Ако случайно имате в дома си някое пухкаво животинче, със сигурност знаете колко много обича да бъде милвано.
Подобно на тях, ние, хората, също обичаме да ни галят.
Но защо ни харесва това?
Умишлени, бавни, нежни и относително продължителни движения
Кучетата обичат да ги търкат по корема. Котките се размазват, когато ги чешете на едно специално място между ушите. Прегръдките ни дават комфорт и удоволствие. Ако ударите ръката си в нещо, бързото разтриване ще намали болката.
Всичко това се основават на чувството за допир и показват каква огромна роля играе той върху нашето емоционално състояние. Макар че не всички докосвания са приятни, всички бозайници изглежда, че обичат да ги галят дълго и нежно.
Този специфичен вид движение стимулира набор от неврони, известни като MRGPRB4+, съобщава изследване, публикувано в Nature Neuroscience през 2007 г. Авторите са работили с генно модифицирани мишки, чиито MRGPRB4+ неврони са модифицирани, за да светят, когато се активират (оптогенетика). Допирът, но не всеки, а само такъв при температури около тази на човешката кожа активират невроните, предизвиквайки приятно усещане у животното, установи екипът.
Тези неврони са свързани с космените фоликули в кожата и са относително големи. Те са оформени така, че реагират само на продължителни движения, а не на по-локализирани такива като щипане или убождане.
Кожата на бозайниците може да се раздели на два основни вида: гола (неокосмена) вляво и космата кожа (вдясно). В голата кожа се намират четири вида механични сензорни крайни органи. Една от отличителните черти на кожата на бозайниците са космите и независимо дали са дебели или тънки, космите играят ключова роля в регулирането на телесната температура. Освен това, космените фоликули са специализирани механични сензорни органи. Неокосмената и косматата кожа представляват морфологично различни, но високоспециализирани механосензорни органи, всеки от които може да медиира уникални функционални реакции или аспекти на допир. Кредит: The Sensory Neurons of Touch, Victoria E. Abraira and David D. Ginty
Ние, хората, също имаме същите неврони, вградени в фоликулите на покритите с коса части от кожата ни. Това предполага, че MRGPRB4+ невроните реагират на докосване на самата кожа, а не на движенията, предавани чрез космите. Това се подкрепя и от факта, че индивидът може да изпита приятно усещане от погалване, прегръщане или милване дори след като му е опадала косата или се е избръснал. Ако MRGPRB4+ невроните бяха свързани към космите на косата, вместо с фоликулите, това нямаше да е така.
"Изследователите подозират, че подобни сензорни неврони със сравними свойства съществуват и при хората и при повечето космати бозайници", обяснява Дейвид Андерсън (David Anderson), един от съавторите на изследването.
„Тъй като усещането е свързано с космените фоликули, животните, които имат повече от тях, като котките и кучетата, вероятно чувстват вълни от удоволствие, когато са галени. Вероятно невроните, които регистрират погалването, са свързани с висшите мозъчни кръгове, които създават чувството за награда или удоволствие".
За да потвърди тези констатации, екипът допълнително модифицира някои мишки, така че същите неврони да могат да се активират биохимично чрез инжектиране на лекарство. Когато на гризачите им е дадена възможност за избор между две камери, контролна, в която нищо не се е случва, и друга, в което се появява усещане за допир с медикамент, мишките избират последната. Това означава, че животните разбират, че усещанията, причинени от активирането на MRGPRB4+ невроните, са приятни. Мишките също така показват по-малко признаци на стрес, след като получат химическото си "погалване".
Така че да обобщим, окосмените, животните с козина (т.е. бозайниците), се наслаждават на усещането, че са домашни любимци. Това се предава от невроните, свързани с космените фоликули в кожата и се предизвиква само от умишлени, бавни, нежни и относително дълги поглаждания по кожата или козината.
Но остава въпросът - защо бозайниците са еволюирали, за да изпитват удоволствие от този вид допир?
Създаване на приятели
"Е, как си, как са децата?" Кредит: Anthony / Pixabay
За бозайниците, особено социалните, докосването е чудесен начин да се създават приятели и да се укрепват връзките. Нашите диви братовчеди се грижат един друг като си премахват взаимно вредните паразити кожата си, тъй като не могат да го направят сами. Но минали изследвания показват, че те се занимават с това поведение много по-дълго от необходимото от чисто хигиенна гледна точка. Пощенето може да има много практична, дори важна цел, но приматите изглежда, че просто го правят и за удоволствие, забавление или за социализиране.
За хората обикновено пощенето не е публична дейност, но ние също използваме социално докосванията. Прегръдки, ръкостискане, потупване по рамото, това са малки жестове, които са се установили като укрепващи семейните или социалните връзки.
Удоволствието на бозайниците от погалването вероятно е започнало като практичен ритуал - например при ухажването - и нашата физиология по-късно е еволюирала, насърчавайки дейността с положителни усещания. Подобно поведение вероятно представлява еволюционно предимство, тъй като укрепва здравето, хигиената, връзките и доверието сред групата, като по този начин увеличава шансовете за оцеляването на всички нейни членове. Възможно е и това удоволствие от галенето да помага на бебетата бозайници да запазват топлината си, сгушвайки се в своите родители и братя и сестри, като по този начин придобиват еволюционно предимство в ранна възраст.
Кредит: elaine/Flickr, CC BY-NC-ND
Независимо от причината, крайният резултат е изключително ефективен за стимулиране на връзките, социалното взаимодействие и доброто настроение. Активирането на MRGPRB4+ невроните освобождава ендорфини и окситоцин в мозъка (това помага при облекчаване на болката, за релаксация и привързване) и може да доведе до временно намалени нива на кортизол (хормон на стреса). Този химичен коктейл отпуска нас или нашите домашни любимци, потиска агресията в зародиш и предизвиква чувство на удоволствие.
Кредит:Unsplash
В нашия мозък
Една статия, публикувана в NeuroImage през 2016 г., разглежда моделите на “активиране на мозъка по време на 40 минути приятно докосване”. Авторите работят с 25 участници, които „са галени 40 минути с мека четка, а в същото време са сканирани с функционален магнитен резонанс [fMRI], и е оценено усещането им за удоволствие от погалването с четка“.
Изследователите откриват, че погалването първоначално силно активира невроните в соматосензорния кортекс, въпреки че това намалява по интензивност с течение на времето - вероятно поради привикване със стимула. Привикването постепенно намалява реакцията при продължително или повтарящо се стимулиране. То например ни прави по-малко чувствителни към определена миризма, ако дълго време сме били изложени на нея.
В същото време, нивата на активност в мозъчните структури, известни като орбитофронтален гирус (OFC - orbitofrontal cortex, орбитофронтална кора) и путамен (putamen) се повишават, стабилизирайки се за около 20 минути. Някои структури на островната кора (posterior insula) също са по-активни през това време. Екипът смята, че това повишаване на мозъчната дейност се изразява в субективното удоволствие, което всеки участник чувства - всъщност мозъкът ни награждава за това, че правим нещо.
Работата на орбитофронталната кора е свързана с депресията при хората. По-специално, едно проучване, публикувано в Brain през 2016 г., съобщава, че участниците с депресия показват по-слаби невронни връзки между медиалния (среден) OFC и хипокампуса, който е свързан с паметта. Те също така показват по-силни нервни връзки между латералния OFC и други области на мозъка. Проучването работи с 421 пациенти със силно депресивно разстройство и 488 контролни лица.
Авторите на изследването обясняват, че медиалният OFC се активира, когато обработва или „администрира” възнагражденията под формата на удоволствие. Все още не е ясно точно какво означават тези по-слаби връзки, но се предполага, че хората с депресия намират по-трудно достъп до щастливите или позитивните си спомени. В същото време, средният OFC - когато има по-силни връзки с други мозъчни области - участва в обработката или администрирането на не-наградите или „наказанията“.
Molecular genetic visualization of a rare subset of unmyelinated sensory neurons that may detect gentle touch, Qin Liu et al
И накрая, една статия, публикувана в Current Biology миналата година, съобщава, че "латералният OFC е обещаваща нова цел за стимулиране при лечение на разстройства" като депресия. Екипът работи с 25 участници, използвайки електроди за стимулиране на различни области на мозъка им, като в същото време всеки участник наблюдава и попълва анкета за своето настроение според самооценката си.
Действия като погалване, милване, масаж активират невроните в OFC, същото е постигнал екипът, използвайки техники на директна стимулация на мозъка.
Така че едно нежно докосване може да е точно това, от което се нуждаете, когато се борите с лошото настроение.
А ако няма никой наблизо, вземете четка и отделете 20 минути от графика си, за да хакнете своя OFC.
Източник:
Molecular genetic visualization of a rare subset of unmyelinated sensory neurons that may detect gentle touch, Qin Liu et al.
Why Petting Feels Good, Science
Why do pets like pats?, ZMEScience
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари