18 август 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Защо толкова много древни статуи нямат носове?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 18 март 2019 в 00:1753500

Вероятно немалко хора, интересуващи се от историята на изкуството, са си задавали въпроса:

„Защо липсват носовете от толкова много стари египетски статуи?“

Логично тук може да играе роля естествената ерозия, а също и небрежността на първите археолози. 

Ако се е случило един или два пъти, може да се нарече злополука, но когато на повечето от древните статуи е премахнат носа, може би има някакъв по-дълбок мотив.

Главата на статуята на жена, Египет, Ново царство, варовик, Field Museum of Natural History, Chicago (31713). Lucas Livingston, ancientartpodcast.org, 13 July 2005. CC By 2.0

Съществува и предположението, че на статуите им са премахнати носовете умишлено, за да се „скрие” расата на индивидите и че Древен Египет е африканска култура. Определено това не е теория, която трябва да отхвърли напълно, но засега това е само хипотеза без никакви твърди археологически доказателства, която не обяснява защо същото се случва и на древногръцки и римски скулптури.

Възможно е и да е проява на обикновен вандализъм, но някои изследователи смятат, че това е жест на унижение и има по-дълбок символичен смисъл.

Да разгледаме някои от хипотезите. 

Естествената ерозия

Някои археолози предполагат, че ерозията може да бъде една от основните причини да се случва това с много древни статуи. Сурови ветрове, вода, кални потоци и пясъчни дюни, и хиляди години крака, които крачат над сравнително деликатни материали като мрамор и гипс, най-вероятно ще са имали много вредни влияния в продължение на векове и обикновено това, което стърчи, като ръце, крака и носове, се поврежда най-много и в крайна сметка се унищожава.

Големият сфинкс през 1867 г. Отбележете нейното невъзстановено състояние, все още частично погребано тяло и човек, който стои под ухото му.

Според един ранен египтолог е имало преднамерен опит да отрече и да се скрие, че Древен Египет е африканска култура. Според писмената справка за Vivant Denon, френски художник, писател и археолог, който е гравирал образа на сфинкса в Гиза около 1798 г., чертите на лицето на известния паметник изглеждат от африкански произход.

Големият сфинкс през 1867 г. Забележете нейното невъзстановено състояние, все още частично погребано тяло и човека, който стои под ухото му. (Public Domain)

Археолозите от 19-ти век  

Някои археолози в края на 19-ти и началото на 20-ти век, които са нямали по-фините инструменти и процедури, които имаме днес и са бързали да бъдат първите, които откриват „следващото голямо нещо“, са отговорни за някои от най-отвратителните щети, нанесени някога срещу класическата скулптура.

Статуи на младия Тутанкамон и неговата съпруга Анкесенамун пред храма Луксор, Египет. (Ad Meskens / CC BY SA 3.0)

Вандализмът може да бъде друг важен фактор за честотата поява на това осакатяване на лицата на статуите.

Разбира се, религията също е изиграла огромна роля, въпреки че екстремистите мюсюлмани не са единствените, както много хора смятат днес. Християни, евреи и много други известни религии също са взели участие в срамния акт на вандализъм през вековете и са отговорни за унищожаването и осакатяването на много културни и исторически богатства.

Връзката между увреждането на лицето и вярата в задгробния живот

Едуард Блайберг (Edward Bleiberg), куратор на галерията на египетското изкуство в музея в Бруклин, признава, че е нещо, върху което не се е замислял, докато не забелязва колко много посетители му задават въпроса за липсващите носове на много от статуите в музея. Може да е случайност, но той решава да изследва този въпрос по-дълбоко.

Резултатът, изграден въз основа на предишни проучвания за връзката между увреждането на лицето и вярата в задгробния живот, сега се представя в експозиция, наречена "Иконоборство в древен Египет".

"Повтаряемостта на начина, по който са повредени скулптурите, подсказва, че това е целенасочено", отбелязва Блайберг пред Artzy. Не само статуите, но дори 2D релефите показват доказателства за умишлено осакатяване.

Причината е, че древните египтяни наистина са  вярвали, че изображенията съдържат душите на починалия или същността на божеството, обяснява Блайберг. Следователно статуите, релефите и другите образи за тях са били един вид портал между света на живите и свръхестествения свят на боговете и мъртвите и един ритуал би активирал статуята така, че да стане обсебена от духа на своето подобие. 

Вляво: Бюст на чиновник, 380–342 пр.н.е.. Кредит: The Metropolitan Museum of Art. Вдясно: Амунхотеп, син на Небири, ca. 1426–00 пр.н.е. кРЕДИТ: Brooklyn Museum.

