Теодосий Теодосиев: Системата е прекалено фалшива

Васил Димитров Последна промяна на 28 август 2015 в 12:05 31761 5

Кредит БГНЕС

Малко след като се разрази скандала около недоволните родители на децата, получили двойки за годината по физика при Теодосий Теодосиев, седях на една пейка и пиех студена бира. Размишлявах по всевъзможни теми, включително и по тази как е възможно да има родител, който да смята, че детето му е по-право от учителя, който е показал на дело какво е призванието на тази професия. Учудих се и на българските медии, които в отговор на обвиненията разпространиха 2 реда цитат на Тео. И край. Бяха изпълнили ангажимента си на информатори на обществото. Бяха предоставили и двете гледни точки. Тогава реших, че аз ще му дам думата да каже всичко, което иска. 

Разбрахме се да се срещнем на Лъвовата чешма в центъра на Казанлък. Тео предложи да отидем в близка сладкарница или в лабораторията му, като в крайна сметка се озовахме в скромното помещение на учителя, в което имаше всякакви уреди за изследване, измерване и изпробване, от които разпознах единствено една микровълнова фурна. На бюрото му имаше листи, изписани с формули, чертежи и графики, които не ми говореха нищо. Седнахме един срещу друг, включих диктофона и зададох първия си въпрос.

Господин Теодосиев, неотдавна родители на ученици от Природоматематическата гимназия в Казанлък, където преподавате, излязоха срещу Вас с обвинението,че им пишете незаслужени двойки, въпреки старанието на децата. Вие как ще отговорите на това?

Тази година аз съм написал 4 двойки на всички 12 паралелки, на които съм преподавал, и 43 шестици. Така че според мен това да слагаме на първо място тези 4 двойки не е коректно. Освен това много хора си мислят, че като дойде един ученик в едно елитно училище, той е абониран за пълната шестица по всичко. А няма такова нещо. Георги Бяндов, мой възпитаник и колега от астрономическата обсерватория в Стара Загора, който също има своя принос за учениците, които печелят медали по международните олимпиади, казва следното: "Шестицата в математическа гимназия е много по-значима, отколкото шестицата в едно обикновено училище, обаче двойките са абсолютно едни и същи - и единия, и другия нищо не знаят." Та, трагедията е, че в продължение на много години, това не е процес за 1-2 години, то е процес вече 70 години, ако не и повече. Има една непрекъсната инфлация. Инфлация на оценките в българското училище, бих казал и в българския университет. Това е много опасно явление. За сравнение - в една страна, която има силна икономика, като Германия, в друга страна, която има още по-силна икономика, като Китай, мога да посоча примери на точно обратното явление. Например в Германия, в Мюнхенска политехника, където впрочем в момента има 12 преподаватели наши възпитаници, там, където подготвят инженерите на Германия. Знаем за какво става дума, когато се говори за германския инженер Та там ректорът събрал преподавателите и им казал, че не може така - преди 10 години успехът бил с половин единица по-малък, отколкото сега. Това означава инфлация на оценките и трябва да се вземат мерки. Т.е преподавателите са писали много високи оценки. Един наш възпитаник, който е професор в Мюнхенската политехника, разказа, че написал двойка на някакъв германец, който бил от стар благороднически род, просто човекът не знаел. И казал на въпросния граф да се подготви, да знае и тогава ще получи оценката, която трябва.

В друг университет в Германия, в който учат мои възпитаници, преподавател е уволнен по оплакване на студенти, че много лесно пуска на изпит. Не знам ,аз трудно бих си представил в България студенти да се оплачат от някой преподавател във ВУЗ, че много лесно пуска. Трети пример, също в Германия. Частно училище, много скъпо платено, в което милионери са изпратили децата си да учат. Една учебна година става голямо обществено брожение, защото нито един ученик от цял випуск не получава диплома за средно образование. Въпроса е кога българският учител ще има смелостта да пише двойка на детето на милионера? Значи, става дума за морал, за инфлация, за обезценяване, което е смъртно опасно за всички ни.

Хайде сега да не сочим само Германия, да вземем Китай. Мой възпитаник, който учи в някакви велики университети в Америка, след това отиде да работи в Китай, разказа как в едно китайско елитно училище уволняват учител по оплакване на ученици, че давал малки домашни и лесни контролни. Ученици се оплакват от това нещо! Значи, китаеца знае, че в този конкурентен свят, за да успее, той трябва много, много да знае. И той много би се учудил на тези наши родители, които искат конвенционален учител на детето си. Конвенционален означава обикновен, който не дава нищо над учебника. Ами това уж е елитно училище, уж е природоматематическа гимназия. Тук трябва да излизат не просто специалисти, а най-добрите специалисти. В противен случай се получават катастрофи. Родител на мой ученик, който работи в Арсенал (оръжейният завод в Казанлък- б.а.), разказва следното: Идва млада специалистка, която с пълно отличие е завършила средно училище, с пълно отличие е завършила технически университет и още със започването си унищожава уред, който струва заплатата й за цяла година. Млада специалистка! По документи много знае. По документи по всичко има шестици. И накрая изгърмя уред ,който струва за една година заплатата й. Въпросът е: “Какво да правим с тази?”. Е, учениците предложиха нещо, което аз не мога да го цитирам тук. Но, това е просто горчив хумор. Това е черен хумор. Както някога се говореше, по комунистическо време - като се знам какъв съм инженер, не смея да отида на лекар. Това , което някога звучеше просто като хумор, сега звучи като гротеска. Защото наистина е смъртно опасно да попаднем на инфлационен лекар. И това са скачени съдове, това не е само в училището. Дъщерята на същата родителка, която иска на детето да преподава конвенционален учител, който да учи само на учебника, нищо извън него, иска да учи медицина. Е, те там в университета щели да научат. Значи аз да не я науча на това, което трябва в училище да знае? Ученичка, която е станала в 11 клас, тя вече 5 години е учила физика в българското училище, и то в елитно училище, излиза на дъската и не може да напише нито една формула от цялата физика. Нито една! Е, тези деца са с претенции за петици и шестици. Та, по този повод имахме един колега, който казва така:, „В България има шестица, шестичка и шестиченце”. Ами това само по себе си говори, че наистина българската диплома абсолютно нищо не гарантира. Първо, системата не работи. И аз съм направил компромиси. Това също не са реалните оценки. Но и при мен има инфлация. И моята мечта е както в Германия беше преди години - на края на всеки месец да дойде външен човек да изпитва учениците. От това ще има много ползи. Какви? Първо, ще има честно оценяване, защото ако вземат десет различни външни учители да изпитват, и аз да отида да изпитвам ученици, които не познавам, ще се получи едно усредняване на оценките, получава се една честна и реална оценка. Една средна оценка, която е по-близка до реалната. Второ, ученикът ще работи по друг начин, ако знае, че няма да го изпита учителят, който познава майка му и баща му, а ще го изпитва външен човек, който въобще не го знае кой е. Значи, елементът честно оценяване. И ученикът ще работи, защото знае, че външен човек ще го изпитва.

Трето, учителят също ще работи по-добре поради горната причина. И той няма да бъде заложник, защото в момента и учителят е заложник, и директорът е заложник. Българският учител не е свободен човек. Защо? Ами защото заплатата му зависи от делегирания бюджет, той зависи от броя на учениците. Значи, ако ние напишем реалните двойки на всички, на които трябва да се напишат двойките, ще останем без половината си ученици и половината учители ще останат без работа. Е, тези деца ще отидат в друго училище, от по-друга категория. Там ще има работа, но фактът, че в България има ученици, които стигат до 8 клас и не могат да си напишат името, това вече е трагедия. Хайде, това с името не е толкова голяма трагедия, но този човек утре може да стане лекар. Тогава настъпва трагедията. Когато моето дете или Вашето дете отиде там, това вече в наистина голямата трагедия.

Другата полза от това външно оценяване е, че ще се вдигне авторитетът на учителя. В момента българският учител няма никакъв авторитет, защото той пише  шестиченца. И съответно цената му е толкова - като на шестиченца. Няма уважение към учителя, защото той не пише реалните оценки.

Споменахте, че сте написали 4 двойки. Родител на някое от децата, което е получило двойка ли започна тази кампания срещу Вас?

Ами хайде да речем, че и четиримата са започнали кампанията, но тук грозното е, че изобщо има такава кампания.

А защо тя започва сега, а преди години не е имало такава?

Ами също както в Америка имаше една такава кампания срещу бивш председател на МВФ, милионер, някакво старче. Една негърка проститутка се опита да го съди за милиони, че я е изнасилил. Е, тя сама му е предложила нещо, после го съди. Някога американската мечта е била да направиш някакво велико изобратение, откритие, като Хенри Форд например, и да станеш много богат. Сегашната американска мечта била да осъдиш някой богат или известен човек срещу огромно обезщетение. Тоест, ако тези двойки ги беше написал някой конвенционален учител, който въобще не е известен, който няма нищо зад себе си, няма никаква известност, никой нямаше да тръгне да протестира и да прави кампании. Ефектът щеше да бъде абсолютна нула. Но тук се залага на това, че един известен човек, който е станал главен учител, мъж на годината, ⅔ от медалите на българите на международни олимпиади са спечелени от негови ученици, той е по-уязвим срещу оплюване. Човек, който е известен с твърде много положителни неща, ще бъде по-чувствителен на тема кал, която се хвърля срещу него. Същият синдром като на негърката, която иска да осъди милионера.

Да не би тези родители да разбират нещата така: Вие сте известен и правите от определени деца шампиони, и те да смятат, че вие преподавате излишни неща на останалите ученици, които не са в това училище, за да учат единствено физика и да стават физици?  Смятат, че им преподавате повече от необходимото, така ли?

Вижте, това не е само за физиците. Например, американците, които не можем да обвиним, че не могат да броят пари, много си ценят живота. Живота на американеца е много скъп, за разлика от нашия живот, който нищо не струва. По време на Виетнамската война за всеки спасен американски войник, може той да е на социалното дъно, американците даваха 450 грама злато на ръка на този, който го е спасил. Живота на американеца е много скъп. Та в Америка в момента, за да завършиш медицина, трябва преди това да си завършил някаква точна наука - инженерство, математика, физика. Те смятат, че лекарят трябва да е много умен и интелигентен човек, един мислещ човек, който може да решава много трудни задачи, за да може да реши трудната задача да спаси живота на американеца. Това са хора, които си ценят живота. Например във Франция и Канада, за да влезеш медицина, се държат 11 изпита! Между тези 11 изпита има изпит по литература. Те казват: Ако един лекар не говори правилен език или не разбира езика, който болният говори, последният може да умре поради езиково неразбирателство. И изпита по литература е същия, както да речем този по химия и биология. 11 изпита! България е страната в света, в която най-лесно се влиза медицина. От цял свят имало наплив на студенти по медицина у нас. Защо идват? Защото лесно се влиза. И лесно се завършва.

Да се върнем в България и към случая с недоволството към Вас. Така ли смятат действително родителите - че давате на децата повече от необходимото?

