23 юли 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Възможен е живот на спътник на Сатурн, има рН като на Земята

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 09 февруари 2016 в 10:0024810
Гейзери изригват от повърхността на Енцелад, Снимка: NASA / JPL / SSI

Нова оценка за киселинността на океана, скрит под ледената обвивка на спътника на Сатурн, дава отговор на ключовия въпрос: "Възможен ли е живот на Енцелад?"

Най-големите надежди за откриване на извънземен живот не са свързани с Венера или Марс, нито дори с екзопланетите около далечните  звезди и сателити, а със спътниците на газовите гиганти в Слънчевата система като Европа, Титан и Енцелад. Приливните сили, предизвикани от силните гравитационни полета на Сатурн и Юпитер, "мачкат" спътниците им и ги затоплят, въпреки голямото разстояние от Слънцето. А на някои от тях има вода в течно състояние. 

Благодарение на повече от десетилетие наблюдения на сондата Касини, днес знаем, че на Енцелад има вода в течно състояние. Всъшност, под ледената повърхност на сателита има глобален океан. Но досега не се знаеше нищо за киселинността (рН) на водата на този океан, защото тя е важен елемент от условията за живот.

На Земята е възможно да има живот в близост до крайните точки на скалата на рН, което варира от 0 (акумулаторна киселина) до 14 (луга за отпушване на канализационни тръби). Познаването на рН може да ни помогне да  определим какви геохимични реакции протичат, които влияят на обитаемостта на околната среда, тъй като много реакции предизвикат предсказуеми промени в рН, обяснява изданието Astrobiology.

За съжаление, не може да потопим лакмусова хартия в океана на Енцелад и така да определим рН. Но океанът на Енцелад от време на време разкъсва ледената си кора и през нея изхвърля течност във вид на гейзери. Ако се определи химичния им състав, може косвено, но съвсем точно да се оцени и тяхното рН. 

Наскоро, геохимикът Кристофър Глейн (Christopher Glein) и неговият екип са разработили нов подход за определяне на рН на океана на Енцелад, използвайки данни от наблюдения на карбонатната геохимия на материала на струята.

Публикацията за изследванията на Глейн, "рН на океана на Енцелад" (The pH of Enceladus), е излязла в Geochimica et Cosmochimica Acta през август. 

Данни за съдържанието на въглеродни неорганични форми на разтворен въглероден диоксид в тези гейзери са предоставени от инструментите на борда на сондата Касини. Изследователите ги използват, за да определят съдържанието на соли и киселинността на океана на Енцелад. Според тях, тази течност, също като водата на океаните на Земята, съдържа натриев хлорид и карбонати, а рН е алкално, 11-12, както е сапунената вода.

Предполага се, че изместването на рН към алкалната област се дължи на геоложки процеси на *серпентинизация на дъното на океана. Богатите на магнезий и желязо минерали под високо налягане и при високи температури се превръщат в глина, насищайки водата с алкални йони. Същият процес, но в по-малък мащаб се случва и на Земята, в близост до подводните вулкани, наричани "черни пушачи". 

*Серпентинизация е процес, при който скалата се променя като се добавя вода в кристалната структура на минералите в нея.

Тези процеси, между другото, насищат водата и с молекулярен водород, които впоследствие може да се включи в серия от реакции, водещи до появата на органични вещества. Надяваме се, че на Енцелад, тези процеси продължават, подхранвайки някакви живи организми, а също и нашите надежди да ги открием.

Вляво: Хидротермални извори на дъното на Атлантическия океан, вероятно на дъното на океана на Енцелад се случва нещо подобно. Снимкаt: NASA 

Около подводните комини на дъното на земните океани са открити морски червеи, без храносмилателна система. Те имат достатъчно развита нервна и кръвоносна системи, но нямат нито уста, нито стомах. Учените са разгадали загадката: червеите от клас вестиментифера (Vestimentifera) са в симбиоза с бактерии, окисляващи сероводород, а енергията, която се освобождава при този химичен процес, се използва за синтез на органични вещества.

Съществуването на вестиментиферите дава надежда, че животът е възможен и на планети далече от Слънцето за сметка на вулканичната активност. Не само Енцелад, но и спътниците на Юпитер, Йо и Европа са покрити с дебел слой лед, но имат вулкани, около които може да съществува примитивен, а може би и не толкова примитивен живот, основан на хемосинтезата, твърди Kevin Zelnio от Deep Sea News.

Снимка: Deep Sea News


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.