17 юли 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Историята на разпятието

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 26 април 2019 в 00:0027100
Изпълнение на екзекуции в Древен Рим чрез разпятие. Снимка: Wikimedia Commons

Най-известният описан случай на разпъване на кръст, според Новия Завет е, когато Иисус е осъден на смърт от римляните. Но той далеч не е единствения човек, понесъл такова наказание. За корените на жестоката практика разказват Live Science.

В древността, хиляди хора са били разпъвани на кръст, което по онова време е считано за един от най-бруталните и срамни начини да умреш. В Древен Рим, процесът на разпятието е бил дълъг, съпроводен с бичуване преди жертвата да бъде прикована и изправена на кръста.

Разпъването най-вероятно е започнало от асирийците и вавилонците и се е практикувало системно и от персите през шести век пр.н.е., според публикация в South African Medical Journal (SAMJ). По онова време, жертвите обикновено са били провесвани, с люлеещи се крака на дърво или стълб, кръстовете не са били използвани до идването на Римската империя, според изследването. 

Оттам, Александър Велики, който завладял Персия, създавайки империята си, пренесъл практиката в земите по Източното Средиземноморие през четвърти век пр.н.е. Но римските власти не използват тази практика, докато не я срещат при битките си с Картаген по време на Пуническите войни през трети век пр.н.е.

През следващите 500 години, това е предпочитан метод за наказание на римляните, докато император Константин I не го забранява през четвърти век сл.н.е., съобщават авторите на изследването Франсоа Ретиф (Francois Retief) и Луиз Силиерс (Louise Cilliers) от Университета на ЮАР.

Въпреки това, имайки предвид, че този начин да умреш е бил изключително срамен, Рим предпочита да не го прилага на собствените си граждани. Вместо това роби, войници в немилост, чужденци и особено бунтовници, често губят живота си по такъв начин. 

Шест хиляди пленени роби, участвали във въстанието на Спартак, са разпънати на кръст по протежение на пътя Виа Апия от Капуа до Рим.

Тази практика става особено популярна по време на римската окупация на земите на Израел и Палестина. Редица историци свидетелстват за масови разпятия през вековете. 

"Иисус е разпнат по обвинение, че е подклаждал бунт срещу Рим, наравно със зилоти и други политически активисти," разказват авторите.

В Рим, осъдените на разпъване на кръст първо са бичувани по гърба и седалището, съблечени голи и завързани за стълб, с изключение на жените, римските сенатори и войниците (освен ако не са дезертирали). 

Бичуването отслабва жертвата, причинявайки дълбоки рани, силна болка и кървене. Авторите на изследването разказват, че често жертвата припада по време на бичуването и понякога умира внезапно. След това жертвата е подигравана, карайки я да носи сама патибулума (напречната греда на кръста), завързан за раменете до мястото на екзекуцията.

Жестокостта не е спирала дотук. Понякога римските войници отрязват чести от тялото на разпнатия, като езика или го ослепяват. Според римско-еврейския историк Йозеф (Josephus), по време на царуването на Антиох IV Епифан, сирийски цар от династията на Селевкидите, на вратовете на жертвите са провесвани удушените им деца.

В Йерусалим, жените давали на осъдените обезболяваща напитка, обикновено от вино и мирово етерично масло или тамян. След това жертвите са завръзвани или приковани за патибулума, след което той е издигнат и прикачен към изправения стълб на кръста, като краката биват приковани за него.  

Докато жертвата чакала смъртта си, войниците си поделяли дрехите й. Но смъртта често не идвала бързо, минавали между три часа и четири дни според учените. 

Когато човекът издъхва, семейството му сваля и погребва тялото му, след разрешение на римски съдия. Без него тялото оставало на кръста, където животни и птици го разкъсвали. 

За да изследват разпъването на кръст, (без да убиват когото и да било), през 60-те години немски учени завръзват доброволци на кръст за китките и наблюдават дишането и сърдечната им дейност. След 6 минути доброволците изпитват затруднения с дишането, почти двойно учестен пулс и значително повишено кръвно налягане. Експериментът е приключен в рамките на 30 минути заради болка в китките.  

Ретиф и Силиерс заключват, че разпънатите на кръст жертви са умирали в резултат от различни причини, включително полиорганна и дихателна недостатъчност. 

Трябва да отбележим, че символът на ранното Християнство не е кръстът, тъй като разпъването е било изтезание, водещо до мъчителна и срамна смърт. Ранните християни приемат за свой символ рибата, която и до днес е един от символите на Иисус.

И днес в законодателството на Судан разпятието се практикува като част от изпълнението на смъртното наказание, но преди това осъдения се обесва, след което се приковава мъртвото му тяло за публично назидание.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Разни
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.