Наистина, всеки родител си обича детето. И аз обичам моите деца, всеки родител си обича детето. Нещастието е, че съвременният родител е човек, който има много грижи на главата си. Той не познава детето си. И психолозите са го установили, че има отчуждение на децата от родителите и на родителите от децата. Те не си познават децата. Във всяка класна стая в България има телевизионна камера. Аз съм предлагал много пъти на родителска среща да дойдат да прегледат записите, да видят как се държат децата им в училище. Не искат. Никой не е проявил желание да дойде да ги прегледа. Тези родители не си познават децата.

А как се държат учениците, каква е била идеята ви с това предложение?

Идеята е следната: Вземам тетрадката на ученик, соча я пред камерата : Ето, господин министър, това е тетрадката на ученик, който не иска да завърши средно образование. Абсолютно празна, ученикът нищо не е писал цял час, тръгнал на училище на гости. На ученик, който първия срок е завършил с две, получил е още четири двойки, му оставям шанс и казвам пред камерите, обръщам се към министъра на просветата, който може да включи всяка камера в цяла България: Г-н министър, ученици от този клас, иска ли някой да бъде изпитан за повишение? Не да решава творческа задача, а да възпроизведе, обикновено възпроизвеждане, да научи 20 формули за цяла година, 20 формули, които трябва да научи. Да каже каква е тази формула, какво означава тази буква, с какво се означава онова. На чиста репродукция, където има нула, безмозъчно възпроизвеждане. Ученик, който може по английски да научи 10 000 думи, а не може по физика да научи 20 формули. Ами, за такова нещо навсякъде по света се пише една и съща оценка. Така че тези ученици са имали десетки шансове да си поправят слабите оценки, но те просто не са искали. И на какво се разчита? Значи, ученикът разчита, че ще стане някакво чудо, и на края на годината от 2 изведнъж ще получи 5. Българският ученик в момента разчита на чудеса. Това е инфлация.

А защо родителите не могат да разберат това?

Всеки родител смята детето си за дете чудо. Всеки смята, че неговото дете е най-хубавото и най-умното.

Когато аз бях ученик, учителят винаги беше прав. Ако получиш слаба оценка, по подразбиране ти си виновният за това. Нямаше как учителят да е  виновен за такова нещо.

Ами моят баща не знаеше в кой съм клас. И не знаеше в кой курс съм в университета. Обаче от 4 деца, ние сме 2-ма братя и 2 сестри, и четиримата имаме университетско образование, и четиримата сме уважавани хора.

Защо се случи обратният процес - вече учителят е виновен, а ученикът е невинен?

Това е разглезването, което започна с началото на демокрацията, това трябва да си го кажем. С началото на демокрацията започна голямо разглезване, след като първо се премахна оценката за поведение на ученика. Вече няма поведение. Е, беше революционна ситуация, и аз съм участник в тази революционна ситуация, и аз имам такива грехове, че съм искал България да се промени към по-добро. Ами, не се промени. Или поне твърде малко се промени. Не така, което сме искали.

А демокрацията ли е виновна за това, което визираме и като цяло за проблемите в образованието?

Не, това е криворазбраната демокрация. В Япония е демокрация, в Германия е демокрация, във Великобритания е демокрация… Мой приятел, който учи във Великобритания, оставаше му един изпит, каза: Ако се опитам да препиша и ме хванат, в моето електронно досие ще пише : „Този човек е измамник.” и никога през живота си повече няма да мога да си намеря хубава работа. Просто никога! Това си е истинска демокрация, цивилизована страна. А при нас извънредно много лъжа се е натрупала в системата. Просто лъжата е станала начин на живот. Нетърпима доза лъжа вече. И има един момент, от който нататък започва сриването. Всяко общество търпи някаква доза некомпетентност. И в Германия, и в Япония, и там има някакви некомпетентни хора. Но процентът е твърде малък. Всеки здрав организъм може безпроблемно да се справи с определен брой бактерии. Но когато процентът стане твърде голям, това вече се нарича болестно състояние. И при още голям процент, организмът умира. Така че аз не искам моята страна да умре.

В този разговор споменахте немалко примери, които могат да се приложат на практика и в българското образование? Предлагали ли сте ги на министъра и ако не, имате ли намерение да го направите?

Аз тези неща вече от 25 години ги говоря, болестта не е от сега, това трябва да си го кажем. Това е от много време, тя се трупа от много време. Преди много време, трябва 40 години да са минали, един директор на селскостопански техникум ми се оплакваше: „В нашето училище чакаме някой да си отвори устата, да каже нещо, за да му пишем 5”. В момента в математическата гимназия е така. А това уж е елитно училище. Аз съм свидетел на смяна на доста поколения и виждам какво е станало и накъде вървят нещата. И ако това продължи, ние никога няма да станем Швейцария на Балканите, не става така. Много се говори за България - Швейцария на Балканите, но това става с образование. През 1957 г. България и Южна Корея са били точно наравно - по жизнено равнище и по доходи на глава от населението. Къде е Южна Корея сега, къде сме ние? Но как са станали нещата? Южна Корея имаха един просветен диктатор - Пак Чон Хи. Генерал. Той отдели за образование повече средства, отколкото за въоръжение. Военен, но мислещ човек, който отдели повече средства за образование, отколкото за въоръжение. И корейците започнаха да произвеждат изключително качествени и подготвени специалисти. Тогава инвестициите сами дойдоха при тях.  Най-големите световни компании отидоха да инвестират там, защото имат подготвени специалисти, които работят по-евтино от американския или германския инженер. И видяхме какво стана с Южна Корея. Е, какво пречи и ние да го направим това нещо?

Снимка: БГНЕС

Да разбираме ли, че решението е, че трябва да дойде някой диктатор, за да станем и ние като Южна Корея?

Струва ми се, че при нашия манталитет има нужда от определена доза насилие, революционно насилие (смее се). Трябва да се научим по-малко да лъжем. Просто учителят трябва да поставен в ролята да не се налага да лъже. Ако заплатата му не зависи от това колко ученици има училището, делегираният бюджет не зависи само от количеството, а е вързан и за качеството на учениците, тогава ще се решат радикално много въпроси. Също и външното оценяване, за което споменах в началото. Да речем аз отивам да оценявам учениците на друг учител, той да оценява моите и тези места непрекъснато да се сменят. Да идват хора, които не знаят кое е моето дете, кое е детето на директора, кое е детето на колежката или кое е детето на прокурора.

А как може да се отчита това качество? На идея е хубаво, но как ще стане на практика?

Има си скали за оценяване, но не и тези тестове, които сега се правят. Това е много порочен начин за оценяване, защото човек може по теорията на вероятностите да посочи случайни отговори. Аз си правих такива експерименти с моите седмокласници. Имаше външно оценяване, взех листа с отговорите и без да  гледам си забодох пръста на случайни места, учениците ми заградиха около пръста какво съм посочил и се оказа, че съм изкарал четворка без да погледна въобще въпросите. Това не е изпитване. Изпитване е да накараш ученика да мисли, да напише някаква тема, да реши някаква конкретна задача, творческа задача, освен репродуктивното. Но това е по-трудното, просто изисква повече труд. При нас нещастията идват от седмия смъртен грях - мързела. По-лесно е така, с тестовете. Е, тези тестове може и да вършат някаква работа, където учениците са научени честно да работят или поне болшинството от тях са научени така. Обаче при нашите условия, където твърде много лъготим, това не работи. Поне според мен това не работи. И смятам, че ако дойдат едни външни изпитващи, една сериозна команда от някоя сериозна държава, например от Корея, от Германия, или от Япония, и да изпита нашите ученици, двойките няма да бъдат само 4. Ще бъдат примерно 10 пъти повече.

Според Вас защо се получи така, че на този протест срещу Вас медиите отделиха страшно много внимание, а почти никой не се поинтересува по-подробно за Вашето мнение по въпроса. В журналистиката съществува правилото винаги да се представят двете гледни точки?

Аз съм бил съдебен заседател и знам, че трябва да се изслушват всички страни, за да се научи цялата истина (смее се).
Аз не съм някой дребнав човек, който да тръгне да се обижда на дребно. Уважавам тези родители, уважавам тези ученици! Това са едни интелигентни деца, които обаче са разглезени от системата. Търси се някаква сензация. В България добрата новина е лошата новина. Трагичното е, че в същия ден, в който започна тази кампания, националният отбор на България заминаваше за Индия на международна олимпиада, където от 5 души отбор трима бяха от нашата школа, двама бяха от тази гимназия. Но нито една камера не беше обърната към тези момчета, които не са спали в продължение на много нощи, трудили са се, учили са дебели университетски учебници. Тези, от които зависи бъдещето на България и бъдещето на света! Нито една камера не беше обърната към тях. Това е тъжното в цялата история, че всички камери бяха обърнати към тези, които не толкова че не знаят, колкото че не искат да знаят. Могат, но не искат. Защото разчитат, че ще стане някакво чудо. Ей така, на края на учебната година след 4 двойки ще получат 5. Както беше казал колегата, че в нашето училище чакаме някой да си отвори устата и да каже нещо, за да му пишем 5. Ами не може по този начин. С такива специалисти ние никога няма да влезем в златния милиард. (В предварителния разговор с г-н Теодосиев разбрах тезата, която той поддържа - че има определени кръгове от хора, според които Земята е пренаселена и е необходимо броят на населението да намалее, като се стопи до 1 млрд., а този милиард ще се състои от най-качествените хора. Подобен сюжет има и романът на Дан Браун - “Ад”. - бел. а.) Ще бъдем една изчезваща държава с отмиращи функции.

А ръководството на училището подкрепи ли Ви във Вашата позиция или подкрепи тази на родителите?

Ръководството подкрепи родителите на тези, които се оплакват, разбира се. И в много от случаите ръководството държи на всеки ученик, за да не загуби паралелка.

И какви бяха последиците за Вас от тази позиция?

Ами досадно е, разбира се, защото във време, в което вместо да се занимавам с момчетата, да им правя експериментална задача преди международната олимпиада, да им вдъхна кураж, аз се занимавам да отбивам атаките на хора, на които не им е просто мястото в тази гимназия. В един малък град като Казанлък няма ученици за цяла математическа гимназия, това е обществена тайна. Тя цяла България е колкото един град в Европа. Да не говорим, че в България няма място за 57 университета. Мои бивши възпитаници са професори, които четат лекции пред 1 студент. Ами това също е някаква абсурдна система. Твърде много лъжа се е натрупала в системата, прекалено много лъжа се е натрупала.

А бяхте ли заплашван от някого след скандала, който се разрази?

Разбира се, от страна на директора, от страна на родителите... Неща, които не искам да възпроизвеждам сега, защото казах ,че нямам никакво намерение да изпадам в дребнавости. Под достойнството ми е да тръгна да разказвам в какво са ме обвинявали. Искат да ми припишат какви ли не грехове, такива, каквито въобще и през ума не са ми минавали. Повечето ми ученици като ги чуят, ще се изсмеят.

Някои заявят, че децата им нямат никаква вина за това, че не са се подготвили, че това са много добри и умни деца, обаче видиш ли, кой знае защо, изведнъж, в края на годината, след като първия срок са имали двойки, получили са по още четири двойки, аз съм написал двете, другите две още не съм ги написал, за да имат шанса, възможността, да излязат на дъската, без да решават творческа задача, само едно наизустяване, да изкарат една по-висока оценка, отказали са и това нещо. Това го има документирано. Тези записи стоят. Училището се срути, обаче записите стоят. Дирекцията стои, компютърът вътре стои, тези записи ги има и всеки, който иска, може да ги прегледа. Така че тези ученици десетки пъти са имали шанс да излязат на дъската. Не да решават творческа задача! На контролните имат творчески задачи, където трябва да се мисли. Не да мисли, само да репродуцира, да възпроизвежда. Е, и това не искат. Чакат да стане чудото в края на годината.

Как приемате ролята, която медиите изградиха за Вас през последната година - на учител, който от обикновени деца прави гении? Смятате ли, че сте нещо повече от учител?

Знаете ли какво, преди много години бях съвсем млад учител и първата година просто си уплътнявах свободното време. Имаше едни кръжоци, които много хора си водеха формално, аз не си водех формално кръжока, просто го водех така, както трябва да се води. Изведнъж се получиха страшно високи резултати. Та се оказва, че в България този, който си гледа работата както трябва, изведнъж излиза на много високо ниво. На фона на тези, които не си гледат работата както трябва. Така че не си мисля, че съм толкова добър, просто системата е прекалено фалшива и в една много фалшива система, ако някой си свърши работата качествено, той много бързо изпъква на фона на това, което не се работи качествено.

Тоест Вие не сте някакво изключение, просто си вършите работата, а другите не съумяват да го направят?

Не, не, не. Просто си върша работата качествено. По втория въпрос - искам да кажа ,че голяма част от българските  учители просто се отчаяха. Това са едни отчаяни хора. Не искам да обвинявам колегите си. Обаче системата е такава, че учителят е принуден да работи според обстоятелствата, които са около него. Върви по течението и не иска да си усложнява живота. И крайния резултат е лекари, смъртноопасни за живота на децата ни, инженери, смъртноопасни за строителните обекти. Да видим нашата математическа гимназия, която се срина в дупката.(смее се) Това и на други места съм го казвал. Красимир Станков, български физик, професор, който работи в Германия, напълно безвъзмездно ми изпраща много  интересни, хубави, качествени техники за нашите експериментални задачи.  Той е един от дарителите на школата ни, много съм му благодарен. Човекът е отишъл в Германия, защото, каза: “Като виждам какви хора и с какви знания завършват ядрена физика, се страхувам ,че всеки момент някоя ядрена електроцентрала в България може да се взриви и много, много хора да умрат”. Така че това, което се опитвам да правя, е животоспасяващо за целия български народ. Е, не знам дали ще успея да спася живота на българския народ, обаче хората се противят, не искат. Те искат да си умрат ей така, поради нарастващото ниво на некомпетентност. Много хора са готови да умрат, но децата им да получат висока оценка (смее се). Което си е лъжа. Имам един приятел, д-р Хофман, който преподава в университета в Берлин, професор. Силата на този професор е да работи като електротехник. И той не смята, че в това има нещо обидно. Е, в България се смята, че ако някой родител има висше образование, непременно и детето му трябва да получи неговото образование. Ами ако детето няма такива интереси? Защо трябва да го насилваме? Просто децата имат различни склонности и моето мнение е, че едно добро общество трябва да направи така, че всеки да намери мястото си, да реализира тавана на възможностите си. И ако на някой човек не му е мястото в една ядрена електроцентрала, по-добре да не попада там, защото това е смъртноопасно за всички ни.

Къде е тайната на успеха на Вашите шампиони?

Ами дядо Айнщайн го е казал - 1-2% талант, и 98-99% труд. Тези деца се научават да се трудят. На тези лагер-школи, на които правим занятия, сутрин от 8, вечер до 12, понякога и след 12, където решаваме по 100-120 задачи на ден, това научава децата да се трудят на тежък интелектуален труд. Интелектуален, защото българинът е много добър с дългата мотика, обаче когато трябва да поизтормози малко мозъка си, не му се ще. Но ние живеем в епоха на шеста научно-техническа революция. И ако искаме да  бъдем в златния милиард, а не в тези народи, които трябва да измрат, да освободят територия за златния милиард, трябва да се наблегне на производство на интелект. И аз имам претенцията, че моето производство е най-важното в тази държава. Това е производство на качествени хора, на силни хора, защото не може да има силна държава, направена от социално слаби. Социално слабите чакат някой да им подаде. И когато вече няма кой да подава, всички ще умрем колективно. Трябва да има и силни хора. Тъй че имаме една голяма маса социално слаби, аз имам претенцията да произвеждам социално силните.

А как протича една седмица в занятията на вашата школа? По колко време се занимавате, какво точно правите?

Ами много е трудно. Много е трудно и аз се чудя как жена ми ме търпи още. Една жена ме напусна и избяга във Франция, надявам се втора да не ме напусне. 

Аз съм човек, който в 3 часа през нощта си тръгва от лабораторията, който води 3 випуска едновременно. Има най-младша група, 7 клас, имам една група, която е 8-9 клас и една, която е от 10 до 12. На три нива. Лагер-школите също са на 3 нива. По 6 лагер-школи на година, където занятията са до 12 часа през нощта. Всяка седмица аз трябва да направя по 1 олимпиада на 3-те випуска. Това са 3 олимпиади седмично. Задачите са от най-елементарни до такива , където никъде в света още не са правени, за да можем да вървим с една крачка напред. Това е едно безпределно натоварване, предизвикателство, един непрекъснат твочерски труд, това е Творчество с голяма буква. Непрекъснато трябва да мислим неща, които никой в света още не ги е измислил. Освен това ние сме хора приложници, не само теория. Има експеримент, което е по-трудно от теорията. И когато разполагаме с техника от Първата световна война, тук-там по някой съвременен уред… Най-важното е да научим детето да мисли, да може утре, когато отиде в широкия свят на една голяма олимпиада и му дадат най-съвременната техника, да може да се справи. Много е трудно, наистина е много трудно. Значи аз трябва да направя по 30 олимпиади годишно на всеки от 3-те випуска, Това прави 90 олимпиади годишно. За да имаме хора в националния отбор, трябва да сме направили 90 олимпиади годишно. За да имат сериозни резултати на международна олимпиада. Тази година беше ненормална. Успяхме да направим само 12 олимпиади с най-старите, защото имахме ремонти, директора ми забрани да ходим в школата в Хидравликата (бившето училище по хидравлика в Казанлък - бел. а.), където ми беше най-важното място за подготовка.

Защо Ви забрани?

Защото медиите показаха колко е страшно там (смее се). Имало родители, които не искали да пуснат децата си на такова място. Ами да не идват децата им. Но има и деца, които и при тези най-кучешки условия, място, на което нямаш електричество, нямаш вода, няма тоалетна, зимен сезон, -16 градуса, ученикът си свети с джиесем. Е, това са ученици, които стигнаха до международни олимпиади, стигнаха до златни медали.

А какво се случи със споменатите от Вас момчета в Индия?

Ами тази година стигнахме само до 2 сребърни и 3 бронзови медала. Това е българския отбор и самите момчета са недоволни.

Между колко отбора?

Повече от 80 отбора. Това е най-представителното състезание в света по физика.

Това е един много добър резултат.

Ами да. Като за мащабите на България това е един много добър резултат. Аз и друг път съм казвал, че като се сумират медалите до момента, все още България има медали, включително златни, точно колкото Франция и Великобритания, взети заедно. За цялата история на олимпиадите! А това са велики сили в областта на науката. Това показва, че все пак има 16 страни в света, от които има абсолютни първенци на международна олимпиада. Ние сме една от тези 16 страни. Когато светът е 7 млрд., България е 7 млн., на нас по теорията на вероятностите ни се полага след 1000 години да имаме абсолютен първенец на международна олимпиада. Е, ние имаме. А не са минали 1000 години, минали са 47 години от началото на олимпиадите.

А откъде имате време, сила, желание да се занимавате с всичко това?

Ами това е  едно голямо предизвикателство. Като в спорта, да поставиш още един рекорд. Да вдигнеш още 1 кг над световния рекорд. Интересно е, просто е интересно. Интересно е да съчиниш нещо, което  никой в света още не го е правил.

С какво тези деца, които вие обучавате в школата си, се различават от всички останали. С какво те са по-специални?

Ами струва ми се, че по характера. Човек трябва да има характер, воля. Имаше едно момче от Бургас, което на първите мои олимпиади от 100 точки изкарваше по 6-7 точки. Обаче като лошо куче - като захапе нещо, не изтърва. Този човек от 8 клас до 12 клас стигна до златен медал на международна олимпиада, учи в Принстън, стана един от най-добрите в света. Въпрос на характер. Но момчето едно занятие не е пропуснало. И затова много хора се чудят като им кажа, че от всеки средноинтелигентен човек може да стане професор. Стига само да прояви характер. И това е по-важно, отколкото индивидуалния талант. Има хора с огромен талант, от които нищо не става.  Просто си пропиляват таланта, не им достига постоянство, не им достига трудолюбие и в крайна сметка пропада на социалното дъно. Имам и такива случаи. Деца, които нищо не завършват и стоят безработни за помощи с циганките. Ученичка, която си изпълнява само секс програмата, нищо друго не я интересува, защото била много умна и в крайна сметка… Има буквално  качества на гений, но си умножава гения по -1.

В момента е много модерно да се говори за реформи. Какви са вашите идеи и предложения, какво трябва да се направи, за да се повиши качеството на образованието и децата да излизат действително научени от училище?

Ами първото нещо, това е сегрегация. Аз това съм го видял, не съм го измислил. Преди много години бях в Холандия на конференция, на която се оказа, че в холандското училище няма постоянни паралелки. Когато в България ние още не бяхме виждали компютър, във всяка  класна стая имаше по 25 Макинтоша и на края на всеки учебен час се правеше тест. В цяла Западна Европа правеха тестове. На края на всеки месец директора сумира точките от тестовете и един ученик, който напредва, го мести в паралелка за напреднали, който остава - в паралелка за изоставащи. Ако после някой от изоставащите напредне, го местят при напредналите. Общи са само часовете по физкултура и по изкуствата. Там всички са заедно. В един випуск всички се познават. Перманентна сегрегация! При нас се говори за някакъв среден ученик. Аз за кого трябва да работя? За двойкаджията, за четворкаджията или за отличника? За оня, който получи 16 шестици, или за онзи, който получи 4 двойки? При условие, че имам един час и половина седмично физика. Китайците имат 12 часа седмично физика, в една обикновена гимназия. Значи ние отдавна нямаме структура на природо-математическа гимназия. Това е някаква структура на колониално училище, където часовете по английски са 5 пъти повече от часовете по физика. В едно училище, което се води уж природо-математическо училище! То какво остана от природо-математическото? Нищо не е останало. Това е едно езиково училище, в което учениците трябва да знаят езика на бъдещите си господари, да бъдат слуги. Ами аз не искам да подготвям слуги. Искам да подготвям господари.

