За първи път ДНК тестове разкриват генетични адаптации за гмуркане (видео)

НаукаOFFNews Последна промяна на 23 април 2018 в 13:10 8741 0

Кредит Melissa Ilardo

Гмуркачите от народа от Баджау в Югоизточна Азия са известни с това, че могат да задържат дълго дъха си, докато ловят риба с харпун или събират други морски дарове. Обикновено за един ден тези "морски номади" прекарват до пет часа общо под водата.

 Гмуркачите от този народ прекарват 60% от времето си напълно под водата, график, сравним с този на морските видри. Някои могат да задържат дъха за 13 минути по време на гмуркане на дълбочина до десетки метра без никакво специално оборудване, разказва ScienceNews.

Техните способности може да се дължат на необичайно големите им далаци, които им осигуряват по-голямо количество носещи кислород червени кръвни телца, съобщават еволюционният генетик Мелиса Илардо (Melissa Ilardo) и колегите й в списание Cell.

Само с тази самоделна маска този гмуркач от народа Баджау прекарва неверотно много време под водата. Снимка: Melissa Ilardo

"Много деца Баджау се научат да плуват, преди да се научат да ходят", разказва Илардо от Копенхагенския университет. Някои видове тюлени имат по-големи далаци и Илардо се запита дали същото не важи и за Баджау. Когато един бозайник поеме дъх и се гмурне, организмът му реагира, забавяйки сърдечната честота, свивайки кръвоносните съдове в крайниците и свивайки далака, за да освободи съхраняваните оксигенирани еритроцити.

Повече от 50 представители на народа Баджау от крайбрежното село Джая Бакти предоставиха проби за изследване на ДНК и позволиха на Илардо да измери далака им с ултразвук. Тя и колегите й сравниха данните с тези от подобни образци, дадени от друга етническа група, наречена Салуан, която живее на около 25 километра, но не прекарва много време във водата.

Далаците на Баджау са около 50% по-големи от тези на Салуан, отбелязва Илардо.

В ДНК тестовете показват, че Баджау имат генетични варианти, свързани с уголемения размер на далака. 

В генома на Баджау са намерени генетични особености, осигуряващи повишено ниво на хормони на щитовидната жлеза, което вероятно води до увеличаване на размера на далака. По-активни при тях са и гените, които допринасят за стесняване на кръвоносните съдове и икономичното потребление на кислорода.

Генът FAM178B, който влияе върху нивата на въглероден диоксид в кръвта, също е и важен фактор за контрол при задържането на дъха. Версията на FAM178B, която е разпространена в Баджау, изглежда е дошла от Денисовия човек, група древни хоминиди, обитавали Азия. Ясно е, че когато съвременните хора навлизат в Азия, те се чифтосват с Денисовците и наследяват част от тяхната ДНК. Един ген от Денисовия човек дава на съвременните тибетци решаваща адаптация, която им позволява да оцеляват на висока надморска височина. Възможно е друг ген да е дал на Баджау предимство под водата.

"Но все още не сме потвърдили това", коментира Илардо за Тhe Аtlantic. "Трябва да направим още анализи".

Учените отбелязват, че всички тези функции са резултат от естествения подбор и еволюционната адаптация към живот в морето, който изисква постоянни гмуркане за добив на храна.

Между другото, една такава адаптация е открита през 2003 г., когато учените откриват, че очите на Баджау са по-приспособени за гледане под вода.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !