Учените смятат, че човечеството за дългите години спортни състезания е достичнало предела на възможностите на човешкото тяло. Ако Юсейн Болт успее да подобри собствения си резултат на 100 метра от 9,58 секунди - това ще бъде последният непреодолим рекорд за това разстояние.
Учените смятат, че бъдещето на спорта е допингът - но не обикновеният, а генетичният, пише Scientific American.
Естествено, хората никога няма да бягат със скоростта на звука. Ограниченията са физиологични - количеството калций, който може да се натрупа в мускулната клетка и да го накара да се съкращава и количеството кислород, което могат да транспортират нашите червени кръвни клетки.
Мащабен опит да се опишат факторите, които формират предела на скоростта на животните, е направен през 2008 г. от американския биолог Марк Дени (Mark Denny) от Станфорд. Той се обосновава на три спорта с дълга хроника: лека атлетика, конни надбягвания и надбягвания с хрътки.
Дени заключава, че наистина има предвидимо ограничение за времето, необходимо на определен вид да преодолее определено разстояние. Неговите данни показват, че конните и кучешки състезания, както и някои лекоатлетически дисциплини може вече да са достигнали предела. "Определено сме стигнали платото", смята Дени. "Само погледнете данните за конните надбягвания, в които мисля, че има паралели с това, което се случва при хората. Времето на победителите в конните надбягвания Triple Crown не е подобрено от 1970 г. насам - и това е въпреки, че се харчат милиони долари за селекция на по-бързи коне".
Достигането до тази граница отнема време, равно на живота на няколко поколения. Но дори и в спорт, започнал да се развива не толкова отдавна, вече сме стигнали до предела на възможното. В женската лека атлетика, някои рекорди са останали непроменени от 80-те години (ерата, когато фармакология изпревари правната рамка на допинг контрола). Рекордът по маратон на Пола Радклиф (02:15:25) е близо до предела за жени.
В мъжкия маратон интригата все още остава. Според прогнозите на Дени, което е рекорд 2:02:57 може да се подобри с две или три минути. Но за Юсейн Болт Дени не дава надежди: спортистът е твърде стар, за да счупи собствения си рекорд. Ако Болт не бе спрял преди финала през 2008 г. в Китай, той щеше да постави последния, окончателен рекорд, коментира ученият.
На Юсейн Болт би му харесала една друга гледна точка - професорът по физиология Питър Ваейанд (Peter Weyand) от Южния методистки университет смята, че бегачите все още има накъде да се развиват.
Когато става въпрос за издръжливост, трябва или да се увеличава количеството кръв, което сърцето може да изпомпва към мускулите или да се увеличава концентрацията на кислород в кръвта. Ваейанд смята, че е възможно да се намерят начини да се направи и едното, и другото. Въпросът е само дали тези методи ще се считат за допинг.
Друг начин за подобряване на резултатите е да се увеличи броят на митохондриите - "енергийните фабрики" на клетката.
Количеството на митохондриите в мускулните клетки е 2% за обикновен човек, а при професионалните спортисти достига 4%. Но у колибрите митохондриите заемат 40% от обема на клетката. Ваейанд смята, че у хората има място за още допълнителни митохондрии.
Двамата учени смятат, че времето за рекорди за неизменено от науката човешко тяло е приключило.
Спортът на бъдещето е спортът с модифицирана физиология, смята Вейанд. Все пак, това поражда някои етични въпроси.
Допингът под формата на вещества, влизащи в кръвта може да помогне на някои спортисти сега, но бъдещето е на генетичния допинг. С помощта на модерната технология за редактиране на генома CRISPR-Cas9 може да се "включват" и "изключват" в генома отделни гени. Някои от тези промени могат да променят значително способността на спортиста. И Вейанд предупреждава, че тези промени ще бъде почти невъзможно да се открият.
Понякога хората стават шампиони, благодарение на естествени промени в генома. Легендарният финландски скиор Ееро Мянтюранта се оказа, че той и семейството му са носители на уникална мутация, която повишава масата на кръвните клетки и количеството на хемоглобина - веществото, който пренася кислорода.
Но дори и Дени е убеден, че спортът ще продължи да се развива, дори ако всички рекорди бъдат доставени веднъж и завинаги. А генният допинг няма нищо общо с него.
"Това е все едно да кажеш: "Бразилският национален отбор на Световното първенство по футбол е най-добрият в историята през 1962 г., никой повече да не гледа футбол". Освен това винаги ще има надежда, че можем да направим нещо малко по-добре," - отбелязва биологът.
