Какво е общото между български дипломат от новата история и асирийски клинописни таблици? Отговорът се крие в работата на гл. ас. д-р Алека Стрезова от Института за исторически изследвания на БАН.
Представяме ви поредната вдъхновяваща история на участник в Националния научнообразователен фестивал "Намереното поколение".
Представете се, какво е Вашето образование и Вашата специалност?
Казвам се Алека Стрезова, завършила съм история и второ висше международни отношения в СУ „Св. Климент Охридски“. Защитих докторат по нова българска история в Института за исторически изследвания към БАН през 2013 г. и оттогава работя там.
Разкажете ни повече за работата си в Института за исторически изследвания на БАН.
Учените в Института за исторически изследвания работят върху различни теми от българската и световната история. Много пъти хора, чужди на изследователската работа, са ме питали какво точно правя. С две думи – разказвам истории. Ако трябва да обясня по-подробно – в процеса на проучване на историческата документация дефинирам някой непознат или слабо проучен проблем, в който виждам потенциал да развия като академично изследване. Написването на добра изследователска статия е дълъг процес, който минава през събирането на много информация от различни източници, съпоставяне, обобщаване и анализ. Колкото са по-разнообразни материалите, привлечени към изследването, толкова то е по-богато и интересно.
Споделете повече за научните си интереси. Кое е най-интересното или изненадващото в новата българска история за Вас? Кой момент от научната Ви работа Ви е развълнувал най-силно?
Основните ми изследователски интереси са насочени към модерната българска дипломация и българските дипломати от Освобождението до 1944 г. (т.нар. период на новата българска история). За един любознателен човек всичко в периода е интересно, дори познатите неща, които могат да бъдат видяни по нов начин, през различна призма. Историята може да бъде изключително вълнуваща – когато откриеш непознат документ, който чака своята интерпретация или когато попаднеш на сведения за отдавна забравен човек от миналото, който те предизвика да разкажеш за него.
Един от интригуващите моменти в моята работа беше моментът, когато с колегата Страхил Панайотов издадохме завладяващата автобиография на един български дипломат, Петър Матеев, дотогава напълно непознат дори сред нас историците. Оказва се, че в младите си години той е бил спътник на световноизвестния археолог Джордж Смит и го придружава в изследователска експедиция в Двуречието през 1876 г. Нещо повече, след като британският учен умира по време на пътуването, Петър Матеев довършва неговата мисия като изпраща в Британския музей събраната по време на експедицията богата колекция клинописни таблици, която е в основата на най-големия нововавилонски архив, изследван и днес от съвременните учени. Т.е. можем да кажем, че Петър Матеев има косвени заслуги за световната асирология – факт, който ние нямаше да знаем, ако не бяхме прочели автобиографията му, тъй като докато странстват, българинът пътува под името Питър Матюсън от съображения за сигурност. В този смисъл в нашата работа винаги могат да се намерят истории, които изненадват, които ни вдъхновяват, които ни помагат да бъдем по-отговорни и по-добри.
Какво Ви мотивира и вдъхновява да се развивате в науката?
Изследователската работа е изключително вълнуваща. За нея няма работно време. Когато дадена история те погълне, ти оставаш в неин плен, докато не разплетеш конците. Всеки ден е различен, човек не скучае, израства, обогатява се и поумнява. В крайна сметка от най-дълбока древност човек е движен от тази изследователска страст – да познае, да разбере, да осмисли и да приложи на практика. В изследователската работа има и доза суета – да видиш пръв нещо, да разкажеш пръв история – малки крачки, които променят възприятието ни за действителността и ни движат напред.
Какво Ви мотивира да се занимавате с комуникация на науката?
Един от негативите в работата на изследователя е това, че той остава изолиран в една твърде малка общност, с която споделя резултатите от своите проучвания. Затова пред нас стои предизвикателството да излезем от нашия малък научен колектив и да разкажем за нашата работа, да споделим нашите успехи. Това ще направи нас по-видими, ще придаде по-голям смисъл на нашата работа, но също така ще съдейства за възпитаването на едно по-информирано и смислено общество.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари