02 юли 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

ВЕИ подпомагат енергийната независимост и по-ниските цени на енергията

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 01 март 2022 в 00:01 74120
Кредит: Unsplash

Премахването на бариерите пред разпространението на възобновяемите енергийни източници би довело до по-ниска енергийна зависимост и цени

Енергийният сектор има ключово влияние върху климата, тъй като генерира повече от 74% от общите емисии на парникови газове чрез производството на енергията, необходима за индустрията, транспорта, публични и жилищни сгради, и на практика всичко. Енергията е приложима навсякъде и без нея не бихме могли да задоволим и най-дребните си нужди като да си направим кафе, да се стоплим или да използваме хладилник. Ето защо нейната разполагаемост и цена имат толкова огромно значение за функционирането, както на обществените процеси, така и на дейностите в ежедневието. Поради това всеки опит за алтернативното производство на енергия от местни възобновяеми ресурси има важна роля за енергийната независимост и би трябвало да бъде насърчаван.

Енергийната криза в Европа

Европа е сериозно потърпевша от недостига на природен газ и въглища вследствие от възстановителния етап, следващ Ковид-пандемията, който се проявява с различна скорост в отделните региони на света. Отделни държави, преминали или преминаващи през пандемията, се възвръщат към обичайните икономически дейности и това пряко се отразява на нуждите от енергийни ресурси и суровини на глобално равнище. Търсенето на енергия е далеч по-високо от предлагането, а в региони като Югоизточна Азия, например, в които възстановяването е изпреварващо, се използват и привличат по-големи количества вносна енергия и суровини в сравнение с предпандемичния период. По този начин енергийните потоци се насочват към отделни икономики и ощетяват региони като Европа, която се справя по-бавно в това отношение и е твърде зависима от външни източници на енергия. Това е един от факторите, отнасящи се към настъпилата енергийна криза на континента. Сред останалите фактори, според редица анализатори, се нареждат следните:

Предходната студена зима

Голяма част от запасите на природен газ са били изразходвани през изминалата зима, която бе много студена. Поради това газовите хранилища са оставени с най-ниски количества газ за последните 10 г. и това може да възпрепятства обезпечаването на текущия зимен сезон като в същото време е определящо за енергийните цени (Фиг. 1)

Фигура 1. Запаси на природен газ в ЕС. Източник: https://www.reuters.com/business/energy/cusp-europes-winter-season-gas-storage-hits-10-yr-low-2021-09-22/

Високите амбиции за въглеродна неутралност и стремеж за бързото им постигане 

Най-големият производител на природен газ в ЕС, Нидерландия, започна спирането на добива на суровината още през 2018 г., а Германия ще изведе от експлоатация всичките си шест атомни централи до края на 2022 г. През 2020 г. добивът на въглища в ЕС е намалял с 80% в сравнение с 1990 г. (Фиг. 2);

Фигура 2. Брутно потребление и производство на въглища в ЕС за периода 1990 — 2018 (в млн тона). Източник: https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/-/DDN-20190823-1

Неблагоприятни климатични условия за производството на енергия от вятър и слънце 

Този факт допринесе допълнително за настъпилата енергийна криза (Фиг. 3).

Фигура 3. Производство на енергия от вятър и слънце в Европа (в ТВтч/мес.). Източник: IEA

Ограничаване на вноса на природен газ от страна на Руската федерация за страните от ЕС

Смята се, че страната използва положението си и се опитва по този начин да ускори лицензирането и пускането в експлоатация на спорния Северен поток II, който директно ще снабдява Германия със синьото гориво от Русия. Към момента Русия е най-големият вносител за континента, като някои от страните в Централна и Източна Европа (Босна и Херцеговина, Северна Македония, Молдова) разчитат на нейния природен газ напълно

Забавяне на възможностите за увеличаване на капацитета на газопроводите 

С бавни темпове се случва участието в световния енергиен пазар чрез използването на портове за внос на втечнен природен газ от далечни дестинации като Катар, САЩ и др.

Всички тези фактори, взети заедно, обясняват покачването на цените на природния газ в Европа до безпрецедентни нива (Фиг. 4). Цената на природния газ остава силно волатилна (волатилност – диапазонът и скоростта на движение на цените) и на практика влияе на цената на производството на всички останали стоки и услуги, тъй като определя търсенето и предлагането и на останалите енергийни ресурси и продукти. По този начин ясно се вижда, че природният газ има ключова роля да определя в много по-голяма степен цените им и от там влияе на общото състояние на икономиката, тъй като енергията е необходима за нейното функциониране изобщо. Тук се зараждат и основните притеснения, тъй като покачването на цените създава условия за инфлация (увеличаване на общото равнище на цените), а тя от своя страна води до намаляване на покупателната способност и реалните доходи на населението, както и преразпределението на доходите и богатството. По-общо казано, в условията на инфлация населението става по-бедно. 

Фигура 4. Цени за продажба на  природен газ в Европа.  Източник: https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-01-04/europe-s-energy-supply-crisis-has-the-eu-at-the-mercy-of-putin-and-the-weather

Залежите, добивът и производството на конвенционалните горива не са повсеместно и равномерно разпределени. Ето защо тяхната употреба създава уязвимост у страните, които са лишени и силно зависими от техния внос. Ставаме преки свидетели и търпим последиците от последните колебания в търсенето на природен газ по целия свят, което породи енергийната криза в Европа и продължава да държи цените в нестабилни позиции в световен мащаб. ЕС следва политика на насърчение на използването на енергия от възобновяеми източници (ВИ) от години наред и предприе своята силно амбициозна политика в посока ускорена енергийна трансформация през следващите десетилетия. С това тя се стреми да преодолее и без това неблагоприятната и засилваща се тенденция на увеличаваща се зависимост от вносни горива. Заедно с това, преходът към използването на все повече енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) може да предизвика сериозни геополитически промени вследствие от търсенето на ресурси, както на стоманата, медта и полисилиция, така и на други суровини, важни за трансформацията като кобалт, използван за производството на батерии, и литий – с приложение при батериите, вятърни турбини, соларни панели, например. 

Въпреки това използването на възобновяемите източници в децентрализирани системи е едно от възможните решения за ограничаването на енергийната зависимост, тъй като позволява много по-голяма гъвкавост и независимост. По данни на Евростат ЕС е преизпълнил своите цели до 2020 г. в сферата на потреблението на енергия от ВЕИ  (Фиг. 5). През 2019 г. потреблението на твърди изкопаеми горива в ЕС е намаляло с 20% спрямо 2018 г., която стойност е най-ниска от 1990 г. насам, сочат данните на Евростат, резултат от постепенния и стабилен растеж на използването на енергията от ВИ. 

Фигура 5. Брутна консумация на енергия през 2020 г. в ЕС. Изт.: Евростат

Разходите за производство на електроенергия от възобновяеми източници драстично намаляват през последното десетилетие и днес производството на електроенергия от нови инсталации за производство на енергия от слънце и вятър в Германия, например, е по-евтино от това от изкопаеми горива, както е показано в графиката по-долу (Фиг. 6).

Фигура 6. Електроенергията от нови инсталации за производство от вятър и слънце е по-евтина от тази, произведена от конвенционални централи (евро/МВтч). Източник: IRENA

В допълнение, развитието и разпространението на възобновяемите енергийни технологии обаче, често бива възпрепятствано от редица административни процедури и ограничения като продължителен процес на включване на мощностите в мрежата, изискване на редица документи на гише (липсва онлайн кандидатстване), получаването на разрешение за строеж в някои региони трае повече от 6 месеца и това има негативно влияние върху очакваната инвестиционна възвръщаемост. Въпреки това използването на ВЕИ подпомага намаляването на енергийната зависимост и има роля в задържането на ценовите нива на енергията на регионално и локално равнище.

