13 ноември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Защо в древно германско гробище липсват възрастни дъщери?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 15 октомври 2019 в 10:2949930
Снимка: pixabay

Интересно ново изследване разглежда живота и социалната структура на земеделците в Южна Германия от периода на ранната Бронзова епоха от преди 4 000 години.

Съчетавайки доказателства от ДНК, артефакти и химични вещества в зъби, интердисциплинарен екип от учени разкрива връзките и начините на унаследяване при няколко поколения знатни семейства, погребани в гробищата на своите стопанства. 

Един от най-изненадващите резултати, публикувани в списание Science, е "пълната липса на възрастни дъщери", обяснява Алиса Митник (Alissa Mittnik), постдокторант от Медицинското училище на Харвард в Бостън. За сметка на това синовете остават в земите на родителите си и запазват богатството в семейството. 

"Това, което ме шокира е, че трябва да се разделиш с всичките си дъщери в един момент", споделя съавтора Филип Стокхамър, археолог в Университета Лудвиг Максимилиан в Мюнхен и Института Макс Планк за човешка история в Йена. 

Учените работят с останки и гробищен инвентар, открити преди повече от 20 години, когато земите по поречието на река Лех, южно от Аугсбург, са били разкопани за строеж на жилищно сгради. Радиовъглеродният анализ показва, че земеделците са живели преди 4750 до 3300 години. Митник и колегите й анализират ДНК от геномите на 104 души, погребани в стопанствата. Екипът търси доказателства за пола на земеделците и какви са били връзките между тях. Учените преработват данните от радиовъглеродния анализ, ограничавайки ги до 200 години в някои случаи и идентифицирайки четири до пет поколения предци и наследници, живели в този отрязък от време.  

Някои от ранните земеделци са били част от неолитната култура Бел Бейкър. По-късните поколения мъже от Бронзовата епоха, които наследяват тяхното ДНК са били с високи позиции в обществото, погребани с бронзови и медни ками, брадви и секачи. Тези мъже носят вариант на Y хромозома, която още се среща често в съвременна Европа. За разлика от тях, обикновените мъже, погребани без предмети имат различни Y хромозоми, които показват различна наследствена линия от страна на бащата, което предполага, че мъжете от културата Бел Бейкър са били по-богати и са имали повече синове, чиито гени са запазени и до днес.  

Една трета от жените също са погребани с много ценни предмети - медни украшения за глава, дебели бронзови гривни за крака и орнаментирани медни игли. Но тези жени идват отвън. Тяхната ДНК се различава от тази на другите хора, погребани там и стронциевите изотопи в зъбите им, които показват минералите във водата, която са пиели, показват, че те са родени и са живели до юношеството си далече от река Лех. Някои от погребалните им дарове, вероятно талисмани от ранния им живот, ги свързват с Унетицката културата, известна със специфичните си метални предмети, развиваща се на поне 350 километра източно от съвременна Източна Германия и Чешката република. 

При погребаните няма следи от дъщерите на тези жени, което предполага, че те също са изпращани надалеч, за да се омъжат, като тази традиция се е запазила за 700 години. Единствените местни жени са момичета от знатни семейства, починали преди да навършат 15-17 години, както и бедни жени без връзка с другите, без гробен инвентар, вероятно слугини според Митник. Нивата на стронций в зъбите на трима мъже показват, че те са напуснали долината като младежи, но са се завърнали като възрастни. 

Погребенията на хората с висок статут през Бронзовата епоха, показват големи социални неравенства. Но организацията на тези общества остава твърде неясна според Стокхамър. Комбинирайки археологическите и ДНК данните за родословните дървета, ситуацията се избистря. Например данните показват, че братя са погребвани еднакво богато, което показва, че всички синове, а не само най-големият, наследяват богатство. Мъжете с родствени връзки запазват богатството в семейството за четири до пет поколения.

Погребенията на бедните хора, които нямат връзки с другите, показват, че между тях е съществувало неравенство. Такава комплексна социална структура в относително скромните стопанства изненадва Стокхамър, който разказва, че първите археологическите доказателства в Европа за слуги или роби, които живеят под един покрив със знатните си господари, идват чак 1 500 години по-късно, в класическа Гърция. 

Някои учени се надяват, че подобна комбинация от методи може да се приложи и на други обекти. Археологът Естер Банфи (Eszter Bánffy), директор на Романо-Германската комисия към Германския археологически институт във Франкфурт, е развълнувана от тези резултати, но отбелязва, че те предоставят "разказ само за един регион за определен период." Ако подобни анализи се приложат на повече места, учените биха могли да правят по-общи заключения, смята Банфи. 

"Ако археологията осигурява костната система, археогенетиката добавя плътта", разказва археологът Детлеф Грьоненборн (Detlef Gronenborn) от Университета Йоханес Гутенберг в Майнц. "Пълното вълнуващо обяснение се появява само когато двете дисциплини се комбинират".

Източник: Science magazine - Why are adult daughters missing from ancient German cemeteries?


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Първото селфи в Космоса
11 ноември 2019 в 00:00
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.