Преди около 49 милиона години един гущер с дълга опашка е възприемал света не с две, а с четири очи, смята ново проучване, публикувано в Current Biology.

Гущерът, наречен Saniwa ensidens, е първото известно челюстно гръбначно с четири очи, твърдят изследователите.

Днес безчелюстната минога е единственото известно гръбначно същество с четири очи.

Третото и четвъртото око на S. ensidens са разположени на върха на главата на гущера, където се намиратт епифизните* и парапинеалните* органи на гущера. Тези подобни на очи фотосензорни структури са играли роля и в ориентацията, и в циркадианските и годишните цикли на влечугото.

Откритието помага на учените да разберат еволюционната история на епифизните и парапинеалните органи в гръбначните животни, твърдят изследователите.

^{*Парапинеални органи (покрай епифизата) - зрителната или фоторецепторната част на епифизната жлеза при някои гущери.}

^{*Епифизата, наричана още пинеална жлеза (corpus pineale) е шишарковидно тяло или "трето око", е малко образувание, което се отнася към междинния мозък. Епифизата изработва серотонин, който се превръща в мелатонин.} 

Фоточувствителният епифизен орган се среща при доста нисши гръбначни, т.е. гръбначни, като риби и жаби, които снасят яйцата си във водата, отбелязват изследователите. Този фоточувствителен орган е наричан ​​"трето око".

"От една страна съществуваше идеята, че третото око е просто намалено [изчезнало] независимо в много различни гръбначни групи, като бозайници и птици и се е запазило само при гущерите от всички гръбначни, обитаващи земята", коментира водещият изследовател Кристер Смит (Krister Smith), палеоантрополог в Изследователския институт Senckenberg в Германия. "От друга страна битуваше идеята, че третото око при гущерите е еволюирало от друг орган, наречен парапинеал, който е добре развит при миногите. Тези две идеи не се съчетават".

Новооткритите очи в S. ensidens помагат да се изясни тази мистерия.

"Чрез откриването на гущер с четири очи, в който и двата вида - и епифизните и парапинеални органи оформят окото в горната част на главата, можем да потвърдим, че третото око на гущера наистина е различно от третото око на другите гръбначни животни", обяснява Смит.

Смит и неговите колеги правят откритието, като разглеждат отново музейни екземпляри на S. ensidens, събрани преди 150 години край вулкана Grizzly Buttes във формацията Бриджър в Уайоминг. Изследователите изследват 1.3 метровия гущер със скенер с компютърна томография (computed tomography - СТ), който след това сглобява 3D дигитални изображения.

Томографските изследвания показват, че древният гущер, изчезнал преди около 34 милиона години, има пространства в черепа, където е трабвало да се разположи четвърто око, нещо, което "със сигурност не очаквахме!", както се изразява Смит.

Откритието разкрива, че епифизните и парапинеалните жлези не са били сдвоени като очите на съвременните гръбначни. Освен това откритието показва, че третото око при гущерите еволюира независимо от третото око, наблюдавано в другите групи гръбначни, твърдят изследователите.

Въпреки това, в тези фоторецепторни способности на епифизните и парапинеалните органи няма "нищо мистично", коментира Смит. По-скоро тези органи помагат на някои от по-нисшите гръбначни да усещат светлината и да се ориентират географски, заяви ученият.

Още по темата

22/02/2018

Животът

Еволюцията на половете пречи на еволюцията на видовете

06/11/2017

Животът

Защо на гущерите израства нова опашка, обясниха учени