България и енергийните цени

България, като участник в общия енергиен пазар и икономика, също бе белязана от безпрецедентно високи цени през последните няколко месеца. На Фигура 7, по-долу е изобразена фигура, от която ясно се вижда, че цената за търговия на енергия в сегмент „ден напред“ на борсата за 21 декември 2021 г., например, достига 343 евро/МВтч. Същевременно в Германия за същата дата цената достига почти 432 евро/МВтч. Това идва да покаже в каква сериозна степен Европа е зависима основно от синьото гориво, флуктуациите в неговите доставки, но и в съчетание с останалите доминиращи фактори, споменати по-горе. Заради достигнатите рекорди се наложи и увеличение на цената на природния газ от енергийния регулатор КЕВР с 30%. Увеличението на цените на енергията се отрази във всички сектори в България, като предизвика покачване на стоки и услуги. 

Негативното влияние от повишението на цените на енергоносителите се отрази и на общинските власти в сериозна степен. От октомври 2020 г. местните власти имат задължение да закупуват необходимата им енергия за управляваните от тях ведомства и сгради от свободния пазар. В последните няколко месеца те изпитват огромни затруднения да плащат сметките си за електроенергия и отопление, като в редица селища и общини (Ардино, Вълчи дол, Дългопол, Лесичово, Кнежа, Болярово, Горна Оряховица, Стралджа, Брацигово, Твърдица и др.) се налага режим на използването на системите за улично осветление с цел ограничаването на тези разходи. 

Друг показателен пример е изключително високият скок в сметките за електроенергия и отопление в община Лясковец, откъдето любезно бе изпратена информация за целите на статията. Цените на природния газ през 2021 г., за сравниение с тези за същите месеци от миналата година, се увеличават с до над 230% за лв./МВтч (Фиг. 8). 

Фигура 8. Цени на природен газ в детските градини в община Лясковец за месеци от 2020 и 2021 г. (лв./МВтч. без ДДС). Източник: Община Лясковец

При сметките за електроенергия има дори по-голямо увеличение – с до 307% (Фиг. 9). На графиката е показана и стойността за електроенергията с получената от държавата компенсация с цел намаляване на разходите за октомври и ноември 2021 г. 

Фигура 9. Цени на електроенергията в детските градини в община Лясковец за месеци от 2020 и 2021 г. (лв./МВтч. с ДДС). Източник: Община Лясковец

Рекордното ценово увеличение изправя пред сериозна дилема местните власти, тъй като в този случай те ежедневно трябва да взимат решения къде е по-важно да пренасочат и без това ограничените си бюджетни средства. В този смисъл, локалните инсталации за производство на електрическа и топлинна енергия имат повече от ключово значение за местните власти, които са отговорни за обезпечаването на обектите, които стопанисват като детски градини, болници, училища, клиники и социални институции. 

В допълнение, на покривите на детските градини в община Лясковец са изградени слънчеви инсталации за битова гореща вода (БГВ), за които е доказано (чрез направените енергийни обследвания за доказване на спестяванията), че водят до спестяване на около 10 МВтч ел. енергия средногодишно от подгряването на горещата вода само за една детска градина. По този начин чрез използването на локални ВЕИ инсталации е възможно постигането на по-голяма енергийна независимост и разбира се, по-ниски разходи за енергия. 

Според информационните източници към момента e намерено временно решение и цената на природния газ на европейския енергиен пазар бележи известен спад (около 81 евро/МВтч към 21 януари 2022 г.), основно заради увеличените доставки на втечнен природен газ от САЩ, които са се увеличили 5 пъти в сравнение с доставките на руски тръбен газ. 

Сценарии за развитието на енергийните цени

Няколко месеца преди достигането на рекордните ценови стойности, през октомври 2021 г. бе публикувано задълбочено проучване „Запазване на конкурентоспособността европейската промишленост и енергийните цени“ на германския мозъчен тръст Aurora, което представя развитието на енергийните цени в условия на неизпълнение на целите за ВЕИ и извеждането на въглищата до 2030 г. в шест държави от Европа – Германия, Полша, Италия, Румъния, България и Гърция. Анализът представя хипотезата, че по-засилената подкрепа за възобновяемите източници и отпадането на бариерите пред тях от страна на държавите, заедно с ускореното извеждане на въглищните централи биха повлияли благоприятно върху конкурентоспособността на индустрията и от там и на цените за потребителите като цяло, тъй като ще окажат задържащо влияние върху цените на енергията на едро. Изследването проследява два сценария за всяка държава, един „песимистичен сценарий“, при който правителствата не успяват да преодолеят съществуващите бариери пред разгръщането на възобновяеми енергийни източници, като същевременно забавят излизането на въглища и „целеви сценарий“, при който тези бариери се премахват и дяловете на генерираните от ВЕИ достигат ниво, което в съответствие с Директивата за възобновяемите енергийни източници на Европейската комисия за 2030 г. 

В доклада се предвижда, че ако българските власти съумеят да преодолеят бариерите пред ускореното навлизане на ВЕИ, енергийните цени на едро могат да се повишат с около 13% до 2030 г. при ценовите нива на енергията преди есента на 2021 г. В песимистичния сценарий, обаче, българските енергийни цени на едро може да се повишат с 55% до 2030 г., ако властите не съумеят да премахнат пречките при прилагането на възобновяеми технологии (Фиг. 10). Това би довело до задълбочаване на проблема с енергийната бедност, ако българското правителство не успее да подкрепи възобновяемите енергийни източници и не преодолее съществуващите бариери пред тяхното разгръщане. Проучването достига до извода, че общо 39% от нетното търсене на енергия може да се покрие от такава, произведена от възобновяеми източници, което би направило енергийният сектор в страната по-устойчив в бъдеще, а декарбонизацията – по-лесна. В Германия, например, несправянето с бариерите пред ВЕИ би довело до 31% увеличение на енергийните цени на едро, а висок дял на енергията от ВИ в енергийния микс би повлияло намалението на същите цени с 14%. 

Фигура 10. Резултати от проследяването на изменението на електроенергийните цени на едро при песимистичен и целеви сценарий за България от проучването на Aurora. Източник: https://auroraer.com/insight/preserving-the-competitiveness-of-european-industry-and-power-prices/

Бариери пред ВЕИ в България

България има сериозен потенциал за оползотворяване на възобновяемите източници, особено малки и локални инсталации, но наред с това съществуват сериозни пречки пред тяхното бързо инсталиране и цялостния процес на инвестиции от страна на гражданите, например. Такива пречки забавят инсталацията и водят след себе си ненужен административен товар, изискват дълги процедури и множество документи, които рядко могат да се заявят дистанционно. Сред основните пречки могат да бъдат посочени следните:

  • Съществуват ограничения пред взимането на решения от собствениците на самостоятелни обекти в многофамилните жилищни сгради, което пряко възпрепятства процедурата по инсталиране на ВЕИ, ако има несъгласни;
  • Липсва регламент за дейността на компаниите, които предлагат професионално управление на етажната собственост;
  • Ограничение при възможност за кандидатстване по проекти, тъй като етажната собственост не може да притежава собствена банкова сметка, тъй като не се смята за юридическо лице;
  • Липса на опростена и ясна процедура за сключване на сделки за покупко-продажба на енергия от малки локални ВЕИ инсталации;
  • Липса на специализирани общински консултантски центрове тип „на едно гише“, които да подпомагат представители на бизнеса и гражданите с процедурите по изграждане на ВЕИ инсталации;
  • Изисква се съгласуване с оператора на електроразпределителната мрежа в процеса при изграждане на инсталации за производство на енергия за собствени нужди и такива за нейното съхранение;
  • Необходимост от уведомяване Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за количеството произведена енергия и отчитането ѝ всеки месец;
  • Задължение за деклариране на акциз за производство на електроенергия за собствени нужди, заедно с изискването за данъчен склад за всички производители на електроенергия, които не продават електроенергия на крайни клиенти.

Голяма част от посочените пречки са взети предвид в Националния план за възстановяване и устойчивост, като са посочени мерки за тях. Но забавянето в неговото прилагане не би трябвало да възпира тяхното отстраняване. 

Възобновяемите енергийни източници са възможен вариант за осъществяването на енергийния преход. За тях дори не са необходими допълнителни субсидии, а предвидими и прозрачни процедури за изграждането и интегрирането им към мрежата, които биха създали доверие и сигурност у инвестиращите в тях. Падането на административните бариери пред въвеждането на възобновяемите енергийни технологии би довело до по-стабилни цени на електроенергията, както и до повсеместното им разпространение не само сред индустрията, но и сред домакинствата. От своя страна, това ще има най-сериозно значение за установяването на нисковъглеродна икономика, по-висок дял на децентрализация и участие на енергийните общности в енергийната система. 

В публикацията са използвани материали от:

  1. Изключване на атомни централи в Германия до 2022 г. – https://www.economic.bg/bg/a/view/germanija-izkluchva-3-ot-shestte-si-atomni-elektrocentrali?fbclid=IwAR34TvJKM_ONo0WqsILKnzl0C_2UwTyK41aZHlW7wdppgygFHr5RVBr2sKY
  2. Запаси от природен газ в ЕС – https://www.reuters.com/business/energy/cusp-europes-winter-season-gas-storage-hits-10-yr-low-2021-09-22/
  3. Статистика за дела на доставките на природен газ от Руската федерация към държавите от Европа към 2020 г.- https://www.statista.com/statistics/1201743/russian-gas-dependence-in-europe-by-country/
  4. Miklos Losoncz, “Analysis: Energy Dependence and Supply in Central and Eastern Europe, EurActiv.com, http://www.euractiv.com/en/energy/analysisenergydependencesupplycentraleasterneurope/article155274.
  5. Доставки на природен газ от Русия за Европа – https://www.marshallcenter.org/de/node/1276
  6. Битката за енергийните ресурси те първа започва, 3Е news – https://3e-news.net/bg/a/view/29571/bitkata-za-energijnite-resursi-te-pyrva-zapochva?fbclid=IwAR1YlrZkVhf51xD3W-XfL_KgAuPeyWk0yqxbTFZCsZtXpbSd_WUEz9YCBLM
  7. Данни на Евростат за дела на ВЕИ в ЕС за 2020 г. – https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Renewable_energy_statistics
  8. Данни за разходите за производство на енергия от различните източници в Германия: https://caneurope.org/high-electricity-prices-links-fossil-gas-need-shift-to-renewables/; https://www.investor.bg/drugi/338/a/solarnata-industriia-se-sblyskva-sys-seriozen-problem–uvelichavane-na-razhodite-329452/
  9. Данни за потреблението на твърди горива е ЕС – https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Energy_statistics_-_an_overview
  10. Данни за цени на електроенергията на общия енергиен пазар за 21.21.2021 г. – https://bnr.bg/en/post/101575331/electricity-price-reaches-new-record-high-of-343-euro-mwh-at-bulgarian-energy-exchange
  11. Информация за общини с режим на електроенергията заради високите енергийни цени – https://dnes.dir.bg/ikonomika/oshte-obshtini-iznemogvat-sas-smetkite-i-straldzha-e-v-rezhim-na-toka; https://www.actualno.com/society/46-naseleni-mesta-u-nas-veche-sa-s-rejim-na-toka-news_1697520.html
  12. Информация за вноса на втечнен природен газ в Европа – https://www.capital.bg/biznes/energetika/2022/01/23/4305231_dokato_evropa_gleda_kum_rusiia_vtechnen_gaz_zalia/?fbclid=IwAR2QZjw5DReKve1jL6dTwtlqsnxBRi2qzsg1KCrHBIuM8KN-NTfrqBR6vJ8
  13. Визия 2030 за чиста икономика – https://www.mediapool.bg/vei-alians-predstavi-viziya-2030-za-chista-ikonomika-s-tok-za-170-lvmvtch-news329797.html?fbclid=IwAR1brjkNu419pb8yeJTbu7Z84FDQOaLvRaiTtG2oowOQkMs1z-tJewB77fQ

Източник: ВЕИ подпомагат енергийната независимост и по-ниските цени на енергията, Климатека

Авторът Мария Манолова защитава докторска степен с тема на дисертацията „Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините“ в научно направление „Икономическа и социална география – регионални геоенергийни ресурси и стратегии“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. работи в сферата на изготвяне на проекти и оценки за реализиране на инвестиционни намерения в областта на електроенергетиката, възобновяемата енергия и ефективните енергийни решения в производството. От 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийното планиране в България.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.