Реформата - една добра реформа трябва да включва на първо място една сегрегация. Значи не може да насилваме един ученик, който не знае или не иска да знае, да го пъхаме между отличниците. Той трябва да отиде в едно училище, в което се работи според неговото ниво на некомпетентност и да не пъхаме в ядрената електроцентрала този човек, който не иска да бъде компетентен. Значи той трябва задължително да си отиде в училище за некомпетентните. А тези, които искат да учат - не може около тях да има 3-ма ученика, които пречат на целия останал клас, хулиганстват и нищо не можеш да им направиш. Ние сме имали случай с ученик с 370 отсъствия и не можем да го изключим от училище. И този ученик перманентно пречи на останалите да учат. Злостно хулиганства, идва пиян на училище и ние не можем да го махнем. Това е дефект на българското училище в момента. Този ученик може да ругае, може да псува учителя си и нищо лошо не може да му се случи. Защото той имал права. Ами да се опита да наругае германския учител. Или китайския. В Китай е железен ред и дисциплина. За това в момента е най-силната икономика в света. В китайското училище има електрическа ограда, който пипне оградата - електрошок. Сутрин от 8, вечер до 8 се учи. Така се прави силна икономика.

А как ще стане тази сегрегация? Как може да се определи кой ученик е силен и кой слаб? В момента има изпити, нали това е тяхната идея?

Тотално външно оценяване, това го казах вече. Както беше в Германия преди години. На края на всеки Божи месец, един компютър в Министерството на просветата разиграва едно тото и на другия ден всички учители са командировани. Аз не знам кого ще изпитвам, научавам в последния момент. Например паднало се е да изпитвам вълчедръмските ученици, а някой,някъде от Вълчидол ще дойде да изпитва моите ученици. Никой не знае кой ще дойде да го изпитва на другия ден. Учителите идват изненадващо и изпитват чужди ученици. И тогава българският учител ще бъде по-уважаван, защото ще се научи да пише по-честни оценки. Той ще се научи, това, което го е забравил, ще го научи! Да пише честни оценки, защото това е животоспасяващо за цялата нация. За цялото население на тази страна е животоспасяващо! Да не се взриви ядрената централа, нали това искаме? Да не умрем като отидем на лекар, нали това искаме? За сравнение - в един наш медицински ВУЗ, мой ученик е асистент там, бяха дошли една група гърци, защото в България можеш много лесно да завършиш медицина. Хубаво ,студентски живот, е, като не можеш да вземеш някой изпит, преписваш или плащаш. Да, ама гърците не са идиоти. Мина една година и от Гърция изпратиха комисия, която да ги изпита. Моментално всички се върнаха обратно в Гърция. При тях е безплатно образованието, тук трябва да плащат. Защо идват в България? Ами защото тука може с някаква минимална за техния стандарт сума да получи диплома, с която после става сериен убиец. Най-лесния начин в момента в България да станеш сериен убиец ,това е да завършиш медицина. А се оказа, че в България с преписване и с подкупи можеш да получиш всякаква диплома. Един бръмбар в ухото и му се диктува всичко. Човек, който нищо не знае, написва по 8 листа на изпит. И това е обществена тайна. Това не може да продължава  до безкрайност, защото е смъртно опасно за всички ни. И за това аз протестирам срещу тази система, това е моят протест срещу системата.

В предварителния ни разговор споменахте, че сте имали среща с министъра на образованието Тодор Танев. Какво си казахте с него?

Няколко пъти. Е , не сме имали някакви дълги разговори, но това, което успях да му кажа  беше точно това, че трябва да има външно оценяване. Другото нещо, което също не спестих на министъра е, че в България при сегашните условия който се осмели да направи една такава радикална реформа, рискува да загуби следващите избори.

Как ще се отрази това на изборите?

Ами много ще бъдат недоволните.

Кои ще бъдат недоволни?

Ами тези, които досега получаваха шестиченцата и техните родители.

И смятате, че учениците ще обвинят политиците за това, че имат ниски оценки?

Виновният ще бъде този, който е въвел системата. Това е много трудно решение за вземане. И трябва невъобразима смелост да се направи наистина някаква промяна в системата, реална промяна.

Смятате ли, че единствено идеята за спечелване на следващите избори е единстената причина да не започне съществена реформа?

Ами не е само това. Струва ми се ,че и Вие можете да допринесете. Трябва да се популяризират тези идеи за честното оценяване. Трябва да им се  даде по-голяма гласност. Защото животът на цялото население е застрашен.

Да се върнем на актуалния проблем. Останалите учители в Природо-математическата гимназия как се отнасят към Вас след случката?

Ами има една немалка част от учителите, които подкрепят двойкаджиите. Те смятат, че тези двойкаджии били отличници и понеже те са им писали шестиченца, трябва и аз да им пиша шестиченце, макар че нищо не знаят. Просто те са вече част от системата. Те са станали това, което родителката каза - конвенционален учител. Нещо повече, ученик от нашата гимназия се хвали как излиза на дъската, 20 минути мълчи, накрая учителката казва: „Седни си, 4”.

А имаше ли такива, които открито ви подкрепиха?

Ами, не смеят. Включително и такива, които са ми най близки колеги, в случая си замълчаха, защото се страхуват. Както повечето хора в България - не искаха промени, не искаха демокрация, защото ги е страх да не се промени нещо. Просто на повечето хора статуквото им изнася, хората не искат да се променят, свикнали са си така.

Имате ли някакви по-специални планове, без значение дали става въпрос за Вашата школа или личния Ви живот? Или смятате да останете тук, в Казанлък и да водите по същия начин школата си?

Аз съм пропуснал 101 шанса да отида някъде на по-добро, цивилизовано място, където всичко е уредено, където честно се пишат оценките. Имал съм такива предложения. Нещо повече, в момента, в който започна тази шумотевица, в продължение на по-малко от 12 часа получих предложения, няма да казвам какви точно, на несравнимо по-добри и изгодни места, където да отида да работя, но засега не смятам да си променям начина на работа. Все пак има деца, които заслужават да им се помогне да излязат на световно ниво.

