Повърхността на Луната е покрита с огромно количество кислород, който е произведен от земните растения, но пренесен от слънчевия вятър от атмосферата на Земята.
Тези изводи на японски астрономи са публикувани в списание Nature Astronomy.
Едно много малко количество от земния въздух изтича в космоса всеки ден. Това не е повод за притесняване, това е само около 90 тона от общо около 5-те квадрилиона тона общо атмосфера на Земята. Някои атоми и молекули близо до горната част на атмосферата се движат толкова бързо, че преодоляват гравитационното привличане на Земята. Заредените частици могат да се ускорят до още по-висока скорост от магнитното поле на нашата планета. След като тези "емигранти" избягат от нашия свят, те остават вътре в капковидна област на пространството, заобикаляща Земята и наречена магнитосфера (чийто заоблен край е насочен към Слънцето) и в крайна сметка са издухани от слънчевия вятър в междупланетното пространство, разказва онлайн изданието Science news.
Високоенергийните частици слънчев вятър бомбардират Луната почти през цялото време, с изключение на петдневния прозорец всеки месец, когато Земята преминава между Слънцето и Луната, разказва Кентаро Терада (Kentaro Terada), космически химик в Университета на Осака, Япония.
През 2008 г. японската сонда "Кагуя" (Kayuga) на орбита около Луната се озовава в необичайна позиция - на правата линия, преминаваща последователно през Слънцето, Земята, самата сонда и Луната.
Орбиталният апарат установява неочаквано високи концентрации на високоенергийни кислородни йони на път от Земята към Луната - йони, които не биха могли да дойдат от слънчевия вятър. По време на такъв изблик на кислород около 26,000 йони в секунда преминат през всеки квадратен сантиметър от сензорите, съобщават изследователите.
Измерванията показват, че слънчевия вятър отнася голямо количество йони и молекули кислород от атмосферата на Земята, независимо от факта, че планетата ни е защитена срещу неговото влияние.
Екипът предполага, че земните кислородни йони най-вероятно произхождат от озоновия слой на нашата атмосфера, където определени дължини на вълните на слънчевата светлина предизвикват разпад на озона в нормалнии кислородни молекули и единични атоми. По-късно тези единични атоми се филтрират нагоре към по-високите слоеве на атмосферата и след това отиват в космоса.
Съотношението между тежки и леки изотопи, както и степента на окисляването на йоните, безпогрешно издават земния кислород и при това кислорода с биогенен произход, синтезирани от водорасли или растения. Изследванията на лунната почва разкриват, че тя съдържа голямо количество "тежък" кислород, който трябва да бъде много малко в слънчевия вятър.
Оказа се, че източник на тежките йони е Земята, която бомбандира Луната с много кислород, всеки път, когато планетата ни засенчва спътника от Слънцето.
Екипът на Терада е изчислил, че за 4.4 милиарда години, които са изминали от раждането на планетите от Слънчевата система, на Луната са попаднали около 106 милиона тона кислород от Земята. Изследователите подчертават, че това количество може да е много по-голямо, тъй като в началото Земята и Луната са били много по-близо една до друга, а магнитното поле на нашата планета не е било толкова силно.
Стъпки в лунния прах, оставени от астронавта Алън Бийн в края на 1969. Снимка: НАСА
Това явление може също да обясни дългогодишната мистерия около някои зърна лунна почва донесени от астронавтите на Аполо. Някои от тези зърна имат по-високи от нормалните пропорции изотопи кислород-17 и кислород-18 (в сравнение с преобладаващата форма на елемента на Вселената, кислород-16). Терада и колегите му отбелязват, че предишни изследвания са показали, че общите пропорции на кислородните изотопи в озоновия слой имат подобно съотношение на концентрациите на кислород-17 и кислород-18.
До Луната и обратно
Тези йони могат да ни помогнат да разберем как водата и други летливи съединения са се появили на на Луната. "От къде идват кислородът и водородът на Луната и дали и как те се превръщат във вода, е от голям интерес за науката и за бъдещото завръщане на хората на Луната", отбелязва Катлийн Мадт (Kathleen Mandt) от Югоизточния научноизследователски институт в Сан Антонио, Тексас, пред NewScientist.
Освен това, изучаването на кислорода на Луната може да ни помогне да разберем от къде е дошла нашата атмосфера. Ние знаем в момента много за това, как изглежда атмосфера ни сега, но изключително трудно е да се изследва историята й в мащаба на милиони или милиарди години.
По атмосферните частици задържани в лунния прах изследователите могат да научат повече за ранната Земя.
Дори и Марс, със слабо му магнитноу поле, има плазмен пласт, което подсказва, че този процес може да се случва и там. Терада се надява, че планираната японска мисия до марсианската луна Фобос може да се възстанови свидетелства за марсианската история.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари