Три четвърти от световното население е изправено пред смъртоносни жеги до 2100 г.

Наука OFFNews Последна промяна на 20 юни 2017 в 15:15 7727 0

Снимка: Pixabay

До края на века три четвърти от населението на Земята ще бъде изложено на потенциално смъртоносни жеги за значителен период всяка година, ако въглеродните емисии не бъдат намалени драстично. Но дори и това да стане, смъртността от жегите ще продължи да нараства, показва ново проучване, публикувано в списание Nature Climate Change.

В момента 30% от населението е изложено на потенциално смъртоносна жега за 20 и повече дни всяка година.

Границата за смъртоносна жега е измерен според температурата на въздуха и влажността. Колкото е по-влажно, толкова по-смъртоносна е жегата, така че топъл, но много влажен ден може да бъде еднакво опасен, както горещ, но много сух ден.

Проучването е извършено на база данни за смъртността от жегите между 1980 и 2014 г. Учените анализират общо 783 случая в 164 града и 36 държави. Авторите поставят на първо място жегите в Париж от 2003 г. като най-смъртоносни през проучените 34 години, следвани от горещата вълна от 2010 г. в Москва. 

"Има множество начини да почине човек при жега. Единият се нарича heat cytotoxicity, когато горещите температури увреждат ключови органи в тялото. Мислете за това състояние като за слънчево изгаряне вътре във вас", обяснява авторът на проучването Камило Мора (Camilo Mora) от Хавайския университет в Маноа.

"Разбира се, сърцето работи усилено като изпраща кръв към кожата, за да я охлади, но въпреки това при много хора със сърдечни проблеми или при възрастните сърца просто ги предават. Дехидратацията е придружаващ фактор, който прави кръвта по-разредена, от там е и по-трудно за сърцето да работи усилено, освен всичко друго", добавя Мора.

Снимка: Wikimedia Commons

Климатичните промени ще увеличават случаите на смъртоносни жеги предимно в тропиците и големите градове, което ще доведе до по-голямо увеличение на свързаните с жегата смъртни случаи, добавя Мора.

"Проблемът за тропиците е, че те вече са горещи и на много места е влажно. Проблемът с влажността е, че прави по-ниските температури смъртоносни", допълва Мора. В градовете промяната на климата допринася за засилване на жегите с няколко градуса отгоре.

Проучването не е точно относно броя на починалите от прекомерна жега, защото в много държави, особено развиващите се екваториални в Южна Америка и Африка, няма данни за смъртността, породена от жегите всяка година, изтъква климатологът Том Матюс (Tom Matthews) от Ливърпулския университет Джон Мурс, който не е част от поучването.

"Ние все още не знаем какво се случва по тези места. Това не е недостатък на проучването - то е отразило по най-добър начин какво се случва. Но все още има липса на данни относно това как жегите влияят върху човешкото здраве при по-ниски географски ширини", допълва Матюс.

Картината се усложнява от факта, че хората в тези държави вероятно могат да се адаптират по-добре към повишаването на температурите поради физиологична аклиматизация и поведенческа адаптация. Но поради липсата на данни цялостната картина на проблема не е известна.

"Дори ако успешно намалим климатичните промени и следваме стриктна политика за намаляване на емисиите, все още трябва да очакваме значително увеличаване на жегите по света", допълва Матюс.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !