29 май 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Теорията на Айнщайн преминава строги 16-годишни тестове

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 15 декември 2021 в 00:01 114180
Кредит: © Michael Kramer/MPIfR

Международен екип с помощта на телескопи по целия свят завърши най-строгите тестове досега на Общата теория на относителността на Айнщайн.

Екипът, ръководен от професор Михаел Крамер (Michael Kramer) от Института по радиоастрономия към "Макс Планк" в Бон, Германия, показа, че теорията на Айнщайн, публикувана през 1915 г., все още е вярна.

„Общата теория на относителността описва как гравитацията работи в големи мащаби във Вселената, но тя се разпада в мащаба на атомите, където доминира квантовата механика“, коментира д-р Дик Манчестър (Dick Manchester), сътрудник в Австралийската национална научна агенция, CSIRO, и член на изследователския екип, който обяснява как този резултат ни осигурява по-точно разбиране на нашата Вселена.

„Трябваше да намерим начини за тестване на теорията на Айнщайн в междинен мащаб, за да видим дали все още е вярна. За щастие, една точна космическа лаборатория, известна като „двоен пулсар“, бе открита с помощта на телескопа Parkes през 2003 г.

„Нашите наблюдения върху двойния пулсар през последните 16 години се оказаха удивително съвместими с Общата теория на относителността на Айнщайн, в рамките на 99,99 процента, за да бъдем точни“, отбелязва Манчестър.

Тази система е съставена от два пулсара, бързо въртящи се компактни звезди, които излъчват радиовълни като космически фар и създават много силни гравитационни полета.

Едната звезда прави 44 оборота всяка секунда, докато втората има период на въртене от 2,8 секунди. Звездите извършват една обиколка на всеки 2,5 часа.

Радиотелескопът Parkes на CSIRO Кредит: CSIRO/A. Cherney

Според Общата теория на относителността, екстремните ускорения в двойната система пулсари напрягат тъканта на пространство-времето и изпращат вълни, които ще забавят системата. Предполага се, че двата пулсара ще се сблъскат след 85 милиона години.

При толкова дълъг период от време за тази загуба на енергия е трудно да се открият нейните ефекти. За щастие, подобните на тиктакането на часовник сигнали, идващи от въртящите се пулсари, са перфектни инструменти за проследяване на малките смущения.

„Моделирахме точните часове на пристигане на повече от 20 милиарда от тези тиктакания за 16 години“, разказва доцент Адам Делър (Adam Deller) от Университета Суинбърн и Центъра за върхови постижения на гравитационните вълни на ARC (OzGrav), друг член на изследователския екип. Той обяснява, че на тиктакания от „часовниците“ на пулсарите са били необходими около 2400 години, за да достигнат до Земята.

"Това все още не беше достатъчно, за да ни каже колко далеч са звездите и трябваше да знаем това, за да тестваме Общата теория на относителността."

Чрез добавяне на данни от Very Long Baseline Array - мрежа от телескопи, разпръснати по целия свят - изследователският екип успява да забележи малко колебание в позициите на звездата всяка година, което разкрива разстоянието им от Земята.

„Ще се върнем в бъдеще, използвайки нови радиотелескопи и нов анализ на данни, надявайки се да открием слабост в Общата теория на относителността, която ще ни доведе до още по-добра гравитационна теория“ , отбелязва д-р Делър.

Справка: M. Kramer et al, Strong-Field Gravity Tests with the Double Pulsar, Physical Review X (2021). DOI: 10.1103/PhysRevX.11.041050

Източник: Einstein's theory passes rigorous 16-year tests (Update), CSIRO


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.