Гравитационното привличане на Земята изменя релефа на Луната и отваря разломи в лунната кора, според ново изследване, направено от планетарни учени.
За проучването разказва порталът space.com
Както гравитационното притегляне на Луната причинява приливите и отливите на моретата и океаните на Земята, така нашата планета причинява приливни сили на повърхността на Луната. Учените отдавна подозират за наличието на такова влияние, но едва сега откриват първото доказателство.
"Отдавна сме наясно с гравитационното взаимодействие между Земята и Луната, но за нас бе голяма изненада да научим, че Земята влияе за оформянето на повърхността на Луната" - разказва водещият автор Томас Уотърс (Thomas Watters) от National Air Smithsonian Institution и Космическия музей във Вашингтон.
Тези изводи са направени въз основа на анализ на данните, получени от космическия кораб на НАСА Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO), който стартира през 2009 г. През 2010 г. учените откриха, че Луната се смалява. Изображения с висока резолюция показаха 14 планински образувания на лунната повърхност, които вероятно са се появили на повърхността в резултат на охлаждането и свиването на нашия естествен спътник.
След повече от шест години наблюдения от орбита и получените снимки с висока резолюция на повече от три четвърти от повърхността на Луната, LRO открил повече от 3200 такива формации. Те са най-честите тектонски особености на лунната повърхност и обикновено са от порядъка на около няколко десетки метра височина и 10 км дължина. Предишни изследвания показват, че преди около 50 млн. години техните размери са били по-малки, което говори за активното им образуване в момента.
Ако образуването им зависи само от процеса на охлаждане и свиване на Луната, тяхната ориентация ще бъде на напълно случаен принцип. Но изследователите са открили, че това не е така и в разположението на скалистите хребети на повърхността на Луната има определена закономерност.
Това означава, че някаква сила трябва да влияе в глобален мащаб на формирането на скалните образувания. Тази сила е гравитационното притегляне на Земята, твърдят учените.
Гравитационното въздействие на Земята не действа равномерно на цялата повърхност на Луната. Приливните сили на Земята са най-силни върху тези части от повърхността, които са по-близо до Земята и обратно. В резултат на това много от скалните образувания са подредени в направление север/юг в ниските и средните ширини близо до екватора на Луната и изток/запад във високите ширини, близо до полюсите на Луната.
Силата на въздействието на гравитацията на Земята, според учените, е около 50-100 пъти по-малка от силата на свиване на спътника, съобщава Томас Уотърс. Съставеният модел на въздействието на приливните сили и силите на свиване на Луната много добре се съгласуват с наблюдаваните образувания по лунната повърхност.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари