Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
29 май 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Разни
FACEBOOK

Кипу - тайнствената писменост на инките

Как се пише с конци и възли?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 22 април 2017 в 11:5959460

Ако сте чели един от най-обичаните български приключенски романи - "Отмъщението на мъртвия инка" от Петър Бобев – сигурно си спомняте кипуто – тайнственият възел с разноцветни шнурове (конци, нишки), който един от персонажите беше намерил и който криеше тайната на заровеното инкско съкровище. Но можеха ли търсачите на богатства да го разчетат?

Кипу (инк. ез. кечуа khipu ==> исп. quipu — "възел", "завързване на възли") представлява древна система за записване и запаметяване на фактологическа информация, използвана от инките и техните предшественици в Андите. Това е своеобразна писменост и изчислителна система: представлява сложни сплитания на различни шнурове, конци и възли, изработени от ламска вълна или от памук. Едно кипу може да съдържа от няколко висящи нишки до около 2500. То е било използвано за предаване на съобщения чрез пратеници по специално прокарани пътища из Империята на инките, а също и за други неща в обществения живот (календар, топографска система, записване на данъци и закони и т.н.). Един от испанските хронисти, Хосе де Акоста (José de Acosta, 1539-1600) пише, че "цялата инкска империя се управлява чрез кипута и никой не може да избяга от човек, който е изчислил нещо с тяхна помощ".

Най-древното прото-кипу (състоящо се от 12 висящи нишки, някои с възли и увити около пръчки) е намерено при разкопки на херметично помещение в една от големите пирамиди на археологическия обект Карал. Археологът и негов откривател Рут Марта Шейди Солис (Ruth Martha Shady Solís) го датира около 3000 г. пр. Хр. Това означава, че след шумерския клинопис и египетските йероглифи това е вероятно най-древната човешка писменост. Дотогава най-старото кипу било датирано чрез въглероден анализ и възхождало между 779 и 981 г. Досега историците нямат обяснения за толкова големия времеви интервал между двете находки.

Първото споменаване за кипу прави конкистадорът Ернандо Писаро (Hernando Pizarro y de Vargas) през 1533 г. Той пише, че "те (инките) смятат с помощта на възли от няколко нишки" и че "те имат складове за дърва за огрев и царевица и с помощта на възлите на своите шнурове онова, което всеки носи в склада". Той първи забелязал, че кипуто се използва за пресмятане на приходите и разходите. Писаро за първи път видял кипутата в приложение по време на операцията за откупуването на Атауалпа. (Конкистадорът заловил последния император на инките Атауалпа. Той предложил да се откупи срещу стая, изпълнена до тавана със злато и два пъти повече сребро. Стаята наистина била напълнена, но испанците екзекутирали Атауалпа).

През 1923 г. американският историк Лесли Лок (Leslie Leland Locke) в книгата си "Древното кипу" (The ancient quipu) успява да докаже, че нишките с възли наистина са писменост.

Кипутата са първият инструмент в човешката история, използван за счетоводни операции по метода на двойното записване. ("Двойно записване" е счетоводен метод, при който всяка една стопанска операция се записва най-малко по две счетоводни сметки, за да се изрази нейното съдържание. Този способ представлява двустранни записвания в системата на сметките, които са равни по стойностен размер и противоположни по характер. Това е свързано с факта, че всяка стопанска операция предизвиква изменения най-малко в два отчетни обекта и за да се отрази счетоводно, е необходимо да се направят записвания най-малко в две сметки.)

Запис на информацията

Oгромната част от възлите съдържат числова информация по десетичната бройна система. За някои от възлите, както и за някои от особеностите им (напр. цветове), се смята, че представляват нечислова информация, която до момента не е разшифрована.

Най-вероятно кипутата не съдържат фонетични символи, подобни на класическите букви в азбуките на познати писмености. През 2006 г. обаче професорът по археология от Харвард Гари Ъртън (Gary Urton) заяви, че в кипутата се използва код, много подобен на двоичната бройна система, и че по този начин могат да се отбелязват фонологични и логографични данни.

В първите годиии след испанското завоюване на Перу колониалните чиновници често се позовавали на данните от кипутата, за да уредят споровете около събирането на местните данъци или стокопроизводството. Също така, отново испанците установили, че възлописите от векове са се използвали и като мнемонически устройства, по-точно за да записват и препредават информация, записана в числов вид. Кипукамайоките (инкски имперски служители, занимаващи се с кипута) можели да бъдат призовани в съда, където техните отчети са смятали за валиден юридически документ за проведените в миналото плащания.

При предаване на сведения за производствата на различни стоки инкските чиновници отчитали не само фактическата, но и реалната и потенциалната производителност на труда. С кипута се записвала и държавна статистика. Например, колко е населението на дадено село, разбито по полове, по възраст, здравно състояние, семейно положение, колко се занимават с военно дело, занаятчийство или обществена работа, за колко време могат да произведат това или онова и много други. Накратко: не само хората и резултатите от труда им, а самата природа и нейните възможности били записани в кипутата.

В момента основният изследователски център по въпросите на кипутата е Khipu Database Project с ръководител проф. Гари Ъртън.

Как се съхраняват кипута

Методиката на съхранение на археологически кипута трябва да позволи на експоната да съществува възможно най-дълго време с колкото се може по-малко щети по самия него. В различните музеи кипутата се пазят подобно на обикновени текстилни изделия. Както казахме по-горе, огромната част кипута са изработени от ламска вълна или памук. Различните цветове на нишките са носител на разнообразна по вид информация. Съхранението на натуралния или изкуствен цвят на влакната е задача, която не може да бъде решена окончателно – в масовия слумай постепенна промяна на цветността на влакната вече е настъпила и може да доведе до дълбока повреда. Цветовете се променят както от запрашване на материята, така и от употребата на някои лакове и фиксатори. На археологическите обекти кипутата са били намирани с различни допълнителни материали (парчета от царевични кочани, златни слитъци, малки елементи от животински тела), присъедини към главния шнур. Тези нетекстилни материали често създават допълнителни трудности при съхранение.

Всеки текстилен материал е изложен на отрицателното въздействие на ултравиолетовата светлина. Цветността и здравината на материята постепенно се влошават. В помещенията температурата, влажността и осветеността се регулират автоматично чрез системата HVAC. Относителната влажност на въздуха трябва да бъде до 60 %, а температурата да е ниска. Високата температура може да направи материалите по-крехки и да доведе до по-лесно разрушение на влакната. Кипутата също така се проверяват за наличие на насекоми и личинките им.

Обикновено кипутата се подреждат хоризонтално на рафтове, покрити с неутрална по киселинност хартия, за да се предотврати вредно киселинно въздействие. Хоризонталното положение е избрано неслучайно, тъй като влакната могат да бъдат повредени при триенето помежду си или от натиска на собствената си тежест, ако бъдат поставени да висят в отвесно положение. Когато запитали Гъри Ъртън дали кипутата са крехки и лесно късливи, той отговорил: "Някои от тях – да. Не можете дори да се докоснете до тях, защото те се раздаат и се превръщат в прах. Повечето обаче са се съхранили добре и могат да бъдат изучавани, без да се опасяваме от нанасяне на повреда. Разбира се, винаги, когато се докоснеш до такава древна тъкан, я повреждаш, но в общия случай тези конци се запазват дъста дълго".

Схема

1. Шнур – основа.

2. Окачена нишка от първи ред (крепи се директно на шнура). Може да виси надолу от главния шнур или да е ориентирана нагоре, тоест на 180 градуса спрямо висящите надолу.

3. Окачена нишка от втори ред (крепи се на предишната).

4. Окачена нишка от трети ред (крепи се на предшната).

5. Помощна окачена нишка (крепи се на останалите).

6. Малка нишка на главния шнур, ориентирана в обратна посока спрямо висящите нишки (тоест нагоре) и поставена между тях. Вероятно е имала функция на разделител.

7. Знак-определител на съдържанието на кипуто или т.н. ключ за главния шнур.

8. Прост възел – може да има най-много 9 броя такива и никога повече. Намира се по нишките (в точния участък, отговарящ за разположението на десетиците, стотиците и по-големите числови групи). Най-често е в средната и най-горната част на нишките.

9. Възел-осморка – до девет такива на нишка. Обикновено се намира в долната част на нишката. Един такъв възел означава единица (1).

10. Сложен възел – всеки може да има до девет намотки. И той обикновено е в долната част на нишката.

11. Възел-примка (различни видове) – особено т.н. "завързан половина".

12. Възел, крепящ някакъв предмет – например различни малки нишки или снопчета вълна и памук.

В едно кипу може да няма знак-определител и окачени нишки от втори и следващ ред. Тези окачени нишки могат да се крепят непосредствено над или под възлите или на някакво разстояние от тях. Причината за това все още не е удовлетворително изясненя от изследователите, но могат да се забележат следните закономерности:

- ако на окачената нишка се намират две или повече допълнителни, то те почти винаги се намират на едно и също място близо една до друга

- допълнителните нишки почти никога не са разположени под сложни възли и осморки, а обикновено се разполагат под или над прости възли – или много близо до тях, или на значително разстояние.

- Цветът на нишката също носи информация за съдържанието на кипуто и може да се смята за ключ. Има едно-, дву- и трицветни нишки. Ако кипуто носи числова информация, цифровите възлознаци се разполагат вертикално и отдолу нагоре от единиците към десетките и стотиците.

Система на кодиране

Ключ за главния шнур

В основния шнур на кипуто може да има предмет-ключ (напр. дървени парчета, камъни, минерали, растения и др.), през които шнурът преминава. Това се правело, за да се избегнат недоразумения с разчитането на цвета на нишката, която понякога променя значението си. Един и същ цвят (напр. жълт), но с различни предметни ключове, можел да означава различен прочит на целия комплект. Царевични листа или златна нишка като определители на смисъла от висш ред (на съдържанието на цялото кипу) и завързани на главен шнур значели, че в първото кипу става дума за селско стопанство, а във второто – за нещо друго. За това подробно пише йезуитският хронист Блас Валера (Blas Valera, 1545-1597): "Ако при заплитането на възлите трябвало да се покажат някакви плодове на земеделския труд, трябва на главния шнур да се нанижат листа от млади царевични кочани. Ако пък в кипуто ставало дума за метали, то в главния шнур се вплитали златни нишки. Вярно е, че за всяко значение си имало точно определен цвят на шнуровете, но първият признак, от който окото трябвало да определи съдържанието на кипуто, бил прикрепеният към шнура разпознавателен знак..."

Кодиране на цветовете

Известни са общо 24 цмята на нишките. Най-често се срещат естествените цветове на памука или вълната, а след това са постигнатите чрез допълнително обагряне: преобладават белият, синият, жълтият, червеният, черният, зеленият, но най-много – кафявият.

Разпределение на цветовете:

- един цвят за цялата връв

- два или три цвята за цялата връв или един за всяка усукана нишка

- два или повече цвята за една и съща връв, но смесени в рамките на всяка усукана връв чрез разноцветни нишки

- два и даже три цвята за една и съща врав, разпределени в горната, средната и долната част

Цветът на нишката може да означава различен вид материални обекти:

- черен – понятия, свъразани с време. С черни нишки се записвала информация, свързана с време, срок, година, исторически събития, броени от началото на нещо (напр. от началото на инкското царство). Милослав Стингъл пише, че "черният цвят съобщавал колко дни и нощи са изминали от момента на едно или друго събитие". Ако в главния шнур се намирал съответният ключ, черният цвят можел да означава и болка. Този цвят понякога може да бъде объркан с много тъмнокафявия. В досега намерените кипута черният цвят винаги е в комбинация с друг. Испанският мисионер Мартин де Муруа (Martín de Murúa, 1525-1618) пише, че братът на известния инкски пълководец Апукамака бил изпратен в инкската столица Куско да му предаде съобщение за завоюването от испанците на провинция Арика и в кипуто, което носел, "имало толкова възела, колкото селища били завладени, толкова малки възелчета, колкото инки били победени, а на черната връв бил означен броят на загиналите в бой". Има и засвидетелстван случаи, в които черният цвят означавал четири денонощия време.

- Яркочервен (малинов) цвят – монархически цвят, обозначение на Инкската империя. На нишка с такъв цвят можели да бъдат разположени също "времеви" възли, тоест информация за властови срок. Например 4 възела означават 4 години власт на инкската монархия. Този цвят е споменаван само в писмени източници.

- Кафяв – означава понятия като подчинение, обществен ред, управление, напр. установяване на държавно управление върху новозавладяна от Инкската империя земя. Също така, при наличие на съответният предмет-определител в главния шнур, може да означава и нещо съвсем друго – картофи (думата за картоф на инкския език кечуа е "папа"). Също е споменават само в писмени източници.

- Кестенов цвят – среща се приблизително наравно с белия. Има четири тона - светлокестеняв, почти жълтобял, тъмнокестеняв и почти черен – и четирите с неизвестно за нас значение.

- Зелен – означава "завоевание". По този начин се означава противник или брой на жертвите у противника след битка. На такава нишка редът на подреждане на информацията е следният: първо се изброяват хората на възраст 60 и повече години, след това другите на по-млада възраст, подредени през десет години. В досега откритите археологически образци зелени нишки се срещат доста рядко. Различават се светло- и тъмнозелени нишки.

- Червеният е цветът на войната. По такъв начин се говори за войната и собствените лични загуби в битка. Също се среща рядко.

- Жълтият, както можем да очакваме, е цветът на златото. Например, така може да се предадат сведения за военна плячка, съставена от злато с тегло в някакви мерни единици, Жълтият цвят може да значи и царевица, но за това е необходимо в главния шнур да има малък царевичен кочан. Например, можем дори да съставим завършено сведение: ако към такава нишка бъде привързана синя (означение на определена провинция) с дадено число възли, това кипу дава информация за реколтата в нея – дали е силна или слаба. Жълтите нишки са едни от най-рядко срещаните. Могат да бъдат с ярък или блед оттенък на цвета.

- Белият е цветът на среброто и света. Среща се като яркобял и жълто-бял.

- Виолетовият цвят носи информация за началника, управителя, който би властвал над определено село, територия. Споменава се само в писмени източници.

- Синият цвят е с неизвестно значение, срещя се рядко и има две разновидности: светло- и тъмносин.

- Сламен цвят – означава отсъствие, а в политически смисъл безпорядък в управлението, "варварство". "При наличие на такъв цвят в нишките те получавали сведения за онзи, когото го няма, а от самото кипу – за разигралите се събития" – пише католическият свещеник и хронист Антонио де ла Каланча (Antonio de la Calancha, 1584-1654).

Този метод на обозначение позволил в кипутата да се запише информация за действията на Франсиско Писаро, братът на конкистадора Ернандо, наричан от един момент "началник" в смисъл на завоевавател на Перу. За географски названия и лични имена, неподдаващи се на такова записване, можело да се използва система, комбинираща фонетични и нефонетични елементи: търсела се дума на кечуа със звучене, близко до това, което трябвало да се възпроизведе, и после тя се закодирала на кипу, снабдено със знак, означаващ съответната категория (напр. "географско название"). По този начин се избягвали недоразуменията. Има предположения, че при такива случаи за правилно възпроизвеждане е трябвало да се прочете не цялата кечуанска дума, а само първата й сричка, и от няколко срички да се състави нужната дума. В зависимост от тематиката на кипуто имало основни смислови категории, на основата на които лягал текстът. Така например, Каланча съобщава, че за кипутата, разглеждани от нас като исторически извори, ключови категории са понятията "провинция", "крепост", "управници", "плячка" и т.н. Това показва и Д. Роу, който посочва сходството на испанските административни текстове, използващи кипутата като източник на информация, с текстовете на автори като Мигел Балбоа (Miguel Cabello Balboa, 1535 — 1608), споменатия по-горе Мартин де Муруа и други, сами споделящи, че са написали хрониките си, използвайки сведения от кипукамайоките. Както пише професорът по история на Латинска Америка Марти Персинен (Martti Pärssinen) от Университета в Хелзинки: "Например, можел е да бъде записан следният текст: "Когато Писаро тръгна на поход към Кахамарка, ние му дадохме 826 индианци и всички те загинаха в тази експедиция", но също така може да се фиксират личните и географските имена, употребявайки близки по звучене кечуански думи". Или да се позовем на друг автор – етнологът Н. В Ракуц: "Съчетанието на думите за "сокол" и "злато" предавали името на селото Гуаманкоро с население около 100 души. По подобен начин, използвайки на пръв поглед съвършено неподходящи категории (напр. "полезни растения" и ,,дървени изделия"), можело да се предане името на долината Пакасмайо. При такова положение било необходимо само да се прочетат само първата сричка в първия и втория случай и цялата дума в третия, така че названието на долината се образувало от думите "картофи", "дървен прът" и "река".

А сега нека видим как чрез кипутата може да се изкаже разлика между привидно еднакви материални обекти!

Ако в кипуто ставало дума за един вид обект, но е трябвало той да бъде разделен по качествени характеристики, също са се използвали различен звят нишки. Ето как се е правело това. Да дадем думата на известния перуански историк Инка Гарсиласо де ла Вега в неговата "История на империята на инките": "За да може да се водят сметките за огромното число добитък, което инките владеели, те ги разделяли по цвят, подобно на конете в Испания, а за всеки цвят имало специално название. Например, много петнист добитък, но само в два различни цвята, инките наричали муру-муру, а испанците - мороморо. Ако някое агънце се отличавало по цвят от родителите си, го завеждали в стадо с този цвят. По този начин те, гледайки кипутата, лесно и бързо получавали информация за количеството си добитък, тъй като нишките на кипуто били със същия цвят, както и самите животни" (кн. V, гл. Х).

А ето какво пише де ла Вега за приложението на кипутата в законодателството: "Инките много отдавна спазват своите закони. Те са записани и поверени на възлите от разноцветни нишки. Индианците са съумели така да обучат своите синове и потомци, че даже законите, установени от първите владетели – цели шестстотин години назад – са запазени в паметта им също така пресни, както ако да бяха току-що провъзгласени" (кн. V, гл. ХІ).

Усукани нишки с различни цветове

Такъв вид подреждба на нишките се е употребявала за означаване на списък материални обекти или понятия.

- Бяло-жълто-синя нишка – означава религиозен култ или празници в чест на Бог Слънце.

- Когато става дума за определяне на владените от империята провинции, всяка от тях имала свой код цветни нишки. В такава нишка вече отделно можело да се вмъква червена в смисъл на "брой на загиналите във военен поход от дадена провинция". Използване на цветово означаване на имперските провинции се използвало и когато ставало дума за статистика и данъчно облагане по територии. Тази система е разпространена и в отчетите за географско и икономическо описание на Инкската империя.

- Нишки, съчетани по по-обикновен начин (при висящите нишки без възли) можели да предават лични имена, свидетелства Антонио де ла Каланча.

И както се казваше в една реклама – това не е всичко. Съществуват и цветови съчетания, които обаче не са разшифровани. Такъв е например случай, в който във връв с един цвят се среща нишка с друг. Тези комбинации са над 15, но едва ли нужда да ги изброяваме тук. Среща се и по-фин метод на преплитане – тънка едноцветна нишка е преплетена с такава от друг цвят. В изследванията е означен като t + t (от исп. torzal más torzal).

Позиционното разположение на цветовете (отгоре, по средата, отдолу, за което стана дума в началото), в литературата се бележи по следния начин:

- със символа «½ + ½» (когато горната и долната част на нишката/конеца са с различен цвят)

- «? + (? + ?)» или «1/3 + 2/3» - когато една трета от горната нишка е с един цвят, а две трети – с друг

- «1/4 + 3/4» - когато една четвърт от горния конец е с един цвят, а три четвърти – с друг

- «1/4 + 1/4 + 1/2» - когато долната половина на нишката е с един цвят, а горната е разделена на два други

Последният случай също може да бъде "раздробен" за по-детайлно описание.

Допълнителен цветови ключ

Цветовете, вшити в горната част на всяка тънка висяща нишка, указват различни предмети, независимо от факта, че багрите могат да са еднакви в кипутата на селскостопанска и металодобивна тема. В първия случай допълнителният цвят ще означава неща като царевица, кока и люти чушки, а във втория – злато или изумруди например. Освен това "заплетените надясно възли върху всяка нишка означават определена числова сума. Тя е кодирана в конеца, който описва общото количество пристигнали стоки например. Но ако тези възли са заплетени наляво, това количество стоки е само предполагаемо – те били са очаквани, но не са пристигнали. В такъв случай те не влизат в сумата, изобразена на общата нишка" (Блас Валера - Exsul immeritus Blas Valera populo suо..., стр. 367).

Позиционният фактор

Изследователите на кипутата пишат за т.н. позиционен фактор или фактор на позицията, тоест определени неща, теми или предмети, за които става дума във възловия разказ, се подреждат в посока намаляване на значимостта им. Как и на какъв принцип става това, не е известно. Но цитираният горе Инка Гарсиласо де ла Вега пише в кн. VІ, гл. VІІІ на "История на империята на инките": "Предмети, нямащи определен цвят, се подреждат в определен ред, започвайки от вещите с най-голямо значение. След това се преминава към по-малко ценните, като същевременно всеки обект се вписва в групата на своя вид, например зърнени култури или овощни дървета. Например, започва се от оръжията, а в тази категория подредбата започва от най-благородното такова: копията. После идват лъкът и стрелите, прътовете и секирите, прашките и т.н., докато не се изчерпи всичко, което са имали. А когато става въпрос за васални народи, първо се говори за всяко село поотделно, а след това заедно за цялата провинция, в която те влизат. Самите хора се подреждат по старшинство, започвайки от тези на 60 и повече години, и така се върви към най-младите, подреждайки ги през десет години. По същия начин се говори и за жените, не само за мъжете".

От различни документи се разбира, че от храните инките са ценели повече киноа, отколкото картофите, а европейските пилета (за първи път появили се в Перу през 1537 г.) повече в сравнение с местния дивеч. В Паметна записка, съставена през 1561 г. на основата на кипута, се вижда как индианците са подредили предметите на бита и стопанството в низходящ ред (включвайки и европейските):

1. Хора

2. Южноамерикански животни, добитък

3. Тъкани

4. Приготвени хранителни продукти

5. Предмети от агаве

6. Керамика

7. Птици

8. Необработваеми растителни продукти

И т.н., и т.н.

Намерените кипута по археологически обекти свидетелстват, че когато е трябвало да се изрази по-сложна мисъл и повече информация, инките са съставяли серии от висящи конци с различни цветове с разстояния помежду им. Създаването на такива серии, често без възли, видимо опростявало кипусъставянето и е подобно на нашето съставяне на абревиатури, пишат историкът Карлос ди Примелио (Carlos Radicati di Primeglio) и споменатият в началото Гари Ъртън в испаноезичната си серия статии "Изследвания върху кипутата" (Estudios sobre los quipus) от втората половина на ХХ век. Точно за такива кипута хронистът Бернабе Кобо (Bernabe Cobo, 1580-1657) пише, че само съставилият ги кипукамайок би могъл да си ги разчете.

Кодиране на числова информация

Всяко село, което е столица на провинция, имало свой номер. Например, ако искали да предадат историческото сведение, че "Манко Капак, първият владетел на инките, завладял първата столица на провинция", на конеца се правел един голям възел, за столицата на втора провинция – два големи възела, и по същия начин с всички останали. Куско, славната столица на Инкската империя, се означавал с три или четири възела, един под друг". Също така, колкото повече една провинция е близо до столицата на империята, толкова повече за нейните представители са по-леснодостъпни служби, участие във военни походи, ритуали, церемонии и контакт с инкското висше управление.

Робърт и Мерсия Ашър (Marcia Ascher, Robert Ascher) в своята книга "Шифърът на кипутата" (Code of the Quipu, 1981) анализират няколкостотин възлови "свитъка". Според тях по-голямата част от информацията в кипуто е числова и тези числа могат да се разчетат. Всяка група възли представлява цифра, а за тяхното записване има три главни вида възли и един допълнителен. В тази система едно число се представя като последователност от възлови групи (клъстери), а в основата стои 10 – тоест според двамата изследователи имаме работа с десетична бройна система.

Те развиват теория как са записани числата по кипутата. Анализирайки голям корпус кипута, Ашър стигат до извода, че в огромен брой случаи дадена нишка съдържа сумата на следващите n на брой нишки и тази взаимовръзка се повтаря неколкократно в едно кипу – тоест теорията им е вярна и сметката излиза! При някои от данните обаче числата имат по-различна функция. При тях полученото накрая число се използва като код за означаване на отделни места, лица или предмети. Тъй като между много от кипутата липсва връзка, е трудно да заявим със сигурност какво означава даден код.

Историците Едуард Хаймс и Джордж Ордиш (Edward Hyams, George Ordish) твърдят, че кипуто е метод на запис на информация, подобен на нотната система в музиката.

През 2003 г. изследователят на Предколумбова Америка Уилям Глин (William Burns Glynn) открил находка, за която изглеждало, че ще помогне да се разшифроват някои думи в кипутата, съпоставяйки цветовете на възлите и висящите нишки. А на 12 август 2005 г. в сп. Science излиза статията на Ъртън и математика Кери Брезайн (Carrie Brezine) "Счетоводството с кипута в Древно Перу" (Khipu Accounting in Ancient Peru). Тя може да се смята за първата идентификация на кипуто като нечислово явление. Последователността от три възела-осморка в началото може да е топоним на Пуручуко, град около Лима, или пък име на кипупазителя, който е съставил възловия надпис. А също така и предметът, за който става дума, или пък времеуказател.

А сега нека се запознаем с казаното от италианския историк Карлос Радикати ди Примелио, за да разберем как се смята с кипута!

В числовите кипута разположението на стойностите е позиционно. Разстоянието между възлите (или възловите групи), означаващи единицте, десетките, стотиците и т.н., е между 4 и 6 см. В най-често срещащите се кипута с три реда числа (единици, десетки и стотици) най-горните са стотиците, които са поставени на висящи на около 10-11 см от главния шнур конци, средните – на 14-15 см, а най-долните – в диапазона 25-30 см.

При арабските цифри, за да запишем, например, числото 10 000, са нужни 6 цифри – 1 единица и 4 нули. При кипутата е достатъчно да завържем 1 възел в определеното място на висящата нишка, а за нули се смятат празните позиции по нишката. Трябва да се отбележи обаче, че невинаги липсата на възли по конеца означава нула, тъй като такава нишка може да означава и име – географско или собствено.

По всичко изглежда, че да се смята с кипута е почти толкова лесно, колкото и с арабски цифри на хартиен лист, пише шведският археолог Ерланд Норденскьолд (Erland Nordenskiold). Още в първите съставени речници на инкския език кечуа бил записан глаголът quipuni със значение "смятам с възли". Така например, събирането на числата 352, 223 и 324 се извършва през завързване на възли на конци по правилните места и хоризонтално "прочитане" отдясно наляво или пък наобратно.

Както свидетелства Инка Гарсиласо де ла Вега: "За аритметиката инките знаели много неща и възхитително добре. По възлите, завързани на разноцветните нишки, те правели сметки за всичко, което имало в държавата, включително какво трябвало да се обложи с данъци и кое да се освободи. Те събирали, изваждали и умножавали със същите тези възли, а за да знаят какво идва като приходи от всяко село, измислили делението с царевични зърна и камъчета, и така получавали най-точна сметка. И тъй като Инкската империя била огромна държава и навсякъде и във всичко – мир, война, закони, васални земи, провинции, добитъци – нейните сметки трябвало да бъдат изрядни, имало специално назначени изчислители, които седели в нещо като министерства и се занимавали именно с това. Не било трудно да се правят сметките, тъй като всеки вид от тези предмети се намирал в свой собствен конец и възли, като че в отделни тетрадки. Дори и един индианец да отговарял за два, три или повече вида обекти (като главен счетоводител), сметката по всеки род неща се водела отделно" (кн. ІІ, гл. ХХVІ).

Гари Ъртън отбелязва, че времевите изчисления също се осъществявали с кипута и те са използвани и като календар.

Кипутата като топографска система

Секе (ceque) е едно чисто инкско изобретение, представляващи въображаеми насочени отсечки, вектори, излизащи от храма Кориканча в Куско и обхващащи всички посоки и точки на Инкската империя до свещените места – ваките. Линиите са били свързани не само с географията и геометрията, но и с астрономията и инкското общество, защото в представите на древноандските народи всяка линия се съединява с небесните тела: тъмните мъглявини, звездите и планетите. Тези линии са били свързани и с религиозни обичаи. В инкското съзнание времето до такава степен било свързано със заетото от човека пространство, че линиите, излизащи от центъра на Куско, позволявали да се определят обществените групи и 328-те ваки, влизащи в ритуалния календар на инките от 328 дни. Освен това някои ваки били смятани за астрономически обсерватории, показващи местата на някои важни позиции на Слънцето и Луната.

Кипутата в законодателството и съдебните решения

Голямото приложение на кипутата като свод на инкското право се забелязва при проучване на съчиненията на испанския държавен служител и вицекрал Мартин Енрикес де Алманса (Martín Enríquez de Almanza). Според него ,,инките прибягвали до помощта на знаци, намиращи се в кипутата, и на други, записани на разноцветни дъски, и от тях разбирали каква е винага на вскеи престъпник“.

Юристът Хуан де Пералта (Juan de Matienzo de Peralta, 1520-1579) пише, че ,,всички съдебни спорове, които индианците имали към знатни хора, граждански и углавни дела, се записват в кипу от тукуйрико (вид съдебен чиновник).“ Произнесените съдебни решения също се записвали на кипута. За приложението на кипута инкската съдебна система пише също и Гарсиласо де ла Вега. За съжаление значителен брой разрисувани дъски и кипута, съдържащи инкски закони, били ,нищожени от испанските конкистадори по време на завладяването на Куско.

Кипукамайоки

Кипукамайоките (кечуа khipu kamayuq – служител, който се занимава с кипута) са специално назначените държавни служители, които създавали и разшифровали възлите в кипутата. Във всеки дом имало специални места за тях – нещо като домове с архиви, където се съхранявали възлописите, съдържащи сведения за текущи събития, данни, статистика, както и исторически кипута. Испанските хронисти пишат за два вида кипукамайоки:

- Хора, занимаващи се със статистиката – подразделят се на заети с демографските информационни потоци, с данъците и с другите видове отчети

- Юристи и историци, които се подразделят по принадлежност към дадена провинция (кипута от Куско, Кахамарка, Кито, Пакаритамбо)

Изображение на кипукамайок

Длъжността на кипукамайоките-историци се предавала по наследство от баща на син, тъй като тази специализация била много сложна (което не било така при счетоводителите и статистиците). Съществувало нещо като каста от учени.историци, защитена от проникване в нея на външни лица. Може би това е причината за наличието на различни, "местни", версии на едни и същи събития из различните краища на Империята. Кипукамайоките-историци били държавно снабдявани с всичко необходимо за живот всеки месец, предоставяли им дори жени и слуги. Това се смятало за привилегия, но в замяна на нея те трябвало стриктно да изпълняват задълженията си, защото за предаване на неистинни сведения можели да бъдат осъдени на смърт.

Съвременно състояние на кипутата

В испанските колониални документи се споменават между 15 и 20 не дошли до нас кипута. Не могат да се направят никакви взаимовръзки между тях и запазените. Ако е вярно, че единствено кипукамайоките са можели да прочетат кипутата, съставени от самите тях, то възлописите не трябва да се смятат за пълноценна писменост, а по-точно за мнемоническа система. Изключително много са обаче историците и математиците, правили опити да дешифрират кипутата или да разширят познанията ни за техните функици.

Така например, през 1994 г. Франк Соломон (Frank Salomon) провел изследване в перуанското село Тупикоча, където кипутата все още се използвали в обществения живот на селото. А през 2009 г. било направено интервю с жена, която описали като "последният кипукамайок", и тя казала, че съставяла кипу в случай на смърт на жител на селото. Показаният от нея екземпляр бил с дължина няколко метра, с множество еднакви възли, и се състоял само от бели и черни нишки. Предназначението му обаче било ритуално: да защити мъртвия по пътя към задгробния свят.

В берлинския Музей за национално изкуство (Museum für Völkerkunde) се намира кипуто VА42527. То се състои от четири отделни квадранта, ориентирани във вида на буквите Z и S. Изследвано е от Алберто Саес Родригес (исп. Alberto Sáez-Rodríguez), който извършил статистически анализ на експоната. Според него, нишките с възли във формата на Z са равномерно разпределени в хоризонтална ос, а S-образните – във вертикална. След като визуално представил седем точки с координати (х, у) във вид на графика и направил анализ на тяхното разположение, той заявил, че на кипуто е записана карта на звездния куп Плеяди. При небесно наблюдение с невъоръжено око могат да се различат шестте най-ярки звезди от това звездно струпване. Родригес успял да забележи в кипуто седем точки, като за последната предположил, че това е планетата Венера, която преминава през Плеядите един път за 8 години. За бързо определение на сходството между картата на съзвездието и графичното й изображеиие е бил използван Коефициентът за линейна корелация на Пиърсън (Pearson correlation coefficient). Оказва се, че между редовете x, y се наблюдава силна корелационна връзка:

X position r(7) = 0.73 (df = 5; p < 0.0617) ; Y position r(7) = 0.43 (df = 5; p <0.3397)

Това означава, че доста време преди Декарт инките са умеели да работят с аналогична правоъгълна координатна система.

Унищожениe на кипутата

Испанците не изкоренили ведната използванео на кипутата като практика. Конкистадорите разбирали, че голяма част от кипукамайоките например оставали лоялни към древни местни закони, а не към краля на Испания, и също така тяхното майсторство би им позволило лесно да излъжат испанците при даване на отчети. Фернандо Мурильо де ла Серда (Fernando Murillo de la Cerda) пише около половин век след завладяването на Куско, че испанците така и не успели да проумеят системата на кипусъставяне и как да извършват изчисления с нея, докато за индианците европейските арабски цифри били нещо като умствена игра, забава за мозъка, и те не се отнасяли сериозно към тях, не ги приемали като нещо сложно. Конкистадорите също така дълго се опитвали да покръстят древните жители на Андите в католицизма, а инкската религия квалифицирали като идолопоклонничество. И ето, третият Лимски събор от 1583 година постановил да се изгорят кипутата в провинциалните ваки, защото според испанските духовници възлописите били нечист и дяволски инструмент.

Тоталното унищожение на кипутата било извършено от йезуитския мисионер Пабло Хосе де Ариага (Pablo José de Arriaga, 1564 – 1622). Все пак използването на кипута като метод за счетоводна отчетност при данъци и различнни повинности продължило до края на ХІХ-началото на ХХ век). Двама изследователи даже открили, че кипута се към името на всеки отделен работник като указание за личностните характеристики.

Антон Оруш, Sandacite.bg – https://www.sandacite.bg

Източници:

Carlos Radicati di Primeglio, Gary Urton. Estudios sobre los quipus 

Leslie Leland Locke. The ancient quipu, or Peruvian knot record. — New York: The American Museum of Natural History, 1923  

Quipu - en.wikipedia.org

Инка Гарсиласо де ла Вега. История государства инков 

Pärssinen M. Tawantinsuyu. Helsinki, 1992, p. 40-48.

Кипу - ru.wikipedia.org

Разгадана тайна узелкового письма инков


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Разни

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.