Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
22 октомври 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Заболяване ли е злото? ИДИЛ и неврологията на бруталността

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 15 юли 2016 в 12:44111770

Как обикновеният човек се превръща в злодей?

Защо привидно нормален младеж, по-късно се появява във видео извършващ хладнокръвна екзекуция в името на джихада? Преди 70 години човечеството се е питало нещо подобно за охраната в нацистките концентрационни лагери - и, за съжаление, отговор не е намерен.

В един свят, където се ширят идеологически убийства, е крайно необходим напредък в този проблем, апелира NewScientist.

Но преформулирането на злото като болест е спорно. Някои смятат, че това би могло да оправдае отвратителни терористични актове или да даде в ръцете на екстремистки организации рецепта за радикализиране на повече млади хора. Други възразяват, че това отрича потенциала у всеки от нас да се противопостави на злото. Привържениците обаче твърдят, че ако злото наистина е патология, тогава общество трябва да се опита да диагностицира потенциално опасните индивиди и да намали ефекта на доминото. А ако можем да направим това, може би можем да обърнем радикализацията в обратна посока.

Седемте симптоми на злото

Идеята, че злото е заболяване, се основава на наблюдението, че масовите убийци имат някои общи черти:

  1. Компулсивно повтарящо се насилие
  2. Обсесивни вярвания
  3. Бърза десенсибилизация към насилието
  4. Равно емоционално състояние
  5. Разделяне на насилието от ежедневните дейности
  6. Подчинение на авторитета
  7. Възприемане на качествата на членовете на групата като добродетели

След Втората световна война, поведението на охраната в нацистките концлагери се превръща в обект на изследване, като някои изследователи виждат в тях идеологически мотивирани палачи, а други - просто изпълняващи заповеди, без да мислят. Дебатът се разгоря отново в средата на 90-те години по повод геноцида в Руанда и клането в Сребреница в Босна. През 1996 г. във водещото медицинско списание The Lancet е публикувана редакционна статия, която посочва, че никой не е обръщал внимание на злото от биологична гледна точка. Неврохирургът Ицхак Фрийд (Itzhak Fried) от Университета на Калифорния, Лос Анджелис, решава да се изправи пред предизвикателството.

Немски войник с еврейка и детето й пред фотограф по време на кланетата на Ивангород в Украйна през 1942 г.

В доклад, публикуван през 1997 г., той твърди, че превръщането на хора, които не са склонни към насилие в убийци рецидивисти се характеризира с набор от симптоми, които показват едно често срещано състояние, което той нарича синдром на E (виж "Седем симптоми на злото"). Той предполага, че това е резултат от "когнитивна фрактура" в област на мозъка, наречена префронтален кортекс (PFC), участваща в рационалното мислене и вземането на решения. Тя спира да обръща внимание на сигналите от по-низшите мозъчни области и преминава на овърдрайв.

Поредицата от промени в мозъка е наречена синдром на E - E като evil  - "зло".

Идеята завладява въображението на хората, разказва Фрийд, защото тя предполага, че бихме могли да дефинираме и опишем този основен недостатък на човешкото състояние. "Точно както съвкупността от симптоми като повишена температура и кашлица може да означава пневмония, определянето на набора от симптоми, които са признаци на този синдром може да означава, че бихте могли да го установим в ранните му стадии." Но това е една теория, която не е доказана. Науката за мозъка извървя дълъг път от тогава, а Фрийд организира конференция в Париж миналата година, за да преразгледа концепцията.

Като начало разбирането защо хората убиват е близо до разбирането как те вземат решения, и невролозите на конференцията са единодушни при по този въпрос. Теорията на Фрийд започва с предположението, че хората обикновено имат естествено отвращение към нараняване на другите. Ако той е прав, как се случва така, че по-висшите мозъчни функции надделяват над този инстинкт при хората със синдрома на E? 

Навик ли е убийството?

Фрийд предполага, че хората изпитват интуитивната реакция, когато убиват за първи път, но някои бързо стават десенсибилизирани (губят чувствителност). А първичния инстинкт може по-лесно да бъде преодолян, когато хората "просто следват заповеди". В непубликуван труд, Патрик Хагард (Patrick Haggard) от Университетския колеж на Лондон (University College London), използвайки сканиране на мозъка, показва, че това е достатъчно, за да ни накара да се чувстваме по-малко отговорни за действията си. "Като че ли хората субективно се дистанцират от неприятното събитие, което причиняват", коментира той. 

Палестински деца - кой може да прецени дали поведението им се регулира от висшата нервна дейност? Снимка: Shahid Aziz/EPA

Но поразява огромното количество масови убийства, както съвременни, така и исторически, чиито извършители често избират да убият без заповеди. В книгата си "Обикновени мъже" (Ordinary Men), историкът Кристофър Браунинг (Browning) разказва случая за нацистката единица, наречена резервен полицейски батальон 101. Никой от членовете на този блок не е бил принуден да убива. Малка част го прави с нетърпение още от самото начало, но те ​​може да са били психопати или със садистични наклонности. Но болшинството от тези, които не са искали да убиват скоро претърпяват трансформация, ставайки също толкова безмилостни. Браунинг ги нарича "рутинни" убийци - "сякаш, след като бяха решили да убиват, това бързо се превръща в навик".

Навикът отдавна са счита за полуавтоматично поведение, с които не се занимава висшата нервна дейност. Това изглежда подкрепя идеята, че нисшият мозък контролира, когато на пръв поглед нормални хора стават убийци. Но това тълкуване се оспорва от ново изследване, публикувано в PNAS, от невролога Ан Грейбиел (Ann Graybiel) от Масачузетския технологичен институт. Тя изучава хора с общи психични разстройства, като например пристрастяване и депресия, които водят до обичайно лоши решения за тях. В високорискови ситуации, те са склонни да омаловажат щетите спрямо ползите и приемат нездравословно ниво на риска. Работа на Грейбиел показва, че висшият мозък е виновен.

Можем просто да натиснем едно копче

Тя използва в експериментите си техника, известна като оптогететика, която позволява на светлината да регулира активността на гените на невроните в префронталната кора на плъхове.

Това не би било допустимо при хора, но когнитивни или поведенчески терапии, или лекарства, могат да постигнат същия ефект. Грейбиел смята, че може би дори е възможно да се спрат хората, решили да убиват, на първо място, като бъдат накарани да анализират на щетите и ползите, които ще получат, да речем, взривявайки себе си в претъпкан автобус.

В отделни експерименти с поемащи риск плъхове, нейният екип установява, че оптогенетичното намаляване на активността в част от лимбичната система, която комуникира с префронталната кора, стриатума, прави плъховете по-чувствителни към риска: "Ние можем просто да натиснем едно копче и радикално да променим поведението си", казва тя (Cell, том 161, стр 1320).

Гуантанамо, Куба, където задържаните са "под карантина". Снимка: Zuma Press/Eyevine

За едни - терорист, за други - борец за свобода

Дали обществото ще толерира подобни интервенции е друг въпрос, признава Грейбиел. Ако един човек за някой е терорист, а за друг - борец за свобода, кой следва да определи дали поведението му е лошо? Тази гледна точка се подкрепя от антрополога Скот Атран (Scott Atran) от Университета на Мичиган, който миналата година, адресира към Съвета за сигурност на ООН изследванията си върху идеологически мотивираното насилие. "Ал Кайда и ИДИЛ твърдят, че нападенията над Хирошима и Нагасаки са зло," казва той.

Атран се противопоставя на идеята за патологизиране на злото, а и други споделят съмненията му. За социалния психолог Стивън Райкър (Stephen Reicher) от Университета на Сейнт Андрюс, Великобритания, проблемът със синдрома на E е, че той разделя света на наш и техен. Патологизирането на злото предполага, че само хора с "повреден ум" са способни на зло, а всъщност всичко това се определя от нас като "правилно" или "неправилно". Ако искаме да направим от света място с по-малко насилие, коментира той, трябва да помислим в този контекст. А това изисква от нас да отстъпи от позицията на индивида и погледнем групата.

Фрийд не е привърженик на използването на лекарства за лечение на синдрома на Е. Вместо това, той смята, че трябва да използваме нашите познания в невронауката за ранно идентифициране на радикализацията, да се изолират засегнатите и да им се помогне да се променят. "Трябва да се направят широко известни "Признаците и симптомите на злото", така че хората да могат да ги забележат", коментира той. Когато става дума за превенция, той смята, че най-добрият ключ е образованието. И в това са съгласни и неговите противници.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.