За скрито, но силно смъртоносно заболяване, алармира екип микробиолози

Никола Кереков Последна промяна на 13 януари 2016 в 09:00 9569 3

Кредит Larry Stauffer, Oregon State Public Health Laboratory, USCDCP

Култура на Burkholderia pseudomallei, растяща на кръвен агар

Малко известно заболяване може би убива почти толкова хора, колкото и морбили - вероятно близо 90 000 само за 2015 г. - а в същия момент много малко хора са чували за него, дори сред лекарите в районите, където смъртността е най-висока.

То може да се прояви десетилетия след инфекцията и по много различни начини: като абсцес; като бърза системна инфекция с треска, главоболие и болка или като белодробна инфекция, придружена с кашляне и болки в гърдите, която лесно може да бъде объркана с туберкулоза.

Неизвестното заболяване е мелиоидоза и в последните дни екип от учени са алармирали за заболяването в публикация, която осигурява първата глобална оценка за честотата и броя на смъртните случаи причинени от него. "Много съм щастлив да видя това изследване публикувано," коментира Алфредо Торес (Alfredo Torres), микробиолог от University of Texas Medical Branch в Галвестоун, който не е участвал в работата. "Това показва доста ясно, че това заболяване е било силно подценявано и че трябва да му се обърне много повече внимание."

Мелиоидозата се причинява от бактерията Burkholderia pseudomallei, която обичайно обитава почвата. Хората и някои животни могат да се инфектират през наранявания по кожата или когато вдишат контаминират прах или пият контаминирана вода. Микроорганизмът може да доведе до остро заболяване непосредствено след заразяване или да остане скрит в продължение на десетилетия преди рязко да се развият пълните прояви на мелиоидоза, характеристика която е дала едно от неофициалните имена на заболяването - "виетнамска бомба със закъснител." Мелиоидозата е резистентна на много от антибиотиците - дори когато са подложени на лечение, до половината от пациентите умират.

Открита преди повече от 100 години в столицата на Бирма, Янгон (тогава наречена Рангун), заболяването се смята за ендемично за Югоизточна Азия и най-северните райони на Австралия. Тя също влиза в списъка на САЩ за потенциални биотерористични агенти - B. pseudomallei може да се аерозолира и е била изследвана като биооръжие от САЩ и други държави. Налице е нарастващо подозрение, че милиоидозата всъщност е много по-разпространена, отколкото се е смятало до сега. Наскоро е имало доклади за случаи от няколко страни в Африка и Латинска Америка, например. Където и да потърсили заболяването, учените се натъкнали на него, коментира Торес: "Бразилия, Индия... същото положение отново и отново." През 2014 г., при проучване американските Центрове за контрол на заболяванията и превенция (CDC) излезли с доклад, че заболяването е ендемично също и за части от Пуерто Рико.

Рентгенова снимка на белодробна пневмония вследствие на мелиоидоза.

За да оцени глобалната ситуация със заболяването, ученият Дирек Лиматуроцакъл (Direk Limmathurotsakul) от Mahidol Oxford Tropical Medicine Research Unit в Бангкок използвал модел, който разделя земната повърхност на планетата на 8 млн. квадранта с размери 5 на 5 км. От данните за характеристиките на почвата, температурата, валежите и повече от 22 000 доклада за инфекции при хора и животни, записани през последните 100 години, той изчислил колко е подходяща почвата във всеки квадрант за развитието на B. pseudomallei. Използвайки данни за вече известни ендемични райони като Тайланд, тогава той изчизлил колко вероятно е заболяването да е налично и в момента. Моделът показва, че заболяването е много по-често в областта на тропиците, което включва 34 държави, където тя не е била докладвана до сега. Лиматуроцакъл и колегите му са публикували своите заключения наскоро в Nature Microbiology. Те изчисляват, че е имало около 165 000 случая само през 2015 г., включително 89 000 смъртни случая. Какво при всяко моделиране, това предвиждане идва с известно ниво на несигурност. Авторите определят като вероятен интервал между 68 000 и 412 000 за броя на случаите и между 36 000 и 227 000 за броя на смъртните случаи.

"От отдавна подозирах, че B. pseudomallei се среща в много държави, където преди не е била идентифицирана," разказва Дейвид Спиирт (David Speert), специалист по инфекциозни заболявания към Университета на Британска Колумбия във Ванкувър, Канада. Не само че мелиоидозата често се диагностицира погрешно като друго заболяване, но и самата бактерия е много трудна за отглеждане в лабораторни условия, което я прави доста трудна за идентифициране. "Към тези проблеми трябва да добавим и факта, че B. pseudomallei е най-чувствителна към най-скъпите антимикробни средства и затова е много вероятно съответното лечение да не е налично, дори ако се извърши правилно диагностициране," разяснява Спиирт.

В много държави, където мелиоидоза никога не е докладвана, лекарите най-вероятно просто не са обучени да следят за нея. Лиматуроцакъл и колегите му са приоритизирали 79 държави, които се нуждаят от подсилване на диагностичния капацитет за детектиране на заболяването и микроорганизма. "Ако лаборантите не са наясно, че трябва да тестват и за това, те просто биха изхвърлили културата, тъй като тя изглежда като замърсена от почвата," коментира Лиматуроцакъл.

Само няколко случая на мелиоидоза се регистрират в Щатите всяка година, като почти всички от тях са при хора, които са пътували до региони, където бактерията е ендемична. Но в доклад от миналата година, обобщаващ ррезултати от 2008 до 2013 г., CDC отбелязва, че "три от случаите на мелиоидоза възникнали в жители на САЩ, които не са пътували никъде (нито извън Щатите, нито в региони, където мелиоидозата е ендемична), което показва, че вероятно съществуват неизвестни досега източници на инфекция в самите Щати." Моделът на Лиматуроцакъл предполага, че най-южните щати имат подходящите условия за оцеляването на бактерията в почвата. "Това поставя на дневен ред вероятността от последващи инфекции, ако микроорганизмът бъде привнесен," обяснява Спиирт. Всъщност през ноември 2014 г. възникнало малко огнище в Изследователския Център за Примати Tulane в Луизиана, когато патогена бил пренесен от мишки, които били експериментално инфектирани, на примати. Въпреки че почвата около центъра не е никак подходяща, бактерията може да се засели в други райони на Луизиана, като Ню Орлиънс, смятат авторите.

"Изследването е важно," коментира Питър Хоутц, декан на Националната Школа по Тропическа Медицина към Baylor College of Medicine в Хюстън, щата Тексас. "То потвърждава високия брой смъртни случаи по света, така че мелоидозата се класира наред с висцералната лейшманиоза като една от водещите причини за смърт от пренебрегвани тропически заболявания." Мелоидозата е толкова силно пренебрегвана, че дори не влиза в последния списък на СЗО за пренебрегваните тропически заболявания, споделя Торес. Той смята, че това трябва да се премени. "Наистина се надявам тази публикация да отвори очите на хората, от които зависи определянето на здравната политика."

Източник: Science Magazine

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

14.01 2016 в 18:14

Смъртността от морбили в тропическите райони на планетата, които са известни с особената си бедност и хората често са недохранени е много над 1:1000 в модерния свят. Тя се движи около 10%, но може да достига 20-30%. Морбилито никак не е за подценяване особено предвид високото си инфекциозно число. Както разбира се и това заболяване. Изобщо пренебрегваните тропически заболявания са мамата си джаса - трепят яко народ, но понеже убитите са бедни, пък основно богатите държави спонсорират изследванията и дават тяхната насока, се получава много неприятен конфликт между морално-етичното и чисто практичното.

13.01 2016 в 20:20

Много се извинявам, но от 165 000 заболели и 89 000 смъртни случая, това прави към 54% смъртност.
При Морбили смъртността е 1:1 000.
Птичи грип, свински грип, ебола, сега мелиоидоза. От СЗО забравиха да кажат ваксината кога ще започне да се продава?

13.01 2016 в 13:39

Оправете линка, вграден във фразата "са приоритизирали 79 държави, които се нуждаят от подсилване на диагностичния капацитет за детектиране на заболяването и микроорганизма."
В момента дава грешка и несъществуваща/изтрита страница от сайта към който води.