Някои тарантули имат по себе си ярко син цвят, при това са го придобивали осем пъти в хода на еволюцията. Необичайното, което е открито при едно ново изследване е, че това е станало не поради сексуалния подбор, както е в по-голямата част от случаите в животинското царство. 

Това са установили биолози от университета в Акрон в САЩ под ръководството на Бор-Каи Сюн  (Bor-Kai Hsiung). За доклада им пише iflscience, позовавайки се на Science Advances.

Разнообразието от цветове, което виждаме у животните - от пауновите пера до крилата на пеперудите - се дължи на поглъщането/отразяването на определени дължини на вълните на светлината от пигменти или заради пречупването на светлината от наноструктури на цветните области или от комбинация на двете. Обикновено сексуалният подбор увеличава цветовото многообразие, а естественият подбор обикновено го намалява. Видовете, които не са хищници, а плячка, разчитат да останат скрити като например често имат цвят, подобен на фона. Но не винаги е така. Цветовете може да имат практични функции, като регулиране на топлинна енергия, а различните цветове понякога са просто страничен продукт, а не желания резултат. Не е никак лесно да се установи дали един цвят е следствие на сексуалния или на естествения отбор. Ето защо животните със слабо зрение предоставят уникалната възможност да се проучи как се е получил цветът чрез естествен подбор без смущаващото влияние на сексуалния подбор.

Повечето тарантули са нощни хищници, които разчитат да са невидими, за да уловят плячката. Те обикновено живеят самотни в дупки в подлеса на тропическите гори. Въпреки че имат очи като повечето други паяци (за разлика от тях повечето тарантули имат 2 очи), те имат лошо зрение. Заради слабото им цветно зрение окраската няма значение при избора на партньор - при ухажване те разчитат на вибрационни и химически сигнали. И все пак, някои от тях могат да се похвалят с ярко кобалтовосиньо оцветяване, което се произвежда от наноструктури, намиращи се в отделните косми по хитиновия им екзоскелет, които отразяват синята светлина.

Изследователите събират всички известни публикувани данни за тарантули, получени и чрез Google и Flickr. Оказало се, че видове в 40 от 53-те рода имат един и същ син цвят. След това екипът анализирал проби от осем вида с помощта на електронен микроскоп и техника, наречена отражателна спектроскопия. Те са установили, че този син цвят се е развил независимо най-малко осем пъти в хода на еволюцията у тарантулите чрез три различни механизма. Синьото оцветяване в много далечни роднини тарантули е един и същ нюанс в тесен 20-нанометров диапазон и неговата дължина на вълната е 450 нанометра.

^{Pterinopelma sazimai - Бразилска синя тарантула. Снимка: Virginia Cheeseman}

Игнорирайки сексуалния подбор като фактор за появата на точно този цвят, учени предполагат, че той е нещо като визуална сигнализация. В същото време, като се има предвид слабото зрение на тарантулите, вероятно този сигнал не е насочен към събратята им, а към другите животни. Другата версия е, че този цвят може би е оптимален, за да остават незабелязани по време на нощния лов.

Още по темата

06/10/2015

Животът

Какъв цвят са имали динозаврите и древните бозайници

13/04/2015

Животът

Паяци, които могат да променят цвета си

18/03/2015

Земята

Създаден е каталог на цветовете за търсене на извънземен живот

04/02/2015

Физика

Оцветителите. Квантова механика, отрова и изкуство