24 юли 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

150 неща, от които най-умните хора на планетата се страхуват

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 30 декември 2015 в 09:0162500

Всяка година електронното списание Edge – така нареченият най-умен сайт на света, управляван от Джон Брокман – моли водещи учени, технолози, писатели и хора от академичните среди да си дадат мнението по един общ въпрос. През 2013 година питането беше „За какво трябва да се тревожим?” , а идеята бе да се обобщят новите проблеми, възникващи от науката, технологията и културата, на които не се обръща много внимание.

Сред запитаните са бившият президент на Британско кралско научно дружество, нобелови лауреати, известни научно-фантастични писатели, Насим Никълъс Талеб, Брайън Ено и група от водещи теоритични физици, психолози и биолози. А списъкът е дълъг. Дълъг като книга.

Има около 150 неща, които тревожат 151 от най-големите мозъци на планетата. Това е сбитата версия за страховете им. Разбира се, можете да прочетете пълния вариант на някои от отговорите, ако ви заинтересуват.

Какво държи най-умните хора в света будни през нощта? Ето какво:

  1. Разпространението на китайската евгеника . – Джофри Милер, еволюционен психолог.
  2. Теорията за черния лебед и фактът, че продължаваме да се осланяме на модели, които са били доказани, че са измамни. – Насим Никълъс Талеб.
  3. Ще бъдем неспособни да се справяме с вирусите, като се научим да ги довеждаме отвъд погрешно-катастрофалния (http://en.wikipedia.org/wiki/Error_catastrophe) праг. – Уилям Макиван, изследовател на молекулярната биология.
  4. Псевдонауката силно ще се утвърди. – Елена Кронин, автор, философ.
  5. Ерата на все по-бързо развиващата се технология ще ни затрупа с възможности, за които да се тревожим. – Дан Шпербер, социален и когнитивен учен.
  6. Истински апокалипсиси. Разстящият брой на малковероятни събития, които могат да доведат до пълно унищожение на човешкото общество. – Марин Рийс, бивш президент на Кралското общество.
  7. Отказът на научни репортажи във вестниците. – Барбара Щтраух, научен редактор на „Ню Йорк Таймс”.
  8. Избухващи звезди, евентуалният колапс на слънцето и проблемите с човешката същност, които ни пречат да се справим с тях. – Джон Туби, откривател в полето на еволюционната психология.
  9. Интернет съсипва писането. – Дейвид Гелернтер, компютърен учен в Йейл.
  10. Умните хора – като сътрудничащите на Edge – няма да се занимават с политика. – Брайън Ено, музикант.
  11. Ще има още някоя супернова – като финансовата криза. – Сет Лойд, професор по квантово механично инженерство в Масачузетския технологичен институт.
  12. Електронните търсачки ще се превърнат в арбитри на истината. – Даниел Хилис, физик.
  13. Смъртта на желани човешки партньори е нещо, от което да се притесняваме, защото тя стои зам множество човешки предателства и жестокост.” – Дейвид М. Бус, професор по психология в университета в Торонто.
  14. „Притеснен съм, че технологията ни помага да доведем дългия следвоенен консенсус срещу фашизма до своя край.” – Дейвид Боданис, писател, футурист.
  15. Ще продължим да поддържаме табута относно лоши думи. – Бенхамин Бергън, сътрудничещ професор по когнитивни науки.
  16. Отнемане на властта над информацията. – Дейвид Роуан, редактор, Wired UK.
  17. Дигиталните технологии изтощават нашето търпение и променят възприятието ни за време. – Никълъс Г. Гар, автор.
  18. „Антипопулационна бомба.” – Кевин Кели, периодичен редактор, Wired.
  19. Субсидиите за големи експерименти ще пресъхнат и те няма да се случат. – Лиса Рандъл, харвардски физик.
  20. „Притеснявам се, че докато способността на технологиите ни да се справят с проблемите се увеличава, то способността ни да разграничаваме важни от маловажни или дори несъществуващи проблеми намалява.” – Евгени Морозов, сътрудничащ редактор, списание Foreign Policy.
  21. Няма много за какво. Карам мотори без каска. – Крейг Вентър, геномен учен.
  22. Катарзисът е съвършена наслада, която...може ли да повторите въпроса? – Ейдриън Крей, редактор във вестника German Daily Newspaper.
  23. „Отказах се да задавам въпроси. Аз просто се нося върху цунами от приемане на всичко, което животът хвърля срещу мен...и чутовната глупости.” (това е целият отговор) – Тери Гилиъм.
  24. „Трябва да сме притеснени за новата епоха на Антропоцена (http://en.wikipedia.org/wiki/Anthropocene) – не само като геоложки феномен, но и като културна рамка.” Дженифър Жакет, клиничен асистент, професор по проучванията на околната среда, Нюйоркския университет.
  25. Културното изчезване и фактът, че работата на неизвестен писател от Карибите не получава достатъчно внимание. – Ханс Улрих Обрист, галерия Serptine.
  26. Опасността от Невнимателното Хвалене на Зигоматичните Арки (бел.прев. – скули с една дума). – Робърт Сополски, невроучен.
  27. Ще спрем да умираме. – Кейт Джефери, професор по поведенческа невронаука.
  28. Че има безброй вселени, но ние сме способни да изучаваме само тази, в която живеем. – Лоурънс М. Краус, физик/космологик.
  29. Въздигането на антиинтелектуализма и краят на прогреса. „Ние сега, за пръв път имаме единна световна цивилизавия. Ако се провали, ние всички се проваляма с нея.” Тим О’Райли, главен мениджър и основател на O'Reilly Media (http://oreilly.com/).
  30. Трябва да се притесняваме за няколко „модерни” държави, които практически са изградени от престъпления. Държави, в които данъците и законите са обнародвани от престъпници. Дори по-лошо – узаконяват се чрез формална и „легална” демокрация. – Едуардо Салчедо-Албаран, колумбийски философ.
  31. „Трябва да се притесняваме за това, че толкова голяма част от науката и технологията ни все още използва само пет основни модела на вероятност. – въпреки че има повече вероятностни модела отколкото реални числа.” – Барт Коско, учен по информатика.
  32. „Възможно е да сме редки, краткотрайни петънца осведоменост в безчувствена космическа пустиня, че сме единствените свидетели на нейните чудеса. Също така е възможно да живеем във вселенско море от сетивност, заобиколени от екстаз и борба, която е отворена за нашето влияние. Разумни същества като нас, и двете възможности трябва да ни притесняват.” – Тимо Ханай, издател.
  33. Мъжете. – Елена Фишер, биологичен антропологист.
  34. Социалната медиафикация на научните материали. – Майкъл Нортън, професор в харвардското бизнес училище.
  35. Незатихващата арогантност на човечеството. – Джесика Л. Трейси, професор по психология.
  36. Технологията ще застраши демокрацията. – Хаим Харари, физик.
  37. Не се притеснявайте – няма да има нищо необичайно. – Брус Стерлинг, научнофантастичен автор.
  38. Взаимно унищожение. – Вернор Винге, математик, компютърен учен, автор.
  39. „Отклоняването на интелектуалните усилия от иновация към експлоатация, лудостта на безкрайните войни, надигащият се фундаментализъм” може да ни навлекат ново Средновековие. – Франк Шилцзек, физик от Масачузетския технологичен институт.
  40. Нуждаем се от институции и културни норми, които ни правят по-добри отколкото се опитваме да бъдем. Струва ми се, че най-голямото предизвикателство, срещу което се изправяме, е да ги изградим. – Сам Харис, невроучен.
  41. „Притеснявам се, че не разбираме квантовите феномени.” – Лий Смолин, физик.
  42. Че американците хомогенизират и изнасят своята гледна точка за нормално мислене по света. – П. Мурали Дорайсвами, професор по психиатрия.
  43. Бъдещето на научните издания. – Марко Йакобони, невроучен.
  44. Новата дигитална публична сфера не е наистина публична. – Андрю Лих, професор по журналистика.
  45. „Аз продължавам да изисквам, че ние фактически трябва да сме „Притеснени” не само за един-единствен проблем, а за всички възможни проблеми.” Ричард Форман, драматург и сценарист.
  46. Напрежението. – Ариана Хъфингтън, съвкупност от невероятности.
  47. „Трябва да се тревожим, че науката все още не ни е доближила до разбирането на рака.” Ксени Жардин, Boing Boing .
  48. Че ние буквално ще изгубим връзка със света. – Кристин Фин, археолог.
  49. „Всички трябва да се притесняваме за зеещата психологична пропаст, разделяща човечеството от природата.” – Скот Сампсън, палеонтолог.
  50. Че ставаме твърде свързани. – Джино Сегре, професор по физика и астрономия.
  51. Ще се притесняваме твърде много. – Джоусеф Ледоукс, невроучен.
  52. „Това, което ме притеснява, е, че затъваме все повече в некомпетентни системи. Системи, които излагат на показ патологично държание, но не могат да се оправят сами.” – Джон Ноктън, редактор в Edge.
  53. Твърде много съединяване. – Стивън Строгац, професор по приложна математика, университета в Корнел.
  54. Че в крайна сметка интернет ще заработи в полза на съществуващите структури на властта, а не на обществото като цяло. – Брус Шнайер, технолог по сигурността.
  55. Тазгодишният въпрос на Edge е зле избран. – Кай Краус, софтуерен пионер.
  56. Ще видим края на фундаменталната наука. – Марио Ливио, астрофизик.
  57. Парадокса на материалния прогрес. – Ролф Добели, журналист и автор.
  58. Ще се превърнем в плъхове, затворени в син мраморен капан. – Грегъри Бенфорд, професор по физика и астрономия.
  59. Човечеството ще спре да преследва близките наблюдения. – Урсула Мартин, компютърен учен.
  60. „Тревожи ме продължителното „посивяване” на световното население, което не е еднакво развито по света, но е повсеместно.” – Дейвид Береби, журналист и автор.
  61. „Трябва да се притесняваме за нарастващото влияние на Четвъртата (поп) култура и как тя може директно или индиректно да засегне всички ни.” – Брус Паркър, професор.
  62. Предстоящата битка между инженери и друди. – Пол Сафо, технологичен предсказател.
  63. „Докато някой правилно се отдава на смъртта на нашата слънчева система и ултимативната ентропия на вселената, аз смятам, че въпросът, от който трябва да се притесняваме, в края на крайщата е ирелевантен. – Брус Худ, страшен мързел.
    Недостиг на водния ресурс. – Джулио Бокалети, физик.
  64. Че сме „неразривно изгубени в Модерността. Много от нас изглежда, че чувстват края на нещо, може би ненужна безсмисленост в нашата Модерност.” – Стюарт А. Кауфман, професор по биологични науки, физика и астрономия.
  65. „Притеснявам се за загубената възможност от отказ на световните тийнейджъри до достъпа им до образование.” – Сара-Джейн Блейкмур.
  66. Разширената реалност. – Уилям Паундстоун, журналист.
  67. Че огромното количество информация и нови медии ще значи краят на фактите. – Виктория Стоден, професор по статистика, юрист.
  68. Ще прекарваме твърде много време в социалните медии. – Марсел Кинсборн, невролог.
  69. Задаващата се Идиокрация – Дъглас Т. Кенрик, професор по психология.
  70. Празнината между новините и разбирането им се разширява. – Гавин Шмид, климатолог към НАСА.
  71. „Тревожа се, че тепърва ни предстои разговор относно това, което изглежда като развиваща се „нова практика” - присъствието на екрани на местата за игра и детските градини.” – Шери Търкъл, психолог в Мичиганския технологичен институ.
  72. „Че ще станем нерационално нетърпеливи към науката.” – Стюарт Файърщайн, професор, който работи колкото се може повече, мамка му.
  73. Ще вдигнем надеждите си за междузвездно пътуване твърде високо, но няма да се случи. – Ед Регис, научен писател.
  74. Световното сътрудничество се проваля и ние не знаем защо. – Даниел Хаун.
  75. Тревожим се твърде много. – Джоел Голд, психиатър.
  76. „Все повече и повече се притеснявам за това какво ще стане с поколенията от деца, които са лишени от неизмеримия дар на дългото, сигурно, стабилно детство.” – Алисон Гопник.
  77. Синтетичната биология ще излезе извън контрол. – Сейриан Съмър, преподавател по поведенченска биология.
  78. Смъртта на математиката. – Кейт Девлин, математик.
  79. Ще възложим твърде много умения на машините. – Сюзън Блекмур, психолог.
  80. „Трябва да се страхуваме от онлайн силозите. Те ни правят глупави и враждебни един към друг.” – Лари Сенджър, съосновател на Wikipedia.
  81. Твърде много се тревожим. – Гари Клайн, учен в MacroCognition (http://www.macrocognition.com/)
  82. Човешкият род ще изгуби волята си да оцелява. – Дейв Уайнър, софтуерен и блогинг пионер.
  83. Излишъкът на тестостерон, причинен от половата пролука в Китай. – Робърт Курцбан, психолог.
  84. „Притеснение, което все още не е на научен или културен дневен ред е правата за неприкосновеност на невралната информация.” – Мелани Суон, системен мислите, футурист.
  85. Армагедон. – Тимъти Тайлор, археолог.
  86. Няма от какво да се страхуваме, нищо че Големия ядронен колайдер не ни осигури нови научни открития. – Аманда Гефтер, редактор.
  87. „Това, за което се тревожа най-много, е, че все повече и повече губим формалните и неформални мостове между различните интелектуални, ментални и хуманистични подходи към гледане на света.” – Антон Зайлингер, физик.
