Тази седмица може би ще видим първите снимки на хоризонта на събитията на черна дупка.

Но други проекти също работят в тази насока - наскоро астрономите току-що успяха да уловят първия по рода си директен образ на прашния пръстен (тор), заобикалящ свръхмасивната черна дупка в ядрото на Лебед А, една от най-мощните радиогалактики във Вселената, съобщава Sci-news.

Някои галактики, наречени радиогалактики, съдържат високоактивни свръхмасивни черни дупки, които са особено силно излъчващи в диапазона на радиовълните. Такава черна дупка е заобиколена от материята, попадаща в нея, във формата на диск, а около този диск има гигантски пръстен (тор) от прах.

Учените успяха да заснемат структурата на този тор в рамките на радиогалактиката Лебед А (Cygnus A). Въпреки че Лебед A е на разстояние около 760-800 милиона светлинни години, тя е един от най-ярките радиоизточници в земното небе.

В центъра на Лебед A се намира свръхмасивна черна дупка, еквивалентна на масата от около 2,5 милиарда слънца, която активно се увеличава с огромни количества материя и изстрелва от двата си полюса релативистични джетове (струи) от плазма на разстояние светлинни години в пространството.

Тези характеристики - свръхмасивната черна дупка, акреционният диск, релативистките джетове - се комбинират, за да образуват нещо като "унифициран модел" на активното галактическо ядро ​​(active galactic nucleus - AGN). Такива ядра могат да изглеждат коренно различни в зависимост от вида на галактиката, в която се намират. Квазарите, блазарите, радиогалактиките и Сийфъртовите (нискосветими активни) галактики имат изключително ярки AGN, но с различни свойства.

Тези различия могат да бъдат обяснени с прашния тор, който затъмнява някои характеристики на AGN в зависимост от ъгъла на наблюдение на системата.

Още едно обяснение защо един и същи тип обект изглежда различно, когато се гледа от различни ъгли, е дебелият прашен с форма на поничка тор, заобикалящ вътрешните части на черната дупка.

"Торът помага да се обясни защо обекти, познати с различни имена, всъщност са едно и също нещо, просто наблюдавано от различна гледна точка, но никога преди не сме виждали това директно в такава ярко излъчваща радигалактика", коментира д-р Крис Карили (Chris Carilli), астроном в Националната радиоастрономическа обсерватория (NRAO).

През 2016 г. в близост до центъра бе открита втора свръхмасивна черна дупка - доказателство, че в някакво не космологично далечно минало галактиката се сблъскала с друга. Другата свръхмасивна черна дупка съоо "оживя", след като попадна  достатъчно близо до материал, за да стане активна.

Ще се слеят ли някога двете свръхмасивни черни дупки? Възможно е - тогава двете свръхмасивни черни дупки произведат една огромна супер свръхмасивна дупка, може би от 66 милиарда слънчеви маси.

От наша гледна точка AGN на Лебед A е разположен странично, така че торът закрива черната дупка. Галактиката е около 10 пъти по-близо от всяка друга галактика с подобна сила на радиоизлъчване - така че екипът на NRAO използва  радиочестотния интерферометър на VLA (Very Large Array - много голям масив), за да се опита да разгледа по-отблизо този теоретичен тор.

Наблюденията с VLA разкриват директно газовия тор на Лебед A, който има радиус от почти 900 светлинни години. Този газ се разпределя в струпвания, обикаляйки свръхмасивната черна дупка в сърцето на Лебед А. 

„Наистина е страхотно да видим най-накрая преки доказателства за нещо, за което отдавна сме предполагали, че трябва да бъде там”, заяви д-р Карили.

Резултатите от изследването са публикувани в The Astrophysical Journal Letters.

Концепция на художник за активно галактическо ядро. Кредит: Bill Saxton / NRAO / AUI / NSF.

Още по темата

07/04/2019

Земята

Поглед към възможното бъдеще: Астрономи намериха планета, която надживя Слънцето си

02/04/2019

Космос

4 неща, които ще научим от първата снимка отблизо на черна дупка (видео)

25/05/2017

Космос

Втора свръхмасивна черна дупка случайно намериха в радиогалактика

25/05/2017

Космос

Струя плазма изглежда се движи 5 пъти по-бързо от светлината