11 април 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Живият фосил, целакантът, се оказа не съвсем вкаменелост

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 11 февруари 2021 в 08:18 33950

Улавянето на първия жив целакант, двуметров океански хищник, край бреговете на Южна Африка предизвиква голямо въодушевление през 1938 г., 65 милиона години след предполагаемото му изчезване. Той става известен като „жива вкаменелост“ поради своята анатомия, която изглежда почти идентична с изкопаемите записи.

Целакантите имат зачатъци на крайниците, които се превръщат в перки - приблизително същите бяха тези на нашите далечни предци, които постепенно овладяваха земята. Латимерия се е смятала за жив вкаменелост, която се е променила малко от онези далечни времена. Анатомично поне.

Но докато тялото на целаканта може да се е променило малко, неговият геном разказва друга история.

Сега учените от Торонто разкриват, че африканският целакант, Latimeria chalumnae, е придобил 62 нови гена от други видове преди 10 милиона години. Откритията им са докладвани в списание Molecular Biology and Evolution.

Според учените това се е случило в резултат на хоризонтален трансфер на гени, тоест рибите са ги получили от други несвързани видове. Изглежда, че новите гени са еволюирали от така наречените транспозони, наричани още „егоистични гени“.

Това са паразитни ДНК елементи, чиято единствена цел е да правят повече копия от себе си, което понякога постигат чрез прехвърляне от един вид към друг.

Констатациите показват драматичния ефект на пътешестващите транспозони за създаването на гени и хвърлят светлина върху някои от силите, оформили генома на един от най-древните и загадъчни организми.

Транспозоните понякога се наричат ​​още „скачащи гени“, защото те си сменят мястото в генома благодарение на самокодиращ се ензим, който разпознава и премества собствения си ДНК код чрез механизма „изрязване и поставяне“. Нови копия могат да възникнат чрез случайни скокове по време на клетъчното делене, когато целият геном се репликира.

С течение на времето кодът на ензима се изхабява и прескачането спира. Но ако променената последователност дава дори малко еволюционно предимство на гостоприемника, той може да започне нов живот като истински ген на гостоприемника.

Учените все още не знаят функциите на 62 млади гела на целаканта, но обясняват, че мащабът на хоризонталния пренос на гени е много голям - рядко присъства при други видове такъв брой. И въпреки че еволюцията на този представител на целакантите вероятно е протичала много по-бавно от тази на гръбначните животни, сега е трудно да го наречем жив вкаменелост: твърде много се е променило в генома му от тези времена.

„Хоризонталният трансфер на гени размива картината откъде са дошли транспозоните, но от други видове знаем, че това може да се случи чрез паразитизъм“, обяснява Исак Йелан (Isaac Yellan), водещ автор на изследването. "Най-вероятното обяснение е, че те са били въвеждани няколко пъти през еволюционната история".

Справка: Diverse Eukaryotic CGG Binding Proteins Produced by Independent Domestications of hAT Transposons
Isaac Yellan, Ally W H Yang, Timothy R Hughes
Molecular Biology and Evolution, msab007, https://doi.org/10.1093/molbev/msab007

Източник: Not a living fossil: How the Coelacanth recently evolved dozens of new genes, University of Toronto


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.