Бенките, които са малки доброкачествени тумори, спират да растат и не се превръщат в огнище на рак на кожата, защото техните клетки произвеждат протеин р15, който ги кара да спрат деленето, се казва в статия, публикувана в списание Cancer Discovery.
"Мутацията в гена BRAF, която предизвиква появата на бенки, освен това заставя клетките да ескпресират молекули на протеина р15, потискащ растежа на раковите клетки, който действа като молекулна "спирачка", прекратяваща клетъчното делене. Усиленото делене е това, което отличава меланома, ракът на кожата, от бенките. Ако клетките на бенките изгубят тази "спирачка", те могат да се превърнат в рак," - обяснява Тод Ридки (Todd Ridky) от Университета на Пенсилвания във Филаделфия, водещ автор на изследването, в пресрелийза на университета.
Такива протеини са продукт на гени означавани като тумор-супресорни гени, а p15 е само един от тях (генът който го кодира при човек се нарича CDKN2B). Мутации в тези гени и съответно дефектни техни версии водят до загуба на способността на тези протеини-спирачки да регулират клетъчното делене, което от своя страна може да доведе до неконтролируем растеж и рак. Накои видове рак например не могат да се развият, докато не се осъществи мутация в един или няколко от тези контролни гени.
Екипът на Ридки стигнал до тези изводи, експериментирайки с парчета от "изкуствена" човешка кожа, отглеждана лабораторно, чийто клетки са получени от нормални човешки бенки и тумори на меланома. Учените трансплантирали парчета от тази кожа в тялото на мишки и наблюдавали дали ще се превърнат в тумори.
Експериментите показали, че мутациите в гена BRAF не са достатъчни за развитието на меланома. Нарастването на тумора е възможно само ако в меланоцитите - пигментните клетки на кожата - липсват молекули на протеина р15. В противен случай, растежът и деленето на меланоцитите спира, когато колонията им достигне размер от няколко милиметра.
Сравнявайки състава на пигментните клетки в бенки и чиста кожа, учените с изненада открили, че първата съдържа 140 пъти повече молекули р15, а в раковите култури този протеин напълно отсъства.
По-нататъшните експерименти показват, че това се случва, защото мутацията BRAF кара клетките на кожата да отделят огромно количество сигналния протеин TGF-Beta, който контролира баланса между растеж и самоунищожение. Когато концентрацията на веществото в кожата достигне определено критично ниво, р15 се включва и започва да забавя клетъчното делене.
Ридки и екипът му имат намерението в близко бъдеще да проверят предположението си, че протеинът р15 може да бъде свързан и с други видове рак.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари