Защо политическите убеждения се променят трудно

Георги Гърков Последна промяна на 01 януари 2017 в 10:57 9568 3

По-вероятно е хората да приемат, че Айнщайн няма голям принос към науката, отколкото да позволят политическите им убеждения да бъдат променени - показва ново изследване на учени от Университета на Южна Калифорния.

Работата е публикувана в Scientific Reports.

От дълго време насам психолозите се опитват да разберат причините, поради които политическите възгледи са силно неподатливи на промяна.

Оказва се, че политическите ни пристрастия могат лесно да се превърнат в неразривна част от нашата самоличност, което означава, че атаката срещу тях започва да се възприема от нашия мозък като атака срещу нас самите.

"Мозъкът има най-напред отговорността да се погрижи за тялото, да го предпази", коментира Джонас Каплан от Университета на Южна Калифорния пред Vox. "Когато почувства, че нашата самоличност е застрашена, той задейства същите защитни механизми, които използва, за да предпази тялото".

Въпросът, който изначално изследователите целят да проучат, е: Какво се случва в мозъка, когато се изправим пред аргументи против позиция, която подкрепяме.
За провеждането на експеримента Каплан и неговите сътрудници подлагат 40 лица с дълбоки либерални убеждения на магнитно-резонансна томография и започват да представят аргументи срещу техните възгледи. Тогава учените наблюдават в кои части от мозъците на участниците се увеличава активността. Техният извод: Когато политическите възгледи са подложени на изпитание, се наблюдава по-високо ниво на активация в частите на мозъка, кореспондиращи със самоличността и негативните емоции.

Експериментът

На участниците първоначално е показан набор от твърдения, с които те се съгласяват - като например "САЩ трябва да намали военния си бюджет".

После тези твърдения са противопоставени с такива като "Русия разполага с почти два пъти повече ядрени оръжия от САЩ" (Забележка: Противоречивите твърдения не е задължително да са истина. В някои случаи те са преувеличени или допълнени така, че да звучат по-убедително. Според Каплан достоверността не е от особено значение, тъй като дори участниците да са сметнали едно или друго твърдение за лъжа, скептичността е част от процесите, които са били обект на изследването).

Участниците също така разглеждат поредица от изявления с неполитически характер - като например "Томас Едисън изобретява електрическата крушка" и "Алберт Айнщайн е смятан за един от най-големите физици на всички времена". Те на свой ред са оспорени от следващи изявления (които също са измислени или преувеличени в някои случаи). Целта на тези опити е да се сравнят реакциите с цел учените да разберат дали съществуват съществени разлики в начина, по който човешкият мозък обработва политическите и неполитическите контрааргументи - като например засягащи приноса на Едисън.

Каплан и неговите колеги установяват повишена активация при политическите аргументи в т. нар. "мрежа на основния режим" (default mode network) в мозъка. Това представлява набор от структури, свързани с разсейването, паметта и размисли по отношение на самоличността, уточнява Каплан. Наблюдава се също така повишена активност в амигдалата - част от мозъка, при която съществуват корелации с негативни емоции.

Резултатите са отразени и във въпросника, който участниците попълват. Различните теми и степента на промяната на мнението са показани на графиката по-долу. Промяната на мнението за постиженията на Едисън не представлява особена трудност. Но на теми като аборти, еднополови бракове и имиграция хората отказват да преосмислят позициите си.

Източник: Scientific Reports

Една от слабостите на изследването е малкият размер на извадката. За да притежават по-голяма научна тежест, резултатите следва да бъдат репликирани в рамките на по-голяма извадка и сред дълбоко убедени консерватори.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!