14 ноември 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

10 научни термина, които използваме погрешно

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 09 февруари 2015 в 17:37298592

Много понятия са напуснали света на науката и са вече част от нашето ежедневие и език. И за съжаление, те почти винаги се използват неправилно. Група учени разказват кои научни термини са най-често неразбрани. Главният редактор на io9.com Аналий Невит ни представя 10 от тях.  

1

Доказателство

Физикът Шон Керъл:

Бих казал, че "доказателство" е най-неразбраното понятие във цялата наука. То има ясно определение (логическа демонстрация на това, че някои изводи следват от определени предпоставки), което противоречи на смисъла, който се влага в обикновен разговор, където е по-близо до простото "свидетелство в полза на нещо".

Налице е несъответствие между това какво говорят учените и това, което хората чуват, защото учените обикновено имат предвид по-строгото определение. А по това определение, науката никога нищо не доказва! Така че, когато ни питат "Какво е вашето доказателство, че сме еволюирали от други видове?" или "Може ли наистина да се докаже, че изменението на климата е причинено от човешката дейност?" ние предпочитаме тактично да замълчим вместо да отговорим "Разбира се, че можем". Фактът, че науката никога не доказва нищо, а само създава повече и по-надеждни и изчерпателни теории за света, които постоянно ще се обновяват и подобряват, е една от основните причини за успеха на науката.

2

Теория

Астрофизикът Дейв Голдбърг:

Когато хората извън научната общност (а също и идеологически ангажираните хора) чуят думата "теория" , те я интерпретират като "идея" или "предположение". Но ние, учените, знаем по-добре. Научните теории са цели системи от проверяеми идеи, които са потенциално опровергаеми или на ниво теория или експериментално. Най-добрите теории (в които аз включвам специалната теория на относителността, квантовата механика и еволюцията) са устояли на сто или повече години на изпитания или от хора, които искат да докажат, че са по-умни от Айнщайн или от хора, които не обичат метафизични предизвикателства към собствения си мироглед. И накрая, теориите са пластични, но не безкрайно. Теориите може да се окажат непълни или неверни в някои специфични подробности без цялата постройка да бъде съборена. Теорията на еволюцията, например се е променяла много през годините, но не толкова, че днес главната й идея да не може да се разпознае. Проблемът с фразата "това е просто теория" е в това, че в нея се съдържа предположението, като че ли научната теория е нещо незначително, но тя не е такава.

3

Квантова неопределеност

Голдбърг добавя, че има още едно понятие, което се тълкува погрешно дори по-често от "теория". Това става, когато някои използват понятия от физиката за нюейдж или за мистични цели:

Това понятие от квантовата механика се експлоатира от определена порода спиритисти и фенове на "самопознанието", като олицетворение на мерзостта е [филмът] "Какво си мислим че знаем?" ("What the Bleep Do We Know?"). Всеизвестно е, че в същността на квантовата механика е измерването. Наблюдателят, измерващ координатите, импулса или енергията, предизвиква "колапс на вълновата функция" с недетерминиран (неопреден) резултат. (Всъщност, аз направих една от първите ми вестникарски колони на тема "Колко умни трябва да сте, за да колапсирате вълнова функция?"). Но това, че Вселената не е детерминирана не означава, че вие лично сте този, който може да я контролира. Не може да не отбележим (и честно казано, с тревога) колко плътно определени кръгове свързват квантовата неопределеност с идеята за душата или с хора, които могат да контролират Вселената или някакъв друг вид псевдонаука. В крайна сметка, ние се състоим от квантови частици (протони, неутрони, електрони) и сме част от квантовата вселена. Това е готино, разбира се, но само в смисъл, че цялата физиката е готина."

4

"Вроден" и "придобит"

Еволюционният биолог Марлен Жук:

Първият въпрос, който често ми се задава е дали едно поведение е "генетично" или не, което е недоразумение, защото всички черти, през цялото време са в резултат и от приноса на гените, и от информация от околната среда. Само една разлика между чертите, а не самата характеристика, може да бъде генетична или придобита. Например ако имаме еднояйчни близнаци, които се отглеждат в различни среди и те правят нещо по-различно (като това да говорят на различни езици),тогава тази разлика е придобита. Да се научим да говорим на френски или италиaнски не става от само себе си, защото очевидно човек трябва да има определена генетичена наследственост, за да може да говорят въобще. 

5

"Натурално"

Синтетичният биолог Тери Джонсън:

"Естествено" е дума, която най-често се използва, за да се направи разграничение между явления, които са свързани с човешката дейност и такива, които не са. Това обаче предполага, че хората са по някакъв начин отделно от природата и всичко направено от тях е "неестествено", сравнено с това създадено от бобрите и пчелите например. 

Когато се говори за храна, "естествено" е още по-трудно за обясняване понятие. Има различни понятия в различните страни. От Администрацията по храни и лекарства в САЩ, например, са се отказали от опитите да дадат ясно определение за "натурална храна" (най-вече в полза на органичната такава, друг термин с мъгляво значение). В Канада, например, може да продавате жито като "естествен продукт", ако в него няма добавени или премахнати редица неща.  В същото време обаче, житото е продукт, който не би съществувал без човешка намеса и е резултат от хилядолетия на подбор от страна на хората. 

6

"Ген"

Джонсън изразява дори по-голямо безпокойство, за това как се използва термина "ген". 

Два дни е отнело на 25-тима изследователи да стигнат до заключението, че генът е малка, дискретна частица от ДНК-то, която можем да посочим и да кажем " това прави нещо или регулира създаването на нещо". 

Обикновено терминът "ген" се използва погрешно, ако е последван от "за", от което възникват два проблема. Например всички хора имат "ген" за хемоглобин, но не всички имаме за "сърповидно-клетъчна анемия". Различните хора имат различни гени за хемоглобин, наречени "алели". Има хемоглобинови алели, които се свързват със сърповидно-клетъчни заболявания, а други не. Така един ген се отнася до семейство на алели, но само няколко членове на това семейство, ако изобщо има, са свързани със заболявания. Генът сам по себе си не е лош- повярвайте, няма да живеем дълго без хемоглобин - проблемът може да е конкретната му версия. 

7

"Статистическа значимост"

Математикът Джордан Еленбърг: 

"Значимост" подсказва важност. Тестът за "статистическа значимост" обаче, разработен от британския статистик сър Роналд Айлмер Фишър, не измерва значимостта или размера на влияние, а само дали човек е в състояние да ги разграничи, като използва най-точните си статистически инструменти, започващи от нула. "Статистически значим" или "статистически видим" ще е много по-точно. 

8

"Естествен подбор" или "Оцеляване на най-годният"

Палеонтологът Жаклин Джил: 

Първо, това не са точните думи на Дарвин и второ - има недоразумение за това какво значи "най-годен". Това не означава "най-силния" или "най-умния". Просто означава организъм, който най-добре се е  пригодил към заобикалящата го среда. Това може да е "най-малкият" или "най-податливият" до "най-отровният" или " най-подходящо екипираният да живее без вода седмици наред". Освен това създанията не винаги еволюират по начин, който може да се определи като адаптиране. Техният еволюционен път може да минава през случайни мутации или черти, които другите членове на този вид намират привлекателни.  

9

"Геоложки епохи"

Гил, чиято работа е съсредоточена върху Плейстоцен, който е бил преди повече от 15 000 години е потресена от пълното неразбиране на хората за геоложките епохи на Земята.

Всичко свързано с праисторическата епоха сякаш се смесва в съзнанието на хората и те си мислят, че преди 20 000 години са съществували коренно различни видове (Не!) или дори динозаври (Не!Не!Не!). Не помага и факта, че често играчките за деца, които са за тази епоха освен динозаври включват и мамути, и праисторически хора. 

10

"Органично"

Ентомологът Гуен Пиърсън:

По думите й има съзвездие от термини, които "се движат заедно" с думата "органично", като например "без химикали", "без консерванти" или "натурално". 

Всяка храна е "органична" или "натурална", защото съдържа въглерод и т.н. По-големият проблем е как тези термини се използват, за да се минимизират или пропуснат съществени разлики в производството на храни и продукти. 

Някои неща могат да са и "органични", и "натурални" и въпреки това да са доста опасни за хората. А могат да са "синтетични" и "изкуствени" и да са безопасни. И понякога са по-добрият избор. Например, ако приемате инсулин има големи шансове той да е от ГМО бактерия и реално да спасява човешки животи.  

Оригинална статия: 10 Scientific Ideas That Scientists Wish You Would Stop Misusing

 


Препоръчани материали
ISTORIK 12.02 2015 в 18:16 2
+ 12
- 0
Би трябвало да коригирате заглавието на тази статия.

То би звучало коректно в един от следните два варианта"

- 10 научни терминА, които използваме погрешно

- Научни терминИ, които използваме погрешно
Димитар 09.02 2015 в 20:44 1
+ 15
- 1
Страхотна статия.
 
Още от : Скептик
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.