Един древен къс скала от космоса се разби на Луната с достатъчно енергия, за да се излъчи ярка светлина. Точно 24 часа по-късно е последван от друга космическа скала и втора светкавица освети различен регион на Луната, съобщава Европейска космическа агенция.
В космоса има много отломки: парчета скали и метали, парчета от комети и астероиди, които обикалят около Слънцето. Тези неща могат да се окажат на орбити, които пресичат пътя на Луната,
Всеки ден на Земята падат около 100 тона от този материал. Това може да звучи като много, но Земята е голяма, а отломките (обикновено) са малки. Когато обект с размера на песъчинка попадне в нашата атмосфера, той става много горещ и ярък и го виждаме като метеор (солидната част се нарича метеороид, а ако удари земята, това е метеорит). Хиляди, милиони от тях изгарят всеки ден в небесата ни, разказва Фил Плейт (Phil Plait) на страницата на Bad Astronomy.
Метеороидът, който навлиза в нашата атмосфера, се нагрява и оставя огнена струя. В тази снимка огнената топка, евентуално от метеорния поток Алфа Каприкорнидите, осветява небето над планините на Сиера Невада. Кредит: Brad Goldpain
Но Луната няма атмосфера, така че дори най-малката частица попада на повърхността ѝ. Ударите могат да бъдат много бързи, повече от 30 километра в секунда и това означава много енергия. Например, за да се ускори куршум от оръжие до скорост от 1 километър в секунда, е необитаема много енергия, а количеството енергия се увеличава с квадрата на скоростта - това означава, че ще е нужна близо 1000 пъти повече енергия, за да стигне до скоростта на метеорита.
Когато метеорид се сблъска с Луната, цялата тази енергия се отделя наведнъж, заедно със светлина и топлина, които могат да бъдат достатъчно ярки, за да видят от Земята.
И с точно това се занимава Системата за откриване и анализ на въздействията на Луната (Moon Impacts Detection and Analysis System - MIDAS). Това е серия от три малки телескопа в Испания с размери от 24 до 40 см. Те наблюдават Луната с помощта на чувствителни детектори, търсещи светлинни сигнали от удари на небесни тела.
На 17 юли и отново на 18 юли 2018 г. те забелязват два сигнала, в интервал от почти едно денонощие - сблъсъците на два малки метеороида.
Ето видеото:
Първият сблъсък се случва близо до кратера Грималди (вижда се като тъмно овално петно в горната част на кадъра), а вторият - до Маре Хуморум или Морето на влажността (тъмното петно в средата вляво) ... и двата кратера са създадени при много по-големи удари.
Според прессъобщението метеороидите вероятно са част от слабия метеорен поток Алфа Каприкорниди - поток от отломки, изхвърлени от кометата 196P / NEAT.
"Това е възможно - потокът започва около 15 юли и продължава около месец. Изхождайки от това предположение, това ни дава скоростта на удара. Предвид колко са ярки, метеороидите вероятно са доста малки, може би няколко сантиметра. Удивително е, че толкова малък обект может да произведе толкова много енергия, но ту важна е скоростта", обяснява Фил Плейт.
Учените изследват тези "краткотрайни лунни феномени" с голям интерес не само за това, което могат да ни кажат за Луната и нейната история, но и за Земята и нейното бъдеще.
"Чрез изучаването на метеороидите на Луната можем да определим какво количество отломки падат и колко често и от това можем да заключим, каква е вероятността за попадения върху Земята" отбелязва Хосе Мария Мадиедо (Jose Maria Madiedo) от MIDAS.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари