов кръст". Снимка: NASA, ESA, and S. Rodney (JHU) and the FrontierSN team

Космическият телескоп Хъбъл е изпратил изображение, в което гравитационната леща на клъстера от галактики MACS J1149.6 + 2223  е разделила образа на избухваща свръхнова на четири изображения, образувайки "Айнщайнов кръст".  Откритието е отбелязано в съобщение за специалния брой  от 6 март на списание Science, посветен на стогодишнината от общата теория на относителността на Алберт Айнщайн.

През последните няколко десетилетия астрономите са установили, че небето е изпълнено с гравитационни лещи, които позволяват изследването на много отдалечени и слаби обекти едва видими дори и с най-големите телескопи.

Патрик Кели, астроном от Университета на Калифорния, Бъркли, е установил, че една от тези лещи - масивен клъстер от галактики, благодарение на гравитацията така е деформирала и увеличила светлината, че е създала четири отделни изображения на една далечна свръхнова.

Така нареченият "Айнщайнов кръст" позволил уникално изследване на свръхновата и разпределението на тъмната материя.

"По принцип наблюдавайки четирикратното изображение на свръхновата и като измерим времената на закъснението на пристигането на различните изображения, се надяваме да научим нещо за свръхновата и вида й, както и за гравитационните лещи", казва Патрик Кели.

Айнщайнов кръст

Общата теория на относителността на Айнщайн предсказва, че огромни концентрации на маса във Вселената ще пречупват светлината като леща, увеличавайки образа на обектите зад тях. Първата гравитационна леща е била открита през 1979 г. Днес, тези лещи осигуряват изключителен поглед към най-отдалечените стари обекти във Вселената, възникнали малко след раждането й преди 13,8 милиарда години.

"Тези гравитационни лещи са като естествен лупа. Те са нещо като много по-голям телескоп ", каза Кели. "Ние може да получим увеличение до 100 пъти, като разглеждаме тези галактични купове."

Когато светлината от по-заден обект преминава през единична галактика или клъстер от галактики, масата им огъва светлината. Когато пътят на светлината е далече от тази маса или ако масата не е особено голяма, се проявява "слаба гравитационна леща", като образът на фоновия обект се променя съвсем леко. Когато фоновият обект е почти точно зад масата, "силната леща" може да размаже и разшири обекта (напр. галактика) в "Айнщайнов пръстен", обграждащ лещата от галактика или клъстер от галактики. Силната леща, приложена към малки, точкови обекти, често произвежда множество изображения, разположени около лещата.  Известният Айнщайнов Кръст представлява случай, в който един обект се вижда четири пъти. 

Илюстрация, показваща как масивен галактичен куп може да огъне и фокусира светлината от свръхнова зад него като гравитационна леща. В резултат се получават множество изображения на експлодиращата свръхнова, Айнщайнов кръст. Изображение: NASA, ESA and A. Feild/STScI

"Виждали сме много пъти далечни квазари като Айнщайнов кръст, но за първи път се наблюдава супернова по този начин", твърди Алекс Филипенко, професор по астрономия в Бъркли и член на екипа на Кели.

Страница на статията : 0102

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.