20 ноември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

За Нощния фестивал на науката, за "Човека, който научи американците да летят" и за още нещо

Нека разбулим още повече мъглата пред личността на Асен Йорданов!

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 30 септември 2018 в 00:0015860

Тази година краят на септември отново ни срещна с едно истински, пъстро и интригуващо събитие – организираната от Британски съвет България Европейска нощ на учените, чиято есенция тази година бе в думичката REFRESH (Relate, Experience, Find Research Everywhere and SНare). От 18 ч. в 13 български града започнаха какви ли не събития, които имаха за цел да покажат най-вълнуващата, интересна и на моменти забавна страна на науката, а професията на учен беше представена като интересна и приключенска!

Когато дойде Нощта, всеки човек, желаещ да отразява това събитие, традиционно се изправя пред дилеми и направо полилеми къде да бъде и кои презентации да посети (ето и каква беше програмата). Тази година обаче аз имах готов отговор, защото бях "командирован" в едно от най-главните места на Ношта – Ларгото в София (по-точно стъкленият купол между Министерския съвет и Президенството), където не само, че поне 20 интригуващи щанда и няколко старателно подготвени презентации очакваха вниманието на посетителите, ами и аз бях един от участниците – затова и казвам "командирован".



Приносът ми към Европейската нощ на учените се състоеше в презентация и демонстрационен щанд. В първия формат темата беше "Първият български самолет и създателят му Асен Йорданов", а като експонати на масата лежаха два чифта много стари български ски – едните със сигурност от началото на 1940-те г., а другите от края на 50-те г. или началото на 60-те. Първите бяха придружени с каталог на производителя си (който на снимката горе държа в ръка), а бях подготвил и информационен лист за всеки от двата вида. Но да вървим поред.

"Той е толкова важен за американската авиация, колкото и самолетното гориво!"

Тези думи са принадлежат на сп. Mechanix Illustrated от 1945 г. и са написани за българския пилот, авиационен автор и предприемач Асен Йорданов. Той е познат най-вече като автор на първия български самолет "Йорданов 1" (или "Експрес"), но по-малко се знае за изобретенията му в САЩ и мащабно развития от него бизнес. Затова нека сега хвърлим поглед на дейността му отвъд океана.



Всъщност Асен Йорданов попада в Щатите със свой колега и приятел в началото на 20-те г., след като заминават да се включат в конкурс за околосветско авиопътешествие, но когато пристигат, с огорчение научават, че той е бил отложен поради липса на участници. Обаче българинът е вече в САЩ и му се налага да работи, за да се издържа. Той няма нищо против да се занимава с каквото и да е – първо работи всякаква неквалифицирана работа, след това си намира заетост като чертожник, а спечелените пари от заплатата си инвестира в своето езиково, инженерно и авиационно образование, което му позволява скоро сам да стане обучител на други пилоти.

Йорданов показва невероятен талант в умението да разяснява и разказва достъпно и най-сложните машинни конструкции, което става причина скоро да основе собствена консултантска компания в авиационната област. След две преименувания фирмата му става известна като Jordanoff Aviation Company.




По това време облаците на войната все повече надвисват и над САЩ и във връзка с това много хора трябва да се преквалифицират и да усвоят военноавиационната техника, започвайки от нулата. Компанията на Йорданов разработва собствен метод за нагледно обучение с бързи и сигурни резултати за абсолютно начинаещи. Един проведен тест във ВВС на САЩ показва, че сервизни техници, преминали такъв курс, могат да разглобят самолетен двигател близо три пъти по-бързо в сравнение с обучените по традиционните дотогавашни начини.

Jordanoff Aviation Company започва да провежда масови обучения на военни летци и самолетни техници и привлича заявки от гиганти като Boeing, Douglas, Lockheed, Curtiss-Wright, Consolidated и др. Компанията постепенно става един от най-големите и търсени издатели на сертифицирана техническа литература и документация в Щатите. Тя издава дебели, но изключително прегледни и ползваеми технически ръководства на самолети (като това за Boeing B-29 напр.), служещи за обучение на всички лица, заети в управлението и обслужването им, които са започнали подготовката си от равнище абсолютно начинаещи – чрез преквалификация от други професии.

Всичко това, обаче, е дело не само на самия Йорданов, а най-вече на неговите служители - десетки инженери, фотографи и художници, автори, художници, техници и инженери, които провеждат интервюта със създателите на описваните самолети. Ефективността на начина, по който техническата литература на Йорданов представя машините, е толкова висока, че се чуват мнения като: "Така един четиригодишен колеж ще може да се завърши за шест месеца! " Това се дължи и на новите видове илюстрации, въведени от Jordanoff Aviation Company. Към компанията на българина неведнъж са отправяни множество топли и благодарствени писма от най-големите самолетопроизводители на САЩ.



Трябва да отбележим и че – по поръчки от самолетопроизводители или като собствено начинание – Йорданов има дял в проектирането на редица известни машини, като Lockheed P-38 Lightning, Curtiss P-40 Warhawk, Boeing B-17 Flying Fortress и В-29…

Още преди да започне да издава техническа документация обаче, Асен Йорданов пише и множество книги по авиация, които стават хит в самолетните среди в Щатите, а и досега са търсени от любителите на ретро машините, особено днес в Интернет, където любителите ги разпространяват в електронни формати. До 1947 г. техният брой набъбва на 9! От тези заглавия може би най-известно е Your wings (1935) – книга, преведена на няколко езика и превърнала се във водещ авиационен учебник. Но съществуват и други, които ще е интересно да видим преведени и на български, например тези:



В тях е отразен и неповторимият стил на автора, включващ задължително много илюстрации, по-малко текст и винаги хумор – обърнете внимание какво казва Асен на последната страница на Your wings - "Ако сега вече не можете да летите, това не е по моя вина":




Асен Йорданов пише и хитови статии по авиация в Air News & Air Tech, Sportsman Pilot, Popular Science, The New York Times… Снима и интригуващи филми – напр. още през 1931 г. е готов с "Елмър се учи да лети" – учебен филм за авиацията, където инструктор и изпълнител на 40 въздушни каскади е самият Йорданов. По време на войната този филм става обучителен във всички бази на ВВС на САЩ.

Този човек обаче е автор не само на първия български самолет и не само на томове авиационна литература; освен това е не само бизнесмен, но и изобретател! Малко известни са напр. следните негови технологични рожби:

⦁ Frozen Gasoline System – метод за свръхохлаждане на горивото в самолетните резервоари със сух лед и спирт, за да стане то незапалимо. Това е много важно за военните самолети. Изобретението не влиза директно в работа, но принципът му на действие ляга в основата на бъдещи такива разработки
⦁ Reverse Thrust Device – намалява специфичния разход на гориво и повишава тягата на реактивните двигатели
⦁ Airbags – въздушни възглавници за самолетни пилоти (1957). Само че тогава те са във формата на предпазна жилетка, която пилотът облича

През 1946 г. пък Йорданов основава друга компания – Jordanoff Electronics – със задача да рекламира ново свое изобретение – Jordaphone. Както е описано в патента, това е "уредба за приемане и предаване на звук" и "телефонна система за автоматично отговаряне, записване на съобщения и записване на нормални разговори". На практика това е прототип на телефонния секретар, а е създаден много години преди появата му! Но това изобретение явно се оказва прекалено необичайно и неочаквано за времето си, тъй като, въпреки всичките си старания, Йорданов не успява да привлече достатъчно средства, за да преодолее съпротивата на телефонните монополи в САЩ по повод масовото въвеждане на Jordaphone.


Съществуват и други изобретения с патенти на Асен Йорданов, направени в САЩ.
Хора като човека, за когото току-що написахме няколко кратки реда, са от една "паралелна България", както аз я наричам – тази на българите, по една или друга причина работили и успели в чужбина. Асен Йорданов винаги е подчертавал, че е българин, и никога не се отказва от суфикса –off в името си. Но за разлика от САЩ, в България Асен Йорданов доскоро почти не беше познат на широката публика, обаче е радващо, че напоследък това като че престава да бъде така.
"Той е най-известният българин в Америка" – казва за него американският посланик в София Джордж Ърл през 1940 г.
"От него както аз, така и всички американски летци сме се учили на авиация" – заявява Нийл Армстронг – първият човек, стъпил за Луната.

Летището в Белград носи името на известния изобретател и иноватор Никола Тесла. Защо пък Летище София да не се нарича "Асен Йорданов"?

Ските


Двата чифта ски бяха интересен пример за по-малко позната българска техника, особено единият чифт. Марката е отбелязана като "ЕМ-КА" – фонетизирано изписване на абревиатурата МК – от Марко Костурков, името на техния производител и търговец. Показаният снощи на Нощта чифт е произведен през 1943, но вероятно моделът е малко по-ранен. Самите ски са изцяло дървени, с метални кантове на винтчета. Щеките са бамбукови, с кожени ръкохватки. Дървените кръгове в краищата са поставени, за да не потъват щеките в снега повече от необходимото. Реброто по дължината на ските е т.н. "релса" за стабилност. Захващането на обувките се осъществява с кожени каиши, които се прекарват през металните "уши", монтирани на ските, и така стягат обувката. Надписът на металната табелка в средата на всяка "ска" е характерен и внушителен – "ЕМ-КА. Този знакъ гарантира за доброкачественость".
Тези ски ми попаднаха буквално преди три дни съвсем случайно и това са сведенията, които досега успях да събера за тях.




Другите ски бяха от по-известната (особено на по-старото поколение) марка "Пирин Турист" и датират от началото на 60-те години. Произвеждани са в София (кв. Дървеница) от завода "Спортпром" до 1975 г., а след това производството им се мести в гр. Чепеларе). Изработени са от ясенова дървесина и 2 бр. фибростъклени ленти по цялата дължина. Металните кантове от долната страна също са на винтчета. (Има сведения, че тези кантове са се купували и монтирали допълнително.) Захващането на обувките е от стар тип – т.н. "кандахар". При него обувката се заклинва отпред, пружината се слага на петата, а после се опъва с лоста напред, за да стегне. Тази система не освобождава крака при падане, за разлика от днешните автомати. Названието "кандахарка" идва от пистата Кандахар в Гармиш-Партенкирхен. Интересно е да отбележим, че ползващите ги скиори са мажели ските с парафин или въобще мазнина, за да се пързалят по-бързо.

Антон Оруш, Sandacite.BG – https://www.sandacite.bg


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.