  88. Притесняваме се твърде много. – Доналд Д. Хофман, когнитивен учен.
  89. Разрастващата се празнота между научния елит и огромното мнозинство от „научно затруднени” хора. – Лео М. Чалупа, офтамолог и невробиолог.
  90. „Тревожа се относно перспективата за колективна амнезия.” – Ногра Арика, историк на идеите.
  91. Требожим се твърде много. – Брайън Кнутсон, сътруничащ професор по психология.
  92. Не разбираме динамиката на нашата надигаща се глобална култура. – Кирстен Бомблайс, помощник професор по органична и еволюционна биология.
  93. „Трябва да се тревожим да не загубим похота като водещ принцип за възпроизвеждането на нашия вид.” – Тор Нортрандърс, научен писател.
  94. Че се притесняваме твърде много относно въображаемото насилие. – Джонатан Готшал, английски професор.
  95. „Трябва да се страхуваме от последиците от нарастващото ни знание за това какво причинява болестите и последствията върху човешката свобода.” – Естер Дасън, катализатор към Information Tech Startups.
  96. Естествената смърт. – Анъни Гарети Лиси, теоретичен физик.
  97. „Кахъри ме, че дебатът около половите различия все още изглежда да поляризира природа срещу природа, като някои хора от социалните науки и хуманитарните такива твърдят, че биологията не играе никаква роля, очевидно незапознати с научните доказателства за противното.” – Саймън Барон-Коен, психолог.
  98. Гибелата на учения. – Даниел Л. Еверът, лингвистичен изследовател.
  99. Неизбежното нарушаване на социополитическите сили в науката. – Николас А. Кристакис, физик.
  100. „Притеснен съм за това кой ще бъде от играчите в научната игра – и кой ще бъде изваден от отбора.” – Стефан Х. Александър, физик.
  101. „Фактът, че толкова много хора избират да живеят по начини, които ограничават съдбата на общността до много тесен набор от възможности и определят останалите такива като заплаха за собствения им начин на живот. Ценностите, които съществуват, са много тревожни, защото тази съвременна форма на трибализъм и идеологиите, които го поддържат, дават възможността да отрекат комплексните и междуидеологичнити общи взаимозависимости – локални, национални, интернационални – и да избегнат своята вина в създаването на дългосрочни заплахи за собственото им добруване и това на другите.” – Маргарет Леви, политически учен.
  102. (и 104) Няма да сме способни да създаваме ефективни синергии. – Стефан М. Кослин, Робин С. Розенберф, психолози, фенове на синергията.
  103. Не се страхувам, че супер изкуственият интелект ще владее света. – Анди Кларк, философ и когнитивен учен.
  104. Изпълняването на постчовешкия проект, който ще се осъществи, когато роботите са иззели всички наши задължения. – Дейвид Далримпъл, изследовател към Масачузетския научен институт.
  105. Извънземните представляват опасност за човешката цивилизация. – Сет Шостак, астроном към Търсене на извънземен разум (SETI).
  106. Ролята на микроорганизмите в рака бива игнорирана в настоящите стратегии за справянето му, прилагани от медицинската общност. – Азра Раза, доктор по медицина.
  107. Социалните и морални институции на човешкия вид ще задушат технологичния процес. – Дейвид Пизаро, психолог.
  108. „Илюзията за знание и разбиране, която може да се отрази в това да имаме информацията достъпна с такава готовност и безусилност. – Таня Ломброзо, помощник професор по психология.
  109. Краят на трудната инокулация. – Адам Алтер, психолог.
  110. Светкавично повищаващият се брой на нелегални наркотици. – Томас Мацингер, философ.
  111. Суеверието. Мар Идли, научен писател.
  112. Вкопаните в историята институции ще предотвратят техноогичния прогрес. – Пол Кедроски, редактор.
  113. Че „до едно или две поколения децата ще пораснат като възрастни, които няма да могат да различат реалност от фантазия.” – Михали Чиксентмихалий.
  114. Че се тревожим прекалено много. – Вирджиния Фефернан, новинарски кореспондент към Yahoo.
  115. „Трябва да се притесняваме за това по какъв начин ще намерим мъдростта, с която да можем да насочваме нашето развитие, тепърва започвайки да подобряваме способността си за евтино производство на човешка тъкан, отглеждане на синтетични мозъци, робити, които да се грижат за възрастните ни родители, и за това да оставим интернет да образова децата ни.” – Лука де Биасе, журналист.
  116. Геномиката може да ни провали, когато опре до менталните разстройства. – Рерънс. Сежновски, изчислителен невроучен.
  117. „Нещото, което ме държи буден нощно време и, че сме изправени пред криза, идваща от най-дълбоките основи на физиката. Единственият изход изглежда да включва цялостна ревизия на фундаменталните физични принципи.” – Стив Гидингс, теоретичен физик.
  118. „Най-притеснителният аспект на нашето общество е ниският индекс на подозрение към нормалните хора. – Карл Сабаг, писател, телевизионен продуцент.
  119. „Много хора се тревожат, че няма достатъчно демокрация по света. Аз пък се притеснявам, че може никога да не надхвърлим демокрацията.” – Дилън Еванс, главен изпълнителен директор на Projection Point.
  120. Не разтежът на населението, а разтежът на просперитета – перспективата, че целият свят ще консумира ресурси като американците или западняците. – Лорънс Смит, професор по география.
  121. Че ще започнем да се отнасяме към технологията като към магия. – Нийл Гершенфелд, физик в Масачузеттския технологичен институт.
  122. Възходът на геномната нестабилност. – Еик Топол, доктор по медицината, професор по геномика.
  123. Властите и компаниите скоро ще могат да четат мозъците на хората. – Станислас Дехаен, невроучен.
  124. Икономическият растеж ще спре. – Сатижит Дас, финансов експерт.
  125. „Тревожа се, че свободното въображение е надценено и си мисля, че това носи риск.” – Карло Ровели, теоретичен физик.
  126. Че се тревожим твърде много. – Джеймс О’Донъли, класически преподавател.
  127. Че се тревожим твърде много. – Робърт Провайн, невроучен.
  128. Няма да имаме достатъчно роботи, за да вършат всичката работа, която сме им подготвили за идните десетилетия. – Родни А. Брукс, роботицист.
  129. Няма да имаме план Б, когато интернет неизбежно се срине. - Джордж Дайсън, научен историк.
  130. Чудатостта, че ние "сме странно незаинтересовани за живота, докато знаем, че той се променя. Това, за което трябва да се тревожим, е, че не се тревожим." - Макс Тегмарк, физик в Мичиганския технологичен институт.
  131. "Има известни знания и известни незнания, но трябва да се притесняваме, че най-много са неизвестните незнания." - Гари Маркус, когнитивен учен.
  132. Мозъкът е неспособен да зачене от нашите най-сериозни проблеми. - Даниел Голман, психолог.
  133. "Трябва да се тревожим, че учените са се отказали от търсенето на дефиницията за правилно и грешно и кои ценности водят човека до разцвет, тъкмо когато изследователските инструменти за подобни изследвания се появяват." - Майкъл Шермър, издател, списание Skeptic.
  134. Загубата на колективно познание и самосъзнание. - Дъглас Ръшкоф, медиен анализатор.
  135. Отричането на научния герой. - Роджър Хайфийлд, директор, Science Museum Group.
  136. Неспособни сме да разпознаем "хубавия живот". - Дейвид Крисчън, историк.
  137. Електрическото татуиране по ФБ и отвъд. - Хуан Енрикез.
  138. Федералното регулаторно улавяне, тоест лисицата, гледаща кокошарника на индустрийте като петролното и въглищното извличане. - Чарлс Сайф, професор по журналистика.
  139. "Опасната обществена неспособност да вразумява относно несигурността." - Обри Де Грей, геронтолог.
  140. Знанието започва да става твърде бързо. - Никълъс Хъмфри, професор в Лондонското икономическо училище.
  141. Най-лошото, което може да се случи на фундаменталната физика ("Nightmare Scenario"). - Питър Войт, физичен математик.
  142. Хомогенизирането на човешкото изживяване. - Скор Атран, антрополог.
  143. Че няма да сме способни да разберем всичко. - Клифорд Пикоувър, математически автор.
  144. Че се притесняваме твърде много и "опаковаме страховете" си по вреден начин. - Мари Катерин Бейтсон, професор емерит
  145. Заради климатичните промени, недостига на ресурси, дроните и други неочаквани промени ще избухне голяма война. - Стивън Пинкър, психолог.
  146. Глупостта. - Роджър Шанк, психолог.
  147. Престанах да се тревожа относно проблема със свободната воля, защото той никога няма да се реши. - Хауърд Гарднър, професор по познание и образование (http://howardgardner.com/).
  148. Науката е в опасност да се превърне във враг на човешката раса. - Колин Тъдж, биолог, редактор на New Scientist (http://www.newscientist.com/).
  149. Че ще сме неспособни да живеем без интернет. - Даниел Денет, философ.
  150. А вие от какво се страхувате?
Страница на статията : 0102
Етикети:страх

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Разни
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.