Т.е. вашата причина да останете тук са единствено децата, които в момента обучавате?

Моята причина да остана са тези, които имат по 16 шестици на срок, а не тези, които 4 двойки на срок. Смятам, че те са онези, които трябва да извадят България от дълбоката кал и си струва човек да прави жертви за тях, да понесе известна доза кал върху себе си, за да може да се даде шанс на тези деца. Защото между най-малките в момента има такива, които някой ден ще станат златни медалисти. Вече имаме хора, които са едни от най-добрите света от предишни поколения, а това е усилие, което си струва.

С риск да прозвуча консервативно, отново ще споделя, че когато аз бях ученик, винаги в училището имаше някой, който е най-лош учител. Славите ли се по свой начин като такъв сред учениците?

Като злодей? (смее се) Ами това учениците трябва да го кажат, но смятам, че твърде малко са тези, които биха казали такова нещо.

Заради респекта, който поражда известността ви ли?

Не, просто на тях им е интересно, макар че дори да получат по-ниска оценка, това е една реална оценка и някой ден тези хора успяват. Имах един възпитаник, който стана професор, по някое време беше станал кандидат на науките и каза:  „Срам ме е! Срам ме е, че всички двойкаджии от нашия клас също станаха кандидати на науките”. Така че, минават години и тези, които са били слаби ученици, които са получавали ниски оценки, все пак те хич да не са искали, са чули много повече от онзи ученик, който не е бил в такава паралелка и това някой ден се връща. Няма напразно усилие. Дори и тези, които са с тройките да речем, дори някои от тези, които получават двойки, някой ден могат да станат много добри специалисти. И според мен на тях също трябва да им се дава шанс.

Как виждате България след 20 години?

Това е много трудна задача, но смятам че въпреки съпротивата, все пак ще имаме някакво малко по-добро ниво от това, което имаме сега. Е, няма да станем Швейцария на Балканите, но шансът е в тези, които в момента получават по 16 шестици на срок. Не всички ще отидат на Запад, има и такива, които се връщат в България, които остават тук, не могат да се присединят към чужда култура. И когато получим достатъчно количество добри специалисти, ще има за чужбина, ще има и за България . Да останат достатъчно, за да ни извадят от тази икономическа дупка, в която сме в момента.

А какви са краткосрочните ви планове с учениците, които подготвяте след олимпиадата?

Ами в момента имам едни главоболни задачки като имаме една зала за 100 човека, вече направена. Може  Математическата гимназия да няма сграда, където да учим, но имаме място, където да си правим кръжоците по физика. Та, краткосрочните ми планове са да обърна внимание на най-малките и на следващото поколение, които са много перспективни и което си струва усилието.

А големите помагат ли на малките?

Помагат. Имаме една лауреатка, Катерина Найденова. У нас не е имало никой досега, който да бъде 4 пъти абсолютен първенец на най-високата олимпиада по физика в България - това е отборния кръг за международна  олимпиада. В момента учи в Кеймбридж и ще идва през лятото на нашите лагер-школи да помага за подготовката на по-малките.

По какъв начин се финансира вашата школа?

През повечето време е била безплатна. И това също е една от причините за успеха на школата, защото огромната част от моите колеги като им се даде да речем по някакъв проект да изработят 20 часа, на 20-тия час човекът спира, събира си папките и до там - защото повече не му се плаща. Аз работя до тогава, докато се свърши работата, а не дотогава, докато се ми изработени часовете, за които ми се плаща. Така че със чиста съвест мога да кажа, че през почти целия си живот съм работил безплатно. Защото това ,което съм получавал като заплата, е все едно на Христо Стоичков да му кажеш за толкова пари да работи. Ами той няма да си направи усилие дори да ги наругае (смее се). За качеството - защото казваме, че 1 час на учител струва еди колко си -  кой час, на кой учител и срещу какво? Така че от учител до учител има огромна разлика, както от лекар до лекар има разлика, от футболист до футболист има разлика. И виждаме че различните футболисти получават различно, нали? При нас е същото, така че като се погледне от тази гледна точка, се вижда че аз цял живот съм работил абсолютно безплатно. И това е една от тайните за успеха на школата. Не съм жалил труда си и съм дал хиляди и хиляди часове безплатен труд.

Имате ли да добавите нещо като завършек?

Надявам се, че  българските майки ще продължат да раждат талантливи деца, ще има и такива, които искат да се трудят, искат да бъдат най-добрите в света и заради тях си струва усилието.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

31.08 2015 в 11:55

Отличниците са отличници благодарение на семейната среда... и учителя , а слабите ученици благодарение на семейството си , как може един учител да възпитава едно дете , след като му липсват първите 7 години ? А в момента единствените хора , които учат за учители са най - слабите ученици . ДА ЖИВЕЕ МАЙКА БЪЛГАРИЯ !!!

31.08 2015 в 09:35

Всичко е така...но господин Учителю...причината да сте учител не са шесторкаджийте,а двойкаджийте. Заради тях сте Учител. Тях да научите да бъдат шесторкаджий. Иначе какъв учител сте.

29.08 2015 в 13:51

Интересна работа. Повечето способни педагози (дедо поп е имал късмета да срещне няколко такива на младини) са крайно невежи по отношение на елементарни социални процеси и закономерности.

"Системата" ни не е фалшива. Просто е незряла.

29.08 2015 в 11:13

Васил Димитров

29.08 2015 в 11:06

Кой е автора на интервюто, моля?