Как са се обличали древните римляни и римлянки

Владимир Попов Последна промяна на 10 юли 2017 в 00:22 38736 0

Представяме ви един интересен и достоверен разказ на Владимир Попов за римското облекло, помесен в новия брой 99 на списание "Българска наука".

Туниката и тогата са основни елементи от древноримския мъжки костюм, различаващи се по някои детайли от гръцкия хитон и химантий /плащ/.

Ризоподобната туника служила на древните римляни за ежедневно об­лекло. Тя била ушита от два къса ленен плат и се обличала през главата. Първоначално имала само отвори за ръкави, но после се появили и къси такива. Туниката нямала яка /както и всички антични дрехи/, била дълга почти до колената и се препасвала през кръста с помощта на пояс. В зависимост от мястото в обществото, което заемал на притежателят й, туниката имала различен цвят и орнаменти. Сенаторът носел бяла туника с широ­ка пурпурна ивица /clavi/. Тази туни­ка се наричала tunica laticlavia.

Конниците и плебейските трибуни носели туника с тесни пурпурни ивици - angusticlavia. Войнишката туника трябвало да е по-къса от гражданската.

Простолюдието носело само туни­ки /без тоги/ и се наричали populas tunicati. Тяхната туника била къса и в тъмен цвят /tunica pulla/. Към 2-5 век голямо разпространение в Рим полу­чила т. нар. tunica dalmatica - туника с дълги ръкави до китките, заимствана от варварските народи /германи, сармати и перси/:

Макар че писателят Авъл Гелий в неговите „Атически Нощи“ изразява та­кова становище за подобен род дреха: „Мъж да се облича с туника, чиито ръкави се спускат под лактите и стигат чак до китките, та дори и до пръстите, това било неприлично както в Рим, така и в целия Лациум. Подобен вид туника бил наричан от нашите съграждани с гръцката дума „хиродита“, дългоръкавна, и се смятало, че само на жена отива да носи широка и дълга дреха, която да покрива ръцете до лактите и да предпазва бедрата от чужди погледи. Впрочем римляните отначало изобщо не носели туника, а се намятали единствено с тога; след време започнали да надяват тънки и къси туники, стигащи само до мишни-ците, които гърците наричат „екзомиди“, безръкавни“.

Римската тога била присъща на римския гражданин и свидетелствала за неговия статус - неслучайно римляните наричали себе си gens togata - "род с тоги".

Тогата била с етруски произход и буквално означава ‚покритие. Представлявала полулунен къс материя от бяла вълна, увита около тялото и носена като плащ. Робите, изгнанниците или чужденците нямали право да носят тоги. Мъжете навършили 16 години, обличали мъжката тога /toga virieis, toga pura или toga libera/ - 1. Децата на пълноправните римски граждани и висшите сановници обличали тога с пурпурен кант /toga praetexta/ - 4, кандидатите за висша държавна дейност носели белоснежна тога - 8 /toga candida, откъдето е дошло и името им/. Върховният жрец /Pontifex Maximus/ носел toga trabea - 6. Консулската тога /toga palmeta/ - 3, била украсявана с апликации във формата на палми, триумфаторът носел червена тога /toga picta/ - 5, а впоследствие императорската тога била с пурпурен цвят /toga purpurea/. По време на тра­ур римляните носели сива тога /toga pullа/ - 7.

Тогата била скъпа, поддържала се трудно и се носела на обществени прояви - в цирка, театъра, на съд или на празник.

Ранната тога не била голяма. Но с времето размерите й нараснали и тя достигнала до 6,5 м. на дължина и 3,5 метра ширина. Омотаването й око­ло тялото и надиплянето било дълга и трудоемка работа, извършвана от робите, а носителят й не извършвал резки движения и ходел бавно, с величествена осанка, за да не развали това сложно съоръжение.

В императорския Рим за тогите на мо­нарха и висшите длъжностни лица се грижели специални слуги. 

Разнообразните дрехи били правени от коприна, вълна, лен. Императорският тип тога бил с полулунно-трапецовидна форма и представлявал същински шедьовър по своята сложност на обличане:

Към 2 век тогата загубила обществения си престиж и все по-рядко била носена на обществени места. Както с ирония казвал сатирикът Ювенал - nemo togam sumit, nisi mortus — "само мъртвият го обличат в тога". По-късните тоги през 3-4 в. били с церемониални функции и имали доста по-сложна форма:

Римляните при лошо време носели ленен или вълнен плащ - sagum, който бил вълнен и се закрепял за раменете посредством фибула:

Палиумът е къс правоъгълен плащ, както и сагума /лен или вълна, разбира се по-заможните римляни можели да си позволят и копринен такъв:


Лацерна къс плащ /закрепвал се с фи­була за дясното рамо/. Носен бил и от цивилни лица, и от войници:

Цветовете на сагума, палиума и лацерната варирали от червен, тъмно кафяв, светло кафяв, син, жълт, бежов. Абола /също се е закрепвала с фибу­ла/:

Носена била и от цивилни и от военни лица. Тя замествала тогата, когато случаят го позволявал. Войниците носели вълнена пенула /с качулка и полулунна форма/:

Към 3-4 век се разпространила и късата пенула, наречена cuculus - вълнена фуниевидна наметка, носена над дрехата в лошо или зимно време от войници, пътници, овчари, а в града от лица, нежелаещи да бъдат разпознати. Цветът й бил кафеникав или синьозелен.

Обувките на гражданите също били разнообразни и зависели от статуса им.
Военните носели калиги - полуботуши от кожа:

Или кожени калцеи /за студено време/:

Кабартините били носени и от цивилни лица:

В топло време носели обикновени сандали и чехли:

Патрициите носели носели червени ботуши /калцеи/, а сенаторите - черни:

Пълководците, висшите магистрати и императорите носели кампаги - червени полуботуши:

Женското облекло

При жените ролята на тогата изпълнявала палата /лен, коприна/ - 1,5 м. широк и 3,5 м. дълъг плащ:

Под палата се е носела горна туника, наречена стола /лен или вълна/, която била без ръкави. Цветовете й били най-различни - червен, син, жълт, зелен, кафяв, черен, бял. Проститутките нямали право да носят стола, това била дреха за ‚добродетелни жени‘.

Долната туника била също от лен и стигала до глезените, както и столата:

Долното бельо се състояло от строфий /превръзка изпълняваща функциите на сутиен/ и сублигакулум /бедрена препаска/.

Женски сандали и обувки били по-фини от мъжките и често украсявани със злато или скъпоценности /в зависи-мост от това колко заможна била/:

За да се защитят от жегата, римляните и римлянките носели и шапки:

Петасос - сламена шапка, заимствана от гърците:

Пилеус - конусовидна вълнена шапка, произхождаща от Фригия /носена от простолюдието/:

За да избегнат слънчевите лъчи /слънчевият загар в Древен Рим се считал за белег на простолюдието/ римлянките ползвали чадъри:

Накити

Жените и мъжете носели накити от скъпоценни камъни и метали, с които символизирали възможностите си, също като днешните. Сребърните и златните пръстени били привилегия на богаташите и благородниците - представителите на конническото съсловие и на сенаторите.

Пръстени /често украсени с гравирани камъни - геми/:

Страница на статията : 0102
Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !