Водопадите са едни от най-величествените гледки на планетата, но тези красиви, бушуващи води, които се спускат от стръмни скали, може да се образуват и сами, пише LiveScience.
Дълго време се смяташе, че водопадите се нуждаят от външна сила за формирането си, като земетресение, свлачище или промени на морското равнище, които да оформят каменистите ръбове, от които пада водата.
Но ново изследване предполага, че водопад може да се образува без никаква външна намеса. Хаотичната природа на реката може да оформи основата под нея и спонтанно да създаде водопад, съобщиха учени в списание Nature.
"Предполагаме, че водопадите да могат да се образуват автогенично," обясняват авторите в доклада си , "което означава, че водопадите могат да се образуват чрез вътрешни обратни връзки между воден поток, транспортиране на седименти и разрез на скалното корито, при липса на външни смущения или литоложки контроли."
Водопади, образувани в относително хомогенна скала. Self-formed bedrock waterfalls, Joel S. Scheingross et al. Nature
За да докаже това, групата изследователи за първи път създава лабораторен модел на река.
Те използват полиуретанова пяна, за да моделират естественото скално корито, върху което се образуват водопадите - този материал е мащабируем за реалните скали, но ерозира много по-бързо. Пяната е поставена под 20-градусов наклон надолу с дължина от 7,3 метра.
След това изследователите пускат в коритото вода, пълна с утайки и малки камъчета, моделирайки естественото течение.
Те откриват, че под действието на водата и седиментите "скалата" започва да ерозира неравномерно и става вълнообразна. Някои части от скалите изобщо не ерозират, създавайки гребени, а други го правят рязко, създавайки стръмно стъпало. След малко повече от два часа водата започна да тече по по-малко ерозиралите гребени и да пада в по-ерозираните джобове. Така учените получиха своите водопади.
Еволюция на скалното корито, Self-formed bedrock waterfalls, Joel S. Scheingross et al. Nature
Тези лабораторни водопади останаха около 20 минути, преди гребените да изчезнат напълно. Изследователите изчислиха, че продължителността на живота на техния лабораторен водопад е от 10 до 10 000 години при естествен живот на реката, според проучването.
Авторите стигнаха до заключението, че някои (но не всички) водопади в природата биха могли да се образуват спонтанно, подобно на лабораторно създадените.
Образуване на водопада в макета. Self-formed bedrock waterfalls, Joel S. Scheingross et al. Nature
Всъщност, макетът показва, че комбинация от хидравлика на потока, транспорт на седименти и ерозия на основата са достатъчни сами по себе си, за да се създадат вълнообразни форми в пластично речно корито, което с достатъчно вода образува водопади.
Разбира се, 7-метровата лабораторен модел не е непременно доказателство, че реалните водопади в света са оформили пътя си по същия начин - но това е достатъчно, за да се предположи, че е възможно.
Поради това екипът заявява, че по-нататъшните изследвания на този "вътрешен процес на формиране" могат да ни помогнат да "разграничим самооформените от външно принудени водопади [и] да помогнат за по-добра реконструкция на историята на земния ландшафт".
Констатациите всъщност означават, че може да се наложи да преразгледаме цял набор от научни предположения за това как и защо водопадите, реките, езерата и всички други видове водни пейзажи изглеждат по този начин.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари