За да се облекчи налягането върху мозъка – при кървене след удар на главата например, неврохирурзите често пробиват черепа. Това им позволява да изведат излишните течности, за да оцелее пациента. Но човешкият род познава предимствата на тази процедурата много преди появата на съвременната хирургия. Тя се възприема като най-древната известна хирургическа техника, за която има безброй археологични свидетелства.
Неврохирургията – такава, каквато я познаваме днес, е започнала да се развива едва в края на XIX век. Но интервенцията, при която се пробива дупка в черепа (известна като трепанация), датира още от древността. Въпросът е обаче, кога нашите предци за първи път започват да извършват тази процедура и защо?
Терминът „трепанация“ произлиза от гръцката дума „trypanon“, която в буквален превод означава инструмент за пробиване на дупки. Археолозите са намерили стотици животински и човешки черепи с дупки, датиращи от края на неолита. Според други разкопки обаче (извършени основно във Франция), процедурата е още по-стара и може да се проследи до 6500 г. пр.н.е. Наличието на свидетелства, за извършвана трепанация в Европа (най-вече в Португалия, Чехия, Унгария), Сибир, Америка, Далечния изток и Южна Африка, говори, че тази хирургична интервенция се е развила паралелно в различни места по света.
Оказва се, че отделни популации са предприемали тази крайна мярка по различни причини. Изследователите Фернандо Рамирес Рози и Ален Фромент предполагат, че в ерата на неолита хората може би са правили трепанации по медицински причини, но не и на хора. Двамата твърдят, че нашите предци в началото са се упражнявали върху черепите на животни – за това свидетелстват откритите останки от глигани и крави, с белези на трепанация. Фернандо Рамирес Рози и Ален Фромент смятат още, че интервенциите са се извършвали докато животните са били живи и в началото е ставало дума преди всичко за ветеринарна процедура.
Процедурата се прилагала първо на животни
По-късно, както древните римляни, така и древните гърци, също са практикували трепанацията под една или друга форма. Например, в медицинските трактати на Хипократ съществуват сведения, че пробиването на дупки в черепа е процедура, която е била прилагана при фрактури на главата, епилепсия или парализа. Друг гръцки лекар – Гален, също пише за поредица от експерименти върху животни, при които той лично е правил трепанации. Но основата за прилагането на тази процедура при хората в онези векове до голяма степен остава неизвестна.
Съществуват доказателства, че операцията продължава да се развива и през Средновековието, макар някои историци да твърдят, че тя е сравнително рядко срещана – известни са само няколко такива случаи за цяла Европа. Въпреки това, в Южна Америка и Перу, изглежда, че хирургичната процедура достига висока популярност и медиците стават особено прецизни в нейното изпълнение между XIV и XVI век.
Кредит: Creative Commons
Въпреки че има известни различия в това, как лекарите са извършвали трепанацията през вековете, в основата си процедурата остава непроменена. При нея се изисква пробиване на дупка в черепа с помощта на остър инструмент. Що се отнася до мотивацията зад тази древна и варварска практика, големият въпрос е дали тя е медицинска или по-скоро духовна?!
Както вече стана ясно, в един от текстовете на Хипократ, трепанацията се препоръчва за предотвратяване на усложненията, свързани с фрактури на черепа. В средновековна Европа обаче причините за пробиването на дупка в черепа изглежда са други и зависят пряко от културата на съответното общество, в което се практикува тази процедура. Например, има някои сведения, че в Унгария са се извършвали ритуални трепанации след смъртта на човека, но остава неясно защо други европейски народи са използвали процедурата при живи хора. Според някои изследователи, вероятно с нейна помощ са били облекчавани някои състояния, вариращи от физически наранявания до проблеми с психичното здраве.
XVIII век е известен като „Векът на трепанацията“
Що се отнася до инките, населяващи земите на днешен Перу, последните проучвания хвърлят по-голяма яснота върху медицинската процедура. Учените са открили изключително много черепи с дупки, което доказва, че практиката е била широко застъпена и с нея масово са се лекували различни заболявания. Антропологът Джон Верано (автор на книгата „Дупка в главата: Изкуството на трепанацията“) предполага, че инките вероятно са открили терапевтичните свойства на трепанацията съвсем случайно при хора с травма на главата, но веднъж постигнали добър ефект, те са я превърнали в рутинна медицинска процедура.
Кредит: Wikimedia Commons
Историците, изследващи медицинските практики през вековете, твърдят, че истински бум на тази процедура се наблюдава през XVIII век и затова те наричат този период „Векът на трепанацията“. През това хилядолетие лекарите масово започнали да използват операцията за лечение на черепни фрактури и възпалителни процеси в мозъка. В края на 1700 година обаче тогавашната научна общност се оказала раздвоена. Едни смятали, че процедурата е полезна, а други – че е вредна. Въпреки всичко по време на Американската гражданска война (1861-1865 година) масово се правели такива операции. Европейците обаче започвали да я отричат и да я използват само с научни цели. Така се появява краниотомията и се поставя началото на съвременната неврохирургия.
От домашната трепанация до модерната краниотомия
В наши дни специалистите извършват т.нар. краниотомия – процедура, при която се отстранява част от черепа, за да се осигури достъп до мозъка по време на операция. За разлика от трепанацията, при която дупката в черепа остава завинаги, краниотомията изисква подмяна на отстранения костен сегмент с друг. Освен това тази процедура се прави от неврохирурзите само по изключителни причини – като например да премахнат мозъчен тумор или аневризма.
В най-новата ни история има и прелюбопитни истории за хора, които сами са си правили трепанация вкъщи. Такъв например е случаят с британската художничка Аманда Филдинг. Тя смятала, че като пробие дупка в черепа си, ще подобри притока на кръв към мозъка и ще се предпази от невродегенеративни заболявания. През 1970 година художничката си направила трепанация сама пред огледалото в дома си. А след това, на два пъти – през 1979 и 1983 година, се кандидатирала за британския парламент, с цел да измоли от Националната здравна служба (NHS) да започне да предоставя трепанацията като рутинна процедура на всички британски граждани. За щастие опитите й не се увенчават с успех. А малко след това неврохирурзите излизат с официален призив „хората да не правят това у дома, защото процедурата може да им коства живота“.
През вековете трепанациите са се правили по много различни причини, като например:
· Магически и религиозни – за освобождаване на хората от демони, които биха могли да ги измъчват.
· Просветителски – даващи право на човека да премине от детска към зряла възраст или за да се превърне даден мъж във войн.
· Терапевтични – с цел отстраняване на тумори и лечение на травми, конвулсии, епилептични припадъци, мигрена, загуба на съзнание и промени в поведението.
Източници:
„Curiosities of medical history: Trepanation“ by Maria Cohut, Medical News Today
„Earliest Animal Cranial Surgery: from Cow to Man in the Neolithic“ by Fernando Rozzi and Alain Froment, NCBI
„The Curious Case of the Cow With a Hole in Its Skull“ by Lessle Lazar, The Wire
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари