21 март 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Във Вселената има 10 пъти повече галактики, отколкото се смяташе досега (видео)

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 15 октомври 2016 в 10:0061300
Снимка на космическия телескоп Хъбъл . Снимка: NASA / ESA

Повече от един трилион галактики се спотайват в дълбините на космоса. Ново преброяване установи, че галактиките в наблюдаемата* Вселена са 10 пъти повече, отколкото по-рано се смяташе, пише space.com.

Един от най-фундаменталните въпроси в областта на астрономията е, колко галактики има във Вселената.

В средата на 90-те години бе дадена първата реална представа за това. Бяха открити многобройни слаби галактики и бе изчислено, че наблюдаемата Вселена съдържа между 100-200 милиарда галактики. Сега международен екип, ръководен от Кристофър Конселиче ( Conselice) от Университета в Нотингам, Великобритания, показва, че този брой е най-малко десет пъти по-малък от реалния или 1 до 2 х 10¹².

Конселиче и екипът му достига до това заключение, използвайки снимки на дълбокия космос на телескопа Хъбъл, данни от предишни работи на екипа и други публикувани данни. Учените превръщат изображенията в триизмерна карта, за да се направят по-точни измервания на броя на галактиките в различни времена от историята на Вселената.

Освен това с прилагането на нови математически методи за анализ на картата изчисляват колко още галактики има, които при сегашното поколение телескопи не могат да наблюдават - около 90% от тези галактики са твърде далеч и не излъчват достатъчно светлина.

"Стряскаща е мисълта, че над 90% от галактиките във Вселената все още не са проучени. Кой знае какви интересни свойства ще намерим, докато наблюдаваме тези галактики със следващото поколение телескопи",  обяснява Кристофър Конселиче в сайта на телескопа "Хъбъл".

И така, има два трилиона галактики във видимата Вселена, която е около 94 милиарда светлинни години в диаметър. Извън този размер също има галактики, но те не са включени. (вж "Колко голяма е Вселената отвъд видимата й част?")

Изображенията на Hubble Deep Field е само една милионна част от това, което може да види човек. Тази анимация показва каква мъничка област от пространството се наблюдава от Хъбъл.

В миналото е имало 10 пъти повече на брой галактики

Погледът далеч в дълбокия космос означава, че се вглеждаме назад във времето, тъй като на светлината й трябва много време, за да измине космическите разстояния. При анализа на данните си Конселиче и неговият екип стига повече от 13 милиарда години назад в миналото. Разгледането на този момент позволи на учените да видят една "моментална снимка" на еволюцията на Вселената преди 13 милиарда години, или по-малко от 100 милиона години след Големия взрив.

Те откриват, че ранната Вселена съдържа дори повече галактики, отколкото днес - най-малко десет пъти повече. Тези далечни галактики са малки и слаби галактики-джуджета. С еволюцията на Вселената, тези галактики се сливат, за да образуват по-големи галактики.

Тези резултати са силно доказателство, че се е състояла огромна еволюция през цялата история на Вселената, една еволюция, през която с обединяването си галактиките драстично намаляват общия си брой. "Това ни дава проверка на т.нар формиране отгоре-надолу структура в Вселената", обяснява Конселиче.

Парадоксът на Олберс или защо небето не сияе като Слънцето

Намаляването на броя на галактиките с напредването на времето допринася за решаването на парадокса на Олберс - защо небето е тъмно през нощта.

Парадоксът на Олберс в действие. Илюстрация: Wikimedia Commons

Това е един от парадоксите на космологията преди Айнщайн, който се състои в това, че в една стационарна Вселена,  равномерно изпълнена със звезди (както се е смятало), яркостта на небето (включително през нощта) трябва да бъде приблизително равна на яркостта на слънчевия диск. Теорията на относителността и космологичният модел на Големия взрив напълно обясняват този парадокс, предвид ограничеността на скоростта на светлината и крайната възраст на Вселената, която се разширява.

Колкото е по-отдалечена една галактика, толкова енергията на фотоните намалява, което допринася за тъмния фон на небето.

Според констатациите на екипа има такова изобилие от галактики, че по принцип, всяка точка в небето съдържа част от галактика. Въпреки това, повечето от тези галактики са невидими за човешкото око и дори за съвременните телескопи, благодарение на комбинация от фактори: червеното отместване* на светлина, динамичния характер на Вселената и поглъщането на светлината от междугалактически прах и газ, всичко това съчетано гарантира, че нощното небе ще си остане тъмно.

*Разширението на Вселената води до червено отместване на галактиките. Фотонът, излъчен от отдалечена галактика тръгва с определена дължина и преминавайки през разширяващото се пространство, дължината на вълната на фотона се увеличава пропорционално на разширението на пространството. Така, когато достигне наблюдателя дължината му е по-голяма. За наблюдателя излъчването от отдалечените галактики е по-червено, отколкото от по-близките. Отместването на дължината на вълната е пропоционално на космологичното разширение на Вселената. Относителното космологично разширение се нарича червено отместване. 

Новите данни ще помогнат на учените да създадат още по-точен модел на еволюцията на Вселената. 

*Ограниченията на скоростта на светлината и възрастта на Вселената определят, че цялата Вселена не може да се види от Земята. Частта, видима в рамките на нашия космологичен хоризонт се нарича наблюдаема Вселена.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.