14 август 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Учените смятат, че човечеството е успяло да спре климатична катастрофа

Благодарение на приемането на Монреалския протокол през 1989 г. прогнозата за средната годишна температура за 2050-та е по-ниска с 1° C.

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 10 декември 2019 в 00:00 55550
Изображение на НАСА, показващо озоновата дупка в максималния й размер през 2015 г. Кредит: NASA Goddard Space Flight Center

Първият международен договор, който успешно забавя темповете на глобалното затопляне, се оказа Монреалският протокол, международно споразумение, подписано през 1987 г. за спиране на хлорофлуоровъглеводородите (CFC), унищожаващи озоновия слой.

Ново изследване, публикувано в Environmental Research Letters, разкри, че благодарение на Протокола днешните глобални температури са значително по-ниски. И до средата на века Земята ще бъде - средно - поне с 1° C по-прохладна, отколкото би била без споразумението. Ефектът е още по-голям в региони като Арктика, където затоплянето щеше да бъде в повече от 3 ° C до 4 ° C.

"Масовите CFC са хиляди пъти по-мощни парникови газове в сравнение с CO2, така че Монреалският протокол не само спаси озоновия слой, но и смекчи значително глобалното затопляне", коментира водещият автор на статията Ришав Гоял (Rishav Goyal).

Озоновият слой играе важна роля в защитата на планетата от ултравиолетово лъчение. Озонът се състои от три кислородни атома и се образува в резултат на действието на слънчевата ултравиолетова радиация върху молекулния кислород. Обратната реакция - разграждането на озона с образуването на кислород (О3 → О2 + О) - допринася за поглъщането на вредната за живота радиация.

През втората половина на XX век увеличаването на производството на хлорофлуоровъглеводороди (например фреон) доведе до изтъняването на озоновия слой и образуване на озонови дупки. Тези вещества имат основен принос за разрушаването на озоновия слой в горната атмосфера, поради което производството на тази група вещества днес е забранено.

Разликата в промените в температурата на въздуха (горе) и повърхността на планетата (долу), измерена съответно със средни температури за периода 1951-1980 г. и 1998-2017 г. Лява колона - текущи данни, дясна колона - резултати от симулацията. Кредит: Rishav Goyal et al, Reduction in surface climate change achieved by the 1987 Montreal Protocol, Environmental Research Letters (2019)

„Забележително е, че Протоколът оказа далеч по-голямо влияние върху глобалното затопляне от Споразумението от Киото, което бе специално създадено за намаляване на парниковите газове. Действията, предприети като част от Споразумението от Киото, ще намалят температурите само с 0,12 ° C до средата на века - сравнено с цял 1° C от Монреалския протокол“, добавя Гоял.

Констатациите са направени случайно, когато екипът решава да определи количествено как Монреалският протокол е повлиял на атмосферната циркулация в района на Антарктида. За да получат своите резултати, изследователите моделират глобалния климат при два сценария - един с и един без Монреалския протокол. След това разширяват тези симулации, използвайки консервативни оценки за емисиите на CFC - определящи 3% растеж годишно, много по-малко от наблюдаваните темпове на растеж на CFC към момента на създаване на Монреалския протокол. Следователно техните резултати вероятно подценяват действителното въздействие на международния договор за намаляване на CFC.

Изчисленията показват, че в този случай прогнозираното повишаване на температурата до средата на XXI век ще бъде поне с един градус по-висока от сега.

Успехът на Монреалския протокол за смекчаване на изменението на климата е още по-поразителен, когато се съсредоточи върху регионалните области. Например затопляне с 0,5° - 1° C вече е избегнато в Северна Америка, Африка и Евразия. До средата на века намаляването на  затоплянето в някои райони ще бъде 1,5 ° C-2 ° C, а над Арктика бе спестено затопляне от около 3° - 4° C.

Изследователите изчислиха и какво количество лед е спасен от стопяване заради Протокола, като морският лед около Арктика през лятото е с около 25% повече днес, отколкото би бил без намаляване на емисиите на CFC. 

"Без никакви фанфари Монреалският протокол смекчи въздействията от глобалното затопляне повече от три десетилетия, като надмина някои договори, които бяха насочени специално към подобряване на въздействието на изменението на климата", заяви съавторът д-р Мартин Юкер (Martin Jucker).

„Успехът на Монреалския протокол демонстрира превъзходно, че международните договори за ограничаване на емисиите на парникови газове наистина действат. Те могат да повлияят на климата ни по много благоприятни начини и могат да ни помогнат да избегнем опасни нива на климатичните промени, отбеляза съавторът проф. Матю Ингланд (Matthew England). 

Справка: Rishav Goyal et al, Reduction in surface climate change achieved by the 1987 Montreal Protocol, Environmental Research Letters (2019). DOI: 10.1088/1748-9326/ab4874

Източник: How saving the ozone layer in 1987 slowed global warming, Alvin Stone, University of New South Wales


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.