По-голямата част от изображенията се съхраняват в гробниците и храмовете. В първия случай, потомците на починалия могат да носят подаръци, а понякога храна на предците си в задгробния живот. В храмовете смъртните извършват приношения на боговете в замяна на тяхното покровителство. Тази вяра дава на тези идоли власт - и единственият начин да се отнеме тази власт е чрез актове на вандализъм. 

"Увредената част на тялото вече не е в състояние да изпълнява функцията си", обяснява Блайберг.

И така, без уши тя не може да чуе вашите молитви. Без ръце - не може да приеме вашите приношения. И без нос, не може да диша. Това ефективно "убива" духа в иконата. Един дребен грабител на гробници може да отреже носа на статуята на плячкосания, за да му попречи да си отмъсти, разказва Блайберг.

Древният Египет има дълга история на увреждане на човешките изображения, продължава кураторът. Например мумиите са умишлено повреждани. Фараоните са разпространявали декрети, заплашващи да накажат онези, които биха стигнали дотам, че да унищожат тяхното подобие.

Според хрониките по-късните египетски династии често разрушават статуите на предишните монарси, за да изтрият паметта за тях. В тези случаи отстраняването на носа е придружено от други, по-обширни лицеви обезобразявания, както и унищожаване на надписи и символи на властта им.

Бюстовете на Ехнатон и Нефертити. (kairoinfo4u / CC BY NC SA 2.0)

По-късно, когато идва християнството, скулптури, релефи и други изображения на древни египетски божества са били вандалски увреждани, за да попречат на "езическите" демони да възкръснат. (Варварите от ИДИЛ правеха същото до неотдавна)

"Образите в публичното пространство са отражение на това кой има силата да разкаже историята на случилото се и какво трябва да се помни", добавя Блайберг. 

Наказание и унижение

Витрина в Ny Carlsberg Glyptotek, Копенхаген, показва десетки носове (и различни други части) от гръцките и римски скулптурни колекции. Тази зловеща колекция от части от тялото е събрана през 1981 г. от мраморни и гипсови носове, които умишлено са отстранени от кураторите на музея от класически скулптури по време на следвоенна кампания за „възстановяване“: тъй като всички те са били фалшификати, това премахване е част от на инициатива за привеждане на скулптурните колекции на Глиптотек в по-автентичен вид.

Но практиката на премахването на носовете на статуите и други изображения не се среща само в Египет. Подобни действия на вандализъм са нанасяни върху портрети от Древна Гърция, Рим и Персийската империя.

„Това е силно символичен жест, свързан с обезсилване, унижение, загуба на идентичност и болка”, според Марк Брадли (Mark Bradley) от Университета в Нотингам, Великобритания.

Това действие отразява реални наказания в Древен Египет, Предколумбийска Америка, Класическа и Елинистическа Гърция, Републиканския и Имперския Рим до Византийския период.

В Одисеята един от ухажорите на Пенелопа (мъртъв или жив, не е ясно) напуска двореца като носът и ушите му са отрязани, последвани от гениталиите му, ръцете и краката. Херакъл  отрязал носовете на вестителите, които му казали това, което не искал да чуе. Отрязването на носа е наказание, което понякога се случва на прелюбодейците. В Египет е имало дори селище, наречено Риноколура („градът на отрязаните носове“), където престъпници, чиито носове били отрязани, са изпращани в изгнание. Гърците са имали термин за отрязване на нос ("Rhinokopia"), и това е било често прилагано наказание по време на Византийската империя. Например император Юстиниан II, когато е свален от власт, му е отрязан носа, за да не се опита отново да я вземе, което обаче все пак прави.

Освен счупения си нос, главата на сфинкса е доста непокътната. (Greek Ministry of Culture)

"Заличаването на могъщи мъже и жени в историята чрез унищожаването на техния имидж е добре позната практика, която се среща в много различни страни и времеви периоди - всъщност, ние все още го виждаме днес, пише Брадли. 

И така, точните мотиви на тези вандали може да останат неизвестни, но можем да сме сигурни, че не е случайно.

Някои от многото египетски статуи, на които липсват носовете - Neferure и Senenmut (CC BY SA 3.0), Големият сфинкс в Гиза (Diego Delso / CC BY SA 3.0), "Зелена глава" на статуя на свещеник ((Society for the Promotion of the Egyptian Museum Berlin), Женски сфинкс (Brooklyn Museum), статуя на мъж (Public Domain) и Сенусрет III   (Public Domain).

Източници и препратки:


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.