27 ноември 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Защо новият коронавирус не беше засечен от програмата за ранно откриване на зоонозни вируси?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 07 април 2020 в 00:15 48090
Снимка: pixabay

През 2009 г. правителството на САЩ създава програма за регистриране на непознати вируси, които могат да преминат от животните върху хората и да предизвикат пандемии. Проектът, наречен PREDICT, е финансиран от Агенцията за международно развитие и работи с екипи от 31 страни, включително и Китай. Това е само част от идеята за създаване на глобална мрежа за наблюдение на инфекциозните болести.

Въпреки създаването на тази мрежа и усилията на хиляди учени, работещи върху засичането на опасни нови зарази, новият коронавирус, предизвикал COVID-19, остава незабелязан при разпространението му по света от началото на 2020 г. Как обаче този вирус успява да заобиколи системата, търсеща именно такъв тип заплаха?

Експертите обясняват, че както мрежата за риболов има дупки, мрежата за наблюдение също има пропуски, тъй като са вложени твърде малко средства и човешки ресурс, за да е наистина ефективна.

"Твърде отдавна провеждаме това наблюдение", обяснява Майкъл Букмайер (Michael Buchmeier), вирусолог и заместник-директор на Центъра за вирусни изследвания към Университета на Калифорния, Ървин. "И по този начин създаваме мъртви точки в способността си да идентифицираме и възпрем заплахите от инфекциозни болести по света".

И наистина, през септември 2019, няколко месеца преди началото на пандемията от COVID-19, от Агенцията за международно развитие съобщават, че ще прекратят финансирането на PREDICT. Те твърдят, че има планове за последващ проект, но без да дават допълнителна информация и много експерти се съмняват, че е изгубена важната инерция.

Направена е оценка, че около 600 000, а може би и повече непознати вируси имат възможността да преминат от животните върху хората. За да се отрият такива вируси, учените ги търсят на местата, където хората се срещат с дивата природа, като гори, които са изсичани заради строителство или земеделие или пазари, на които се продават диви животни. Взимането на проби е насочено към видове с висок вирусен товар като прилепи, плъхове и маймуни. Учените провеждат лабораторни тестова, за да открият дали новооткрити вируси могат да заразят човешки клетки. Изследователите търсят и различните екологични и социални явления, които могат да срещнат животни, преносители на заболяване, и хората. 

Учените са наясно, че коронавирусите, които предизвикват остър респираторен синдром (SARS), могат да са заплаха, която се появява отново. Патогенът SARS-CoV се появява за пръв път в Китай през 2002 г. и се разпространява в 30 страни, преди епидемията да утихне на следващата година.

През 2007 г. учени от Университета на Хонконг публикуват научен труд, който описва наличието при прилепи на много други вируси, подобни на SARS-CoV, което прави този тип патоген "бомба със закъснител".

В Южен Китай има традиция за консумация на екзотични животни, които могат да прихванат такива вируси от прилепи и тази практика прави разпространението им върху хората много по-лесно. 

Притесненията на учените се оправдават, за съжаление, тъй като новият коронавирус, предизвикващ COVID-19 се оказва сходен с този, предизвикал епидемията през 2002 - 2003 г. и е наречен SARS-CoV-2.

Кевин Оливал (Kevin Olival) е експерт по екология на заболяванията в EcoHealth Alliance, неправителствена изследователска група, която е била част от PREDICT. Той обяснява, че учените от групата и техните партньори, включително и екип от Института по вирусология на Ухан, Китай, са идентифицирали многобройни коронавируси, близки до SARS при прилепи и провеждат лабораторни експерименти с някои от тях. Оливал допълва обаче, че още не е потвърдено със сигурност откъде тръгва заразата от SARS-CoV-2. Предполага се, че източникът е пазарът за храни Хуанан в Ухан, но "не знаем дали заразяването се е случило извън пазара и след това е започнало разпространението, след като е достигнало дотам". Не е известно и кое животно е било междинният преносител преди заразата да достигне до хората, но има предположения, че това може да са панголини, смятани за деликатес.

По-доброто познаване на обмена на вируси между хората и животните е критичен за предвиждането на такива зарази. Според Оливал е необходимо детайлно познаване на местната екология, картографиране на разпределението на видовете и разбиране за поведението на хората при взаимодействие с други видове, както и осъзнаване на "културните и икономически двигатели на търговията с животни". Това са сложни анализи, за извършването на които има нужда от много учени и условия, както и обучение и средства. Затова са и проведени само на няколко места по света. Но информацията, която носят е изключително важна за защита на местните общности. Една от мерките е затварянето на "мокрите" пазари, където се продават диви животни. Друг вариант е хората да бъдат предупреждавани към кои източници на човешка храна прилепите проявяват повече интерес, за да може да си намали контактът с животните.

Рохит Читейл (Rohit Chitale), епидемиолог от Агенцията за проекти за създаване на развита защита смята, че разпространението на COVID-19 отразява глобална липса на адекватни инвестиции в превенцията. 

"Има твърде много съсредоточаване върху лечението на инфекциозните заболявания след като станат факт", обяснява Читейл. За сметка на това усилията за ранно откриване "са много слабо финансирани", обяснява експертът. 

Оливал отбелязва, че PREDICT е получила около 200 милиона щатски долара за десетгодишното си съществуване, което е само малка част от двата трилиона щатски долара, отпуснати от Конгреса на САЩ за смекчаване на ефектите от COVID-19 върху икономиката. 

Според Оливал Агенцията за международно развитие може да започне нова програма за откриване и превенция на заболявания, наречена Stop Spillovers. Говорител на агенцията обяснява, че нов проект трябва да стартира през август, но без да дава детайли за размера му, нито за финансовата подкрепа. 

Но дори и ново изследване да продължи работата на PREDICT, недостатъчното финансиране е довело до "злощастно прекъсване на продължителността" и е нарушило теренната работа, пояснява Оливал. 

В свое писмо до Агенцията за международно развитие, сенаторите Ангъс Кинг и Елизабет Уорън питат защо PREDICT се закрива и изразяват загриженост, че в момент на такава заплаха за общественото здраве програми за откриването на вируси се прекратяват, вместо да се подсилват. Те не получават отговор на въпроса си, но от Университета на Калифорния, Дейвис, които са партньор на PREDICT обясняват, че в края на март са получили извънредно шестмесечно удължаване на програмата.

Томас Ингелсби (Thomas Inglesby), ръководител на Центъра за здравна сигурност в Училището по обществено здраве Джонс Хопкинс Блумбърг, обяснява, че в бъдещето подобни усилия за наблюдение трябва да бъдат свързани с изследването на заразени пациенти в местните болници. Твърде много хора в огнищата на болестта са зле диагностицирани или лекувани с широкоспектърни антибиотици за инфекции, които "може всъщност да са нови типове вирусни синдроми", смята Ингелсби.

"Докато събираме данни от животните, имаме нужда от повече данни за това какво наистина разболява хората", допълва ученият.

Все пак Ингелсби остава оптимист, че в следващите няколко години ще се намерят нови ресурси, заради страшното развитие, на което сме свидетели.

"Ние минаваме през разтърсващо преживяване", обяснява ученият. "Законотворци, учени и спонсори ще обсъждат как можем да предотвратим подобно нещо да се случи в бъдещето отново".

Източник: Scientific American - Why the Coronavirus Slipped Past Disease Detectives


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.