Естествената лупа на гравитационна леща направи по-детайлни изображенията, заснети от космическия телескоп Хъбъл, разкривайки една далечна галактика, която противоречи на съществуващите теории за образуването на ранните звезди.
С помощта на "Хъбъл" и малко помощ от космическия гравитационен обектив на масивен галактичен куп, учените заснеха изображения 10 пъти по-контрастни от това, което космическият телескоп може да направи сам, пише Space.com
Новите подробности от галактическия куп SGAS J111020.0+645950.8, който се намира на 6 милиарда светлинни години от Земята, разкриват ярки петна, които са неотдавна родени звезди.
Получените изображения показват възли на звездообразуване с новородени звезди с размер само 200 до 300 светлинни години в една галактика, която се е образувала само 2,70 милиарда години след Големия взрив. Предишни теории предполагат, че областите на образуване на звезди в ранната Вселена са били много по-големи - най-малко 3000 светлинни години.
"Има възли на образуване на звезди толкова малки, колкото можем да видим", коментира Трейси Джонсън (Traci Johnson), докторант по астрономия в Университета на Мичиган, в съобщение на НАСА. Джонсън е водещият автор на две от трите научни статии, описващи новите резултати на Хъбъл, публикувани в The Astrophysical Journal и The Astrophysical Journal Letters.
В този снимка на Хъбъл в далечния галактичен клъстер се откроява петниста синя дъга на фона на червени галактики. Дъгата се състои от три отделни изображения на една галактика, която е най-отдалечена, наречена SGAS J111020.0 + 645950.8, която е увеличена и изкривена чрез гравитационната леща на гигантския галактически куп SDSS J1110 + 6459 (отдалечен от нас на 6 милиарда светлинни години). T. Johnson/NASA/ESA
Фойерверки навсякъде
Въпреки че Хъбъл е построен, за да надникне в ранната Вселена, дори легендарният космически телескоп понякога има нужда от помощ. В този случай астрономите комбинират инструмента с гравитационна леща, масивна структура в космоса, която изкривява светлината и можем да надникнем на по-големи разстояния.
Гравитационна леща може да бъде всеки тип обект, като се започне от една единствена масивна галактика до цяла група. Когато светлината от по-далечна галактика преминава масивният обект я изкривява в дъга. За новооткритият клъстер увеличението на обекта е почти 30 пъти. Учените разработиха специална компютърна програма, с която да отстранят деформациите и да разкрият реалния изглед на галактиката.
Гравитационните лещи се появяват, когато светлината от по-далечна галактика или квазар се деформира от гравитацията на по-близък обект в пряка видимост от Земята, както е показано в тази схема. ESA / Hubble, НАСА
Без помощта на гравитационната леща галактическият диск ще изглежда размит и незабележим през телескопа Хъбъл, обяснява Джонсън. С нея обаче учените могат да уловят невероятен изглед на ранната Вселена.
"Когато видяхме реконструирания образ, си казахме: "Уау, изглежда като фойерверки, които идват от всички посоки", разказва Джейн Ригби (Jane Rigby), астроном в Космическия център Годард на НАСА в Грийнбелт, Мериленд, и водещ автор на третото изследване.
Тези галактики са толкова далеч, че можем да видим какво е било преди 11 милиарда години, след точно 2,7 милиарда години след Големия взрив. Това е един от над 70-те силно увеличени от гравитационни лещи галактики, изучавани от "Хъбъл", които бяха избрани в рамките на програмата Sloan Giant Arcs Survey, която намери стотици такива галактики чрез анализ на изображения на The Sloan Digital Sky Survey (SDSS), която обхваща една четвърт